Марк Хименес
Отвличането (23)

8:08 ч.

— Не е ли страхотно! Сдобихме се с космически джакпот! — изкрещя кметът и запрати преспапието към стената на кабинета си. Имаше доста чевръст замах за килограмите си.

Началникът на полицията Пол Райън се отдръпна, но продължи да гледа майката на екрана и да търпи изблиците на кмета.

— Двайсет и пет милиона! С толкова пари тя просто гарантира, че детето й ще е по новините всеки божи ден!

Този път негова милост изля гнева си, като захвърли телбода.

— И ние също ще бъдем по новините, докато не откриете трупа или убиеца.

— Имаш предвид похитителя.

— Имам предвид убиеца. Тя е мъртва, както каза онзи репортер, и ти го знаеш. По дяволите, Пол, намери този перверзник.

— Проверяваме всички извършители на сексуални престъпления в областта, но…

Кметът тикна дебелия си пръст в лицето на Райън.

— Никакво „но“, Пол! Намери го, арестувай го и ни измъкни от националния ефир! Иначе си търси работа.

Пол Райън излезе от кабинета на кмета, представяйки си как седи в количка за голф с примигваща жълта лампа и кара из някой паркинг по дванайсет часа на ден, и се зачуди какъв ли пенсионен план предлагаха в „Уолмарт“ на пазачите си.