Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

21:35 ч.

Вик Нийл вече шест години беше съдружник в „Крейн Макуортър“, престижна юридическа фирма на Уолстрийт с 1900 служители, и сега беше прехвърлен в даласката кантора на фирмата. Той погледна към най-новия си клиент, свит като ембрион върху нара в затворническата килия, с лице към бетонната стена.

— Дженингс — провикна се пазачът, — адвокатът ти е тук.

Дженингс не помръдна. Пазачът сви рамене, отвори вратата на килията, пропусна Вик, след това затвори и заключи.

Вик придърпа металния стол към нара, седна, вдигна куфарчето на коленете си, отвори го и извади жълт тефтер и химикалка. Затвори куфарчето и написа в горния край на листа: Гари Дженингс/„Щатът Тексас срещу Гари Дженингс“/99999-9909. Името на клиента, другата страна по делото и сметката на клиента, в този случай номерът на маркетинговата сметка на фирмата. Беше възприел този навик още от първия ден в кантората; никой адвокат от „Крейн Макуортър“ не си мръдваше пръста, преди да напише номера на сметката на клиента.

Разбира се, този клиент нямаше да получи сметка. Фирмата беше поела този случай pro bono. Рекламен трик, който бе залегнал в маркетинговата програма на „Крейн Макуортър“, естествено. Един шумен процес, в който се иска смъртно наказание, гарантираше безценна реклама на кантората и адвоката, поел случая. Както старият Макуортър неведнъж беше казвал: „Клиентите не могат да те наемат, ако не те познават“. И тъй като броят на адвокатите, които шареха между Вашингтон и Лос Анджелис в търсене на клиенти, вече надхвърляше един милион, необходимостта да бъдеш известен придоби епидемичен характер сред адвокатската колегия.

Човек вече не можеше да се обърне, без да се натъкне на някой адвокат, който отчаяно се опитва да стане известен. В името на маркетинга адвокатите се промъкваха във всеки градски съвет, общинска комисия, граждански комитет, благотворителни организации, църкви, клубове, конфликти, кризи, полемики, безредици, коридори на властта или случаи с широк обществен отзвук. Вик Нийл имаше афинитет към шумните процеси, особено при вероятност от смъртно наказание; наскоро се беше прехвърлил в кантората на фирмата в Далас, защото щатът Тексас екзекутираше затворници по-бързо от самия Саддам Хюсеин в апогея си. Когато тази вечер му се бяха обадили, той веднага прие възможността да представлява един сексуален насилник, застрашен от смъртоносната инжекция.

По съвет на своя маркетингов консултант „Крейн Макуортър“ бяха започнали да приемат дела с вероятност за смъртна присъда година след като Вик се присъедини към компанията. Първоначално кантората поемаше само обжалвания, дезинфекцираната версия на престъплението. Прочитането на стенограмата на един жесток процес за убийство беше значително по-лесно от четенето на съдебен трилър и адвокатите на компанията, възпитаници на Бръшляновата лига, не бяха изправени пред необходимостта да се срещат очи в очи с хладнокръвни убийци. Апелативните съдилища разглеждаха само технически въпроси на правото, независимо дали обвиняемите наистина бяха виновни, макар че, естествено, нямаха никакви съмнения относно тяхната вина. За голямо разочарование на компанията случаите на обжалване не предизвикваха почти никаква публичност, което всъщност не беше толкова изненадващо, като се има предвид, че те се задвижваха година-две след присъдата, когато жертвата отдавна беше избледняла в късата памет на обществото. Моментът да се постигне максимална публичност при едно жестоко убийство беше по време на процеса, когато емоциите и интересът на медиите бяха в разгара си.

И така „Крейн Макуортър“ започна да поема дела в началния етап, за да участва в процеса. Вик беше поел първия си клиент, застрашен от смъртна присъда, преди четири години; шестия пое това лято — някакъв негър, обвинен в изнасилване и убийство на бяла жена в Марфа, Тексас, в забравения от бога Западен Тексас. Процесът беше продължил десет дни; десет дни на четирийсетградусова жега, на пиене на сода след обедите с мексиканска храна и пържено пиле, десет дни на пресконференции на стълбите пред съда на окръг Президио след свидетелските показания, а десетки журналисти и телевизионни камери — дори на Би Би Си — бяха насочени към Вик Нийл, защитник на потиснатите!

