Марк Хименес
Отвличането (68)

22:33 ч.

Джон не беше поканил Бен на церемонията за дипломирането си в Масачузетския технологичен институт заради тази проклета татуировка с пепелянка. Притесняваше се, че някой важен за бъдещата му кариера човек може да я види и да разбере, че баща му е бил в армията и се е бил във Виетнам. По онова време сред преподавателите в елитните югоизточни университети се ширеше мнението, че във Виетнам са се били само тъпи южняци, момчета от малцинствата и неудачници. Беше се притеснявал, че след като баща му е неудачник, някой може да си помисли, че и Джон Брайс е такъв. Никога не говореше за Бен, дори пред Елизабет. Не й беше казвал за тази проклета татуировка. Тя обаче знаеше, че Бен Брайс е неудачник, както и съпругът й.

Сега Джон Р. Брайс, вече милиардер, шофираше чисто новия си ленд роувър, купен за 53 000 долара и натъпкан с оръжие като бронетранспортьор; червените скали в индианския резерват Навахо в Ню Мексико се издигаха на лунната светлина и поглеждайки към Бен, който спеше на съседната седалка, Джон осъзна, че онези преподаватели са били много заблудени. Както и самият той. Както и съпругата му.

Бен Брайс не беше неудачник.

Джуниър спря вана пред хижата си в една планина в Айдахо на име Ред Ридж. Би дал всичко, за да можеше сега майорът да се появи на прага и да види Пати.

— Остава при мен — каза той.

Джако изсумтя и изчезна в тъмнината към своята хижа. Джуниър отвори задната врата на колата. Пъхна ръце под тялото на Пати и я вдигна.

— Мога да ходя — каза Пати с дрезгав глас, търкайки очи.

Джуниър я наклони внимателно и краката й докоснаха земята. Продължи леко да я придържа, за да се увери, че е стъпила здраво.

— Будна ли си?

— Мисля, че да — отвърна тя. След това го фрасна в носа и хукна в тъмнината. Мамка му, беше доста бърза за момиче. И удряше здраво.

Джуниър не тръгна да я гони, защото се беше затичала право към хижата на Джако. И както очакваше, скоро чу вик. След малко Пати се появи отново, носена от Джако като чувал с картофи.

— Пати — въздъхна Джуниър, — щеше да се вкочаниш още преди да е съмнало. Ако ще бягаш пак, трябва да ти дам един урок, който няма да ти хареса. Не ми се ще, но ще го направя за твое добро. Това е твоят дом сега, Пати, приеми го. Винаги ще бъдем заедно.

— Мечтай си!

Кейт се размърда в леглото. Усети някой да шумоли до нея.

— Бабче, пак ме полазиха тръпки — прошепна Сам.

— Кошмар ли сънува?

— Аха. За Грейси.

— Барни с теб ли е?

— Да.

Той пъхна лилавото динозавърче помежду им и се сгуши до него. След малко тънкото му гласче отекна в тишината.

— Бабче, нали някой мъж няма да ме вземе и мен?

Тя се подпря на лакът и погали гладкото му личице.

— Не, Сам. Това няма да се случи. Обещавам ти.

— Добре.

Той затвори очи.