Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

Ден седми

4:59 ч.

Бен Брайс отвори очи и вместо да види куче, чакащо сутрешната си разходка, видя жена си, която спеше до него за първи път от пет години насам. Топлината на кожата й до неговата го накара да съжали за всичките изгубени години.

Утрото настъпваше и той трябваше да тръгва, но лежеше неподвижно; още не беше готов да се раздели с този миг. На младини, когато животът още не го бе смазал, той лесно пропускаше подобни моменти, убеден, че му предстоят много такива; сега се опитваше да задържи всеки миг възможно най-дълго. Прегърна жена си за последен път.

Спомни си първата вечер, когато Катрин Маккълоу беше легнала до него, на 6 юни 1968 година, в деня на сватбата им. Той беше на двайсет и две и беше младши лейтенант; тя беше на двайсет и беше девствена. Когато дойде при него и остави нощницата да падне от раменете й, той разбра, че никога няма да пожелае друга жена.

Но животът скоро започна да му нанася удари.

Кейт го беше напуснала, а сега той трябваше да я напусне. Внимателно се измъкна от леглото, за да не я събуди. Когато тя се размърда, той вече беше облечен и готов за път. Отиде при нея, седна на ръба на леглото и отмахна червените кичури коса от лицето й. Кейт отвори очи и се вгледа в неговите, сякаш се опитваше да прочете мислите му. Накрая каза:

— Тя наистина е жива.

Той кимна.

— Но защо? Защо я е отвлякъл?

Бен отвърна поглед.

— Не знам.

— Наистина ли не знаеш?

Кейт стана, облече халата и стегна колана около кръста си.

— Това има ли нещо общо с онази татуировка?

— Искаш да кажеш с войната?

— Да, с онази проклета война.

Бен се изправи и взе чантата си.

— Кейт, всичко има нещо общо с онази война.

 

 

Елизабет повърна жлъчка в тоалетната и отново пусна водата. Устата й киселееше; хранопроводът й беше възпален от зачестилото сутрешно повръщане. Все още на колене, тя взе шишето със зелена вода за уста, което сега държеше наблизо, отпи глътка, изжабурка устата си и изплю течността в тоалетната. Отпусна се на пода; усети хладината на мрамора по босите си крака. Опря глава върху седалката.

Още щом се събуди, съзнанието й се възползва от ранния час, когато беше най-уязвима, и започна отново да я измъчва с ужасяващи образи: безжизненото тяло на Грейси лежи в някоя канавка, мравки и червеи пълзят от замлъкналата й уста, лешояди кълват сините й очи, плъхове гризат красивото й лице…

Усети как червата й отново се бунтуват.

Преди седем дни Елизабет се беше облякла в тази баня с най-подходящия си костюм за спечелване на дело; онзи ден беше започнал като всеки друг, но беше завършил с изчезването на Грейси от живота й. Как беше възможно животът да се преобръща за части от секундата? Как можеше да е толкова несправедлив? Суров? Жесток? Зъл? Беше си задавала същите тези въпроси преди десет години. Тогава не намери отговорите, сега също не ги откриваше. Но тогава имаше Грейси. Сега нея я нямаше.

— Тръгвам.

Джон стоеше до вратата. Знаеше, че му се иска тя да го прегърне и да му каже, че го обича. Той се нуждаеше от това и тя имаше желание да откликне. Опита се да стане, но беше отмаляла. Той понечи да тръгне.

— Джон, аз…

Той се обърна. Никога не беше събирала сили да изрече тези думи. Не успя да ги изрече и сега. Злото беше отнело от живота й тази любов.

Джон си тръгна.

Тя се подпря на тоалетната и отново повърна.

 

 

Бен и Кейт излязоха от къщата край басейна и видяха Джон застанал до един лъскав червен рейндж роувър. Беше облечен с дънки и памучен пуловер с надпис „МТИ“ и носеше маратонки. Изглеждаше също като в деня, когато тръгна за колежа.

— Идвам с теб, Бен.

Бен се протегна и стисна рамото на сина си.

— Разбирам желанието ти да дойдеш, синко, но това не е работа за теб.

Бен се обърна, но Джон го хвана за ръката.

— Знам, Бен. Това е мъжка работа, а аз не съм голям мъж. Но Грейси е моя дъщеря. И ако е жива, си я искам обратно.

Бен се канеше да нареди на Джон да си стои у дома, но зърна в очите му същото, което чувстваше в сърцето си: намирането на Грейси беше въпрос на живот и смърт, за него и за нея.

— Добре, сине, тръгваме заедно.

Бен влезе в колата. Кейт застана до Джон и го прегърна.

— Бъдете внимателни — каза тя. След това добави тихо, като си мислеше, че Бен не я чува: — Прави точно каквото Бен ти каже и може да си върнем Грейси. Той знае какво върши.