Марк Хименес
Отвличането (63)

11:47 ч.

Гумите за офроуд прилепваха към осеяната с кал и камъни просека и мощният двигател изтегляше ленд роувъра по стръмния склон; меките кожени седалки убиваха друсането, макар и значително по-малко, отколкото се очакваше, заради независимото електронно пневматично окачване. На офроуд никоя кола не може да се сравнява с джиповете рейндж роувър.

У дома Джон имаше червен спортен рейндж роувър 4×4, страхотна кола, макар никога да не бе му хрумвала мисълта да изкара едно бижу за 75 000 долара извън асфалтирания път. Затова на върха на хълма Джон въздъхна облекчено и когато удари спирачки пред малката хижа, отпусна смъртоносната си хватка върху кормилото, от която кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Беше почти обяд на седмия ден от изчезването на Грейси.

Някакво куче се хвърли върху Бен още преди да успее да излезе от джипа. Бен се наведе и го потупа, а то започна да ближе лицето му.

— Как си, Бъди? — Ако кучетата могат да плачат, то Бъди плачеше. Бен се изправи и влезе в хижата. Тогава кучето се хвърли върху Джон и заточи лиги по дънките и маратонките му.

— Махни се от мен, пес такъв!

Джон не се разбираше особено добре с кучета; като малък известно време имаше свое куче, но то беше проклето и непрестанно го хапеше. Най-накрая Бъди го остави на мира — беше забелязал нещо като плъх и се втурна след него в храстите. Джон избърса с длан дънките си и отиде при Бен в хижата; тя беше по-малка от четириместния им гараж на Магнолия Лейн, но въпреки това създаваше приятно впечатление за спретната дървена къщичка.

От двете страни на стълбите към верандата имаше градинка; тънки клонки стърчаха от лехите в черната почва. Подът на верандата беше покрит с дъски. Покрай парапета бяха подредени кактуси в шарени саксии, камъни със странни форми и издялкани от боядисано дърво фигури на койоти и коне. Джон тръгна по верандата и обиколи хижата, разглеждайки кафявата местност, простираща се до далечните планини, чиито бели върхове рязко контрастираха с тъмносиньото небе. Докъдето стигаше погледът му, не се забелязваше друго човешко същество или къща. Това не беше квартал с ограничен достъп, специално построен, за да не допуска натрапници. Не беше и място за социални контакти. Беше място, където човек отива, за да остави целия свят зад гърба си.

В западната част на верандата имаше два дървени люлеещи стола; единият беше по-малък и на облегалката му беше издялано името ГРЕЙСИ. Джон седна в стола и си представи как Грейси и Бен седят тук и си приказват и се зачуди какво ли му е разказвала за баща си. Въздъхна. Щеше му се да беше идвал тук, както тя толкова пъти го беше молила, да беше сядал в люлеещ стол с надпис ДЖОН на облегалката и да си беше приказвал с баща си. Но той беше толкова сърдит на миналото си — баща, който не беше наблизо, за да го защити от побойниците — и толкова съсредоточен в бъдещето си — акциите, които щяха да донесат на Джон Р. Брайс идеален живот — че така и не беше намерил достатъчно време, за да прости и забрави.

Надяваше се Грейси да е простила на баща си.

Зад хижата имаше зеленчукова градинка и по-малка постройка, до която се стигаше по настлана с камъни пътечка. Вратата изскърца, когато Джон влезе в работилницата на Бен. По пода и стените имаше недовършени мебели. Един люлеещ стол привлече вниманието на Джон. Той прокара ръце по елегантните дървени подлакътници и извития гръб. Седна в стола и облегна глава назад. Джон си беше представял, че изпод ръката на баща му излизат груби дърводелски изделия, а не произведения на изкуството. Както си беше представял, че един пияница живее като отрепка — в мръсотия и безпорядък. Но хижата, градините и тази работилница бяха безупречно поддържани, все едно Бен беше наел Силвия Миланевич да се грижи за дома му.

Джон Брайс не познаваше собствения си баща.

— Това е за една филмова звезда от Санта Фе — рече Бен от вратата. — Ще отида до града да купя някои неща — добави той. — Вътре има храна, ако си гладен. Ще натоварим джипа и тръгваме веднага след като се върна. — Той протегна ръка. — След като заряза моята бричка, ще трябва да ми заемеш роувъра.

Джон му подхвърли ключовете.

— Твой е.