Марк Хименес
Отвличането (53)

15:18 ч.

След като семейството си тръгна, специален агент Джан Йоргенсон се приближи към началника си. Очите на Девро бяха тъжни и уморени.

— Ако някога успея да открия живо дете — въздъхна той, — приключвам. Отказвам се от надбягването.

— Направих няколко проверки за майката — каза Джан. — В Министерството на правосъдието.

— Казвай… Не че има някакво значение вече.

Джан погледна бележките си.

— Шефът на отдела й е бил заместник-министър на правосъдието, казва се Раул Гарсия.

Агент Девро разтриваше лицето си.

— И какво имаше да каже мистър Гарсия за мисис Брайс?

— Нищо. И той е мъртъв.

Девро престана да разтрива лицето си.

— И двамата началници на мисис Брайс от министерството са мъртви.

— Да, сър. Гарсия е умрял преди две години в Денвър, убит при въоръжен грабеж на автомобила му.

— Мили боже! — Девро се изправи. — Явно напоследък в Министерството на правосъдието има доста висока смъртност.

— Обадих се и на военните за имената на онези войници от специалния отряд във Виетнам. Целият архив е унищожен през 1972 година.

— Така си и мислех. — Агент Девро стана и взе куфарчето си. — Йоргенсон, сега случаят е твой. Аз хващам самолета за Де Мойн.

През целия път до летището Девро мислеше за Грейси Ан Брайс. Още един живот беше приключил, преди да започне. Още едно семейство беше разбито от престъпен сексманиак. Още един провал за специален агент Юджийн Девро. Какво добро беше направил тук?

Беше на петдесет и шест. От десет години се занимаваше само със случаи на отвличане. Те започваха да му тежат. Съпругата му го беше умолявала да се прехвърли в отдела за държавна корупция. „Какво по-забавно от разследването на подкупни политици?“ — беше казала тя. Може би имаше право. Може би беше време да се откаже от преследването. 128 мъртви деца. Мили боже, 128 мъртви деца! Нямаше да му се налага да пътува толкова често; в Тексас имаше достатъчно корумпирани политици. Щеше да бъде по-често със семейството си. След време може би нямаше да вижда лицата на 128-те мъртви дечица всяка вечер, когато си лягаше и затваряше очи.

Йоргенсон спря колата пред терминала и се обърна към него.

— Агент Девро…

— Вече можеш да ми казваш Юджийн.

— Юджийн, вие ме научихте на много неща. Благодаря.

Той кимна.

— Справи се добре, Джан.

— Знаете ли, повечето агенти, с които съм работила в Далас, са доста надменни, все едно самата значка ги прави специални. Вие сте различен.

— Разликата е, че съм виждал деветдесет и три мъртви деца отблизо. Това веднага стопява всякаква надменност.

Девро излезе от колата, взе чантата и куфара си от задната седалка и мина откъм страната на Джан.

— Събери останалите доказателства и напиши доклада си. Ще го прочета, когато приключа в Де Мойн. Знаеш номера на мобилния ми телефон. Ако имаш нужда, обаждай се.

Тъкмо щеше да тръгне, когато Джан го спря.

— Наистина ли мислите, че Дженингс е отвлякъл Грейси?

— Не знам… но знам, че тя е мъртва.

— Ако имахме правомощия, щяхте ли да приключите случая?

Специален агент Девро се изправи, загледа се в синьото небе и после отново се облегна на прозореца.

— Не.