Марк Хименес
Отвличането (21)

6:05 ч.

Докато портите се отваряха пред колата му, специален агент Юджийн Девро отдаде чест на униформения пазач, който си беше закачил значка с образа на Грейси. Брайъруик Фармс олицетворяваше американската мечта — богаташки комплекс, до който се достигаше през черни железни порти, заобиколен от триметров тухлен зид и пазен по двайсет и четири часа в денонощието от частна охранителна фирма; място, където всяка къща струваше поне един милион долара, където всички родители бяха преуспяващи хора, а всички деца се чувстваха в безопасност.

Тези стени и порти не бяха предпазили Грейси.

Беше понеделник сутрин — шейсет часа след отвличането — и Девро беше озадачен. Имаше команден център с телефони, факсове и компютри, оборудвани с „Рапид Старт“, модернизираната информационна система на ФБР, която можеше да съхранява, подрежда, сравнява и съпоставя хиляди улики едновременно. Той обаче не разполагаше с никаква улика.

От момичето нямаше и следа.

Девро спря на кръстовището пред началното училище. Полицайка със стоп палка в ръка преведе няколко деца през платното; над ризата си с дълъг ръкав жената беше облякла бяла тениска със снимка на Грейси на гърба под надписа: „Виждали ли сте ме?“. Отдолу пишеше: „Обадете се на 1800“.

Полицайката му махна да продължи. На следващата пресечка той зави надясно. Униформените полицаи, разположени в края на Магнолия Лейн, познаха колата му и дръпнаха дървените прегради, които блокираха улицата. Когато излезе от завоя, той видя, че медийният цирк е станал повсеместен. Бяха пристигнали и националните телевизии.

— Мамка му. Тя ще го направи.