Марк Хименес
Отвличането (17)

14:12 ч.

Джан Йоргенсон беше родена пет години след края на Виетнамската война. Двайсет и четири години по-късно тя завърши бакалавърска степен по педагогика в Университета на Минесота — това беше единственото образование, което родителите й можеха да платят — и магистърска степен по криминална психология. Беше обяснила на родителите си, че училищните настоятелства в цялата страна смятат тази специалност за най-подходящата за учителска кариера в американските държавни училища. И те й бяха повярвали. Веднага щом завърши, тя кандидатства в Бюрото. Родителите й искаха да стане учителка. Тя искаше да бъде втора Кларис Старлинг.

И така, Джан Йоргенсон напусна семейната ферма край Оуатона, Минесота, пристигна в Куонтико, Вирджиния, и постъпи в Академията. Искаше да стане профайлър, да интервюира и съставя подробни психологически портрети на арестувани серийни убийци, психопати и сексуални престъпници и да изгражда научно обосновани образи на заподозрени в неприключили разследвания. Но когато завърши Академията, тя беше назначена в полицията в Далас, където през последните единайсет месеца беше проследявала и интервюирала млади араби, които отговаряха на профила на ислямски терорист.

Всъщност никога не беше стигала толкова близо до някой от Отдела за поведенчески анализ, колкото сега в кухнята на семейство Брайс заедно с родителите на Грейс и двама истински профайлъри от ФБР, агент Бакстър и агент Бръмли. Агентите приличаха на партньори в счетоводна къща.

— Непознатите отвличат деца за секс.

Така агент Бръмли започна срещата със семейството. Можеше да го поднесе по-деликатно, помисли си Джан. Майката очевидно мислеше същото, защото сякаш щеше да пробие с поглед плешивата глава на агент Бръмли. Той обаче продължи невъзмутимо:

— Този похитител има дебело досие със сексуални насилия, гарантирам ви.

Бащата на жертвата сякаш всеки момент щеше да повърне, защото се изправи рязко и едва не избяга от кухнята, когато полковник Брайс влезе и се облегна на стената.

— Съставили сме профил на похитителя — заяви агент Бакстър, — нещо като личностен отпечатък, ако щете, подобен на пръстовия отпечатък. — Той раздаде копия на всички около масата и започна да чете от листа пред себе си. — Смятаме, че часът на отвличането съвпада с някакъв значителен стресов фактор в живота на похитителя, вероятно загуба на работа или друго нещо, нараняващо честолюбието му. Смятаме също така, че заподозреният е саможив, над трийсет и пет годишен, неженен, незрял за възрастта си, няма приятели и не може да поддържа отношения с жени на неговата възраст; вероятно професията му е свързана с деца; не притежава социални умения, вероятно злоупотребява с алкохол или наркотици, реагира ожесточено, когато е раздразнен; не успява да се справя със стреса, егоцентричен и импулсивен е, страда от параноя, самолюбив и докачлив е, не понася отхвърляне и е асоциален.

Той вдигна глава.

— Ще разпространим този портрет чрез медиите. Да се надяваме, че някой ще го разпознае по изброените характеристики.

Майката рязко се изправи.

— Господи, аз мога. — Тя вдигна листа в ръката си. — Незрялост, липса на социални умения, егоцентризъм, параноя, самолюбие — мога да разпозная всяко едно от тези качества в човек, когото познавам.

Агент Бакстър едва не падна от вълнение.

— Кой е този човек, мисис Брайс?

— Всички мои партньори от адвокатската кантора.

Агент Бакстър изпуфтя и изправи гръб на стола си, съзнавайки, че му се подиграват. Майката подхвърли своето копие от профила на заподозрения на масата.

— Вижте какво, агент Бакстър — каза тя, — стига с тия психологически глупости. Този тип е перверзник, който налита на момиченца!

Майката излетя от стаята. Агент Бакстър бе видимо сепнат. След дълго неловко мълчание полковник Брайс тихо каза:

— Не е бил сам. Били са двама, вероятно двамата мъже от видеокасетата.

— Мистър Брайс, сексманиаците действат сами и това е доказано — каза агент Бръмли.

— Бях в парка — продължи полковникът, — по следите на Грейси. Хванал я е зад павилиона и я е завлякъл през гората при съучастника си, който го е чакал в кола, от която е капело масло. Не е бил сам.

— Тогава защо е оставил шортите й в гората? — попита агент Бакстър.

— Защото е искал да ги открием.

Агент Бакстър се намръщи.

— Но защо?

— За да реагирате според очакванията му — да започнете да търсите сексманиак.