Най-много му харесаха репортажите на Би Би Си, чийто кореспондент винаги казваше нещо от сорта на: „Аз съм Иън Смайт и се намирам в Марфа, щата Тексас, самотно прашно градче насред огромния пустинен пейзаж, известен като Западен Тексас, градче, което може да претендира за известност единствено поради факта че Елизабет Тейлър и Рок Хъдсън са снимали тук филма «Гигантът» през 1955 година. Днес, петдесет години по-късно, тук се разиграва още една американска драма. В главната роля е младият и елегантен адвокат от Ню Йорк Вик Нийл, който се бори да предотврати екзекуцията на поредния беден негър…“. Това дело беше превърнало Вик Нийл във „виден“ съдебен адвокат. Обвиняемият — как му беше името? — беше осъден и екзекутиран миналата година. Каквато съдба очевидно очакваше и този обвиняем.

— Гари.

Никаква реакция.

— Гари, аз съм Вик Нийл, твоят адвокат. Назначи ме съдът.

Дженингс бавно се обърна, надигна се и седна.

— По дяволите, какво е станало с лицето ти? Ченгетата ли те пребиха?

Дженингс поклати глава.

— ФБР? Още по-добре.

Ново поклащане на главата.

— Майката — каза Дженингс.

— Майката? Елизабет Брайс те е… и ти е причинила това?

Гари кимна.

— Освен това ме изрита в топките.

— Ох.

Вик беше чувал за Елизабет Брайс — защитник на богаташи, твърда като скала, с пиперлив език и страхотно тяло. Защитата по наказателни дела беше мъжко поприще, в което тя се вписваше идеално.

— В такъв случай май не можем да се възползваме от това. — Вик прелисти бележките си. — Наистина ли си имал акции на стойност един милион долара?

Дженингс кимна.

— И си захвърлил парите на вятъра, за да правиш секс с малолетната дъщеря на шефа ти? Можем да пледираме за невменяемост.

Малко черен хумор за разчупване на леда. Вик се засмя, Дженингс — не.

— Целта ни, Гари, е да те спасим от смъртната присъда. Затова трябва да покажеш малко разкаяние. Ще се хареса на съдебните заседатели. Като начало можеш да кажеш на полицията какво си направил с тялото на момичето.

— Не съм я отвличал!

Вик се облегна в стола и въздъхна. Колко пъти беше чувал тези думи? Всеки обвиняем, застрашен от смъртна присъда, когото беше представлявал, беше напълно и абсолютно невинен — натопили са ме! — до момента, когато усетеше затегнатите ремъци и убождането на иглата. Тогава започваше да се моли на бог да му прости, че жестоко е умъртвил едно четиричленно семейство например, за да си купи стерео уредба.

— Знаеш ли, Гари, ако лъжеш адвоката си, няма да мога да ти помогна. Разбери, в твоя случай не стои въпросът дали ще те осъдят или оправдаят, въпросът е живот или смърт. Твоят живот или твоята смърт. Една доживотна присъда без право на обжалване ще бъде голяма победа, като се имат предвид неоспоримите доказателства срещу теб.

— Искам да се подложа на детектор на лъжата!

— Добре, Гари, може да се подложиш. И когато се провалиш и прокурорът разкаже пред целия свят, че не си издържал теста, тогава със сигурност ще получиш смъртна присъда, защото всички съдебни заседатели ще знаят, че си виновен, още преди процесът да е започнал. Няма да можем да разчитаме дори на един-единствен съдебен заседател, за да те отървем с доживотна присъда.

— Но аз не съм го направил! Натопили са ме! Защо не намерите човека, който е сложил снимката и фланелката в колата ми и който й е звънял от телефона ми? Аз съм невинен!

— В колата ти има следи от нейната кръв и ти твърдиш, че си невинен?

— Кръвта на Грейси?

Вик кимна.

— От ФБР потвърдиха, че е нейна, чрез ДНК тестове. Медиите вече са разбрали, но информацията ще бъде съобщена официално утре, непосредствено преди призоваването ти в съда. Така че изобщо не си мисли за излизане под гаранция. Това тук е твоят дом, приятел.

— Но как кръвта на Грейси е попаднала в колата ми?

Каква невинна физиономия докарваше този тип! Вик едва не се разсмя.

— Спести си изпълнението а ла О. Джей Симпсън за пред съда, Гари. Никой не беше сложил кръвта в бялата му лимузина и никой не е сложил кръв в твоя черен пикап.

Вик погледна часовника си и се изправи.

— Виж, трябва да тръгвам, ще се видим на предварителното заседание. Ще ме интервюира Синтия Макфадън от „Найтлайн“ и ще роптая пред нея срещу смъртната присъда. Накрая тя ще реве като бебе за шишенцето с мляко.