Марк Хименес
Отвличането (74)

9:18 ч.

Сълзите на Джон намокриха бежовата кожа.

Беше отбил джипа от магистралата малко след като Бен започна да разказва за клането в провинция Куанг Три.

— Майорът беше най-великият човек, когото съм познавал — каза Бен. — Интелигентен, роден водач, напълно лишен от чувство на страх, убеден, че Америка ще победи комунизма по света. Можеше да се превърне в един от великите бойци в историята.

Бен въздъхна дълбоко.

— Вероятно когато човек се бие срещу злото толкова години, самият той става зъл. Може би човек просто не може да понесе толкова много омраза, без сам да започне да мрази. Аз се противопоставях на омразата. Майорът… омразата го прояде. Превърна се в злото, срещу което се биеше.

— А къде е сега той?

— Мъртъв е.

— Бяхме пратени на война, но не ни беше позволено да я спечелим. Беше ни наредено да убиваме, но ни изправиха пред военен съд за това, че убиваме. Беше ни наредено да победим комунизма в Югоизточна Азия само за да видим как комунизмът побеждава у дома. Трийсет години комунистически натиск върху Америка и в какво се превърна великата ни нация? В неморално общество, което не заслужава военните си. Граждани, които искат безплатна свобода. Политици, които обещават безплатен мир и благоденствие, живот с платени разходи, посветен на преследването на щастие. Политици, които отказват да изпълняват дълга си и които сега очакват военните да водят чужди войни, доколкото това служи на политическите им амбиции. Това е Америка днес. Всеки от нас, войниците от американската армия, положи тържествена клетва да защитава тази нация срещу всички врагове, чужди и вътрешни. И ние я защитавахме — Студената война приключи, Империята на злото не съществува, комунизмът е победен. Сега обаче заплахата за Америка идва отвътре. От вътрешния враг. От тези сред нас, които искат Америка да се подчинява на Обединените нации, да отговаря пред международни закони и съдилища, които искат да свалят американските военни, защото ние сме последната защита на Америка. Не можем да позволим това да се случи. Аз няма да го позволя. Не и докато все още мога да дърпам спусъка.

„Седем дни през май“ с майор Чарлс Удроу Уокър в главната роля.

Специален агент Джан Йоргенсон гледаше стара видеокасета от процеса срещу изправения пред военен съд майор Чарлс Удроу Уокър. Той беше красив, харизматичен оратор, оглавил заговор за сваляне на американското правителство. Имаше собствена армия от бивши войници. Действаше извън обсега на радара още преди 11 септември, по времето, когато радарът на Бюрото не беше изпълнен с ислямистки екстремисти, а с американски враждебно настроени групировки — Арийската нация, Националния алианс, Ордена, Клана, скинхедс, дясното паравоенно движение: шепа глупави бели момчета, които мразеха негрите и евреите толкова много, че отиваха в планините на Айдахо и Монтана, където живееха без ток и вода, но и без негри и евреи. Но докато Бюрото се занимаваше с въображаеми бунтовници, които не можеха да свалят дори кметовете на собствените си градове, ако ще й животът им да зависеше от това, Уокър и неговите бойци оставаха напълно незабелязани, истински войници, обучени от американското правителство да свалят правителствата на други държави. Уокър беше истинска заплаха за Америка: една вбесена зелена барета можеше да се превърне в най-лошия кошмар за една нация.

Бюрото можеше никога да не научи за плана на Уокър, докато не започнеше самият военен преврат, ако тази видеокасета не беше изпратена на ФБР преди дванайсет години с анонимна бележка, написана на ръка: Пати Уокър каза, че ако не я видя три месеца, значи майорът я е убил и да ви изпратя това.

Пратката беше с клеймо от Бонърс Фери, Айдахо. Бюрото изпрати там свой екип. Те алармираха местните правоохранителни органи и болниците. Търсиха тайния планински лагер на Уокър, но без успех. И започнаха да чакат да им излезе късметът.

Две години по-късно това се случи.

Уокър влезе в болницата в Бонърс Фери с умиращия си син на ръце. Лекарите се погрижиха за момчето и извикаха федералните; арестуваха Уокър без инциденти и го закараха с хеликоптер до най-строго охранявания затвор в Левънуърт, Канзас, за да изчака процеса за държавна измяна.

Процес, който така и не се състоя.

Хората на Уокър отвлякоха високопоставен правителствен служител и заплашиха да го върнат на парчета, ако Уокър не бъде освободен. Директорът на ФБР Лорънс Маккой отказа — докато не получи първата пратка. Маккой освободи Уокър, който изчезна в Мексико. И там животът му приключил. Три седмици по-късно майор Чарлс Удроу Уокър починал от инфаркт.

Във Вашингтон бяха засекретили всички материали, свързани с майор Уокър — видеокасети, снимки, доклади за него и войниците му. Военните им досиета бяха класифицирани точно като на полковник Брайс. Никъде не се споменаваше за отряд „Пепелянка“ или за татуировките. Последното приложение в досието му беше некрологът му в „Ню Йорк Таймс“.

Джан се облегна в стола си. Теорията й за отмъщение не се потвърждаваше.

Майор Чарлс Удроу Уокър беше мъртъв от десет години.