Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

7:00 ч.

Беше седем часът сутринта тексаско време, което означаваше, че на борсата в Ню Йорк е осем. След деветдесет минути компанията „БрайсУер“ щеше да пусне акциите си, за да се сбъднат мечтите на нейния създател. Основателят на компанията, президент и изпълнителен директор, председател на борда на директорите и творчески гений, Джон Р. Брайс, който притежаваше докторска степен по алгоритми от Масачузетския технологичен институт и коефициент на интелигентност 190, лежеше смазан на дивана в кабинета в своя дом. Беше се свил под едно одеяло с емблемата на бостънските „Ред Сокс“. Момчешкото му лице беше заровено в плътните гънки на меката кожа, където облегалката на дивана се съединяваше със седалката. Питаше се каква е причината жена му да не го обича.

А той беше сигурен, че тя не го обича.

Бяха правили секс точно 249 пъти — по два пъти месечно през десетте години и четири месеца от брака им и веднъж преди да се оженят. Когато човек го изречеше на глас, звучеше страшно много, далеч повече, отколкото си беше мечтал в института — веднъж на всеки петнайсет дни. Но пък питчърите от Висшата лига забиваха всеки пети ден. Само за статистиката, през същия период от време Роджър Клемънс беше изиграл 302 мача!

Той не вярваше, че Елизабет харесва секса с него, още по-малко пък че изпитва оргазъм. Но го беше страх да попита. Малкия Джони Брайс беше попитал единствената си друга сексуална партньорка, шестнайсетгодишна проститутка, която беше преспала с всички синове на военните във Форт Браг, дали е получила оргазъм. Тя се беше изсмяла в лицето му.

— На мен са ми нужни повече от пет секунди, жребецо.

Сексът не беше компютърна игра.

За него обаче сексът беше компютърна игра, след като женските оргазми бяха толкова необикновени, да не говорим колко капризен бе хардуерът и колко дълго трябваше да се настройва чувствителният софтуер. По женското тяло не можеше да насочиш мишката и да кликнеш. Нямаше клавиш „помощ“, нито „вълшебник“, който да го изведе стъпка по стъпка до желаното изпълнение. Ето защо се насочи към технически решения, дори си купи наръчник — „Женският оргазъм“ — и за своя изненада осъзна, че написването на 25 000 реда код беше фасулска работа в сравнение с довеждането на една жена до оргазъм. Джон Р. Брайс обаче не се отказваше лесно. Той впрегна изключителната си интелигентност, за да изучи магията на оргазмите, защото беше сигурен — както бе сигурен в своя компютър — че ако успее да докара Елизабет Брайс до оргазъм само веднъж — един-единствен път — то пренебрежителното й отношение към него мигновено щеше да се превърне в дълбока любов.

Компютърните маниаци също се нуждаят от любов.

Беше изучил препоръчителните техники в наръчника, все едно се готвеше за последния си изпит в Масачузетския технологичен институт, прилагайки нова техника на всеки две седмици, докато не ги изпита всички; той дори решаваше алгоритми наум по време на секс, за да предотврати преждевременното еякулиране. В света на хакерите тази техника беше позната като „метода на звяра“ — изпробването на всяко възможно решение към един проблем, докато се откриеше вярното. Беше прилагал този метод много пъти в работата си, и то с голям успех. Но не и с Елизабет. Нямаше съмнение, че вината е в оператора, той просто не беше годен да изпълни мъжествената задача по докарването на една красива и сложна жена като Елизабет до разтърсващ оргазъм. Джон Р. Брайс нямаше никаква идея къде греши.

По време на редките случаи, когато смяташе, че техниките като че ли й въздействат, когато усещаше, че тялото й откликва на неговия хардуер, точно в момента когато сметнеше, че тя е на ръба на мощен взрив, Елизабет сякаш замръзваше, все едно той беше издал неразрешена команда и контролният й панел затваряше програмата. Той изпразваше съдържанието на дискетата си и я изваждаше, тя ставаше от леглото и се заключваше в банята, оставяйки го да се тормози от необяснимия си провал. Защо жените не се раждаха с прозорче, което поне да насочва към причината за грешката?

Никога не беше забравял рождения й ден, годишнината от сватбата им, Свети Валентин, Деня на майката. Винаги пращаше цветя и подаръци в офиса й. Дори се записа при личния треньор на компанията и тренираше всеки ден. Усилията му обаче нямаха осезателен ефект. Трябваше да последва съвета на Грейси — да подобри графичния си вид, да започне да се облича модерно, да се подстриже, да захвърли очилата и да си направи лазерна операция на очите. Беше му казала, че така би изглеждал наистина страхотно. Което беше прозвучало обещаващо.

Стига тези усилия да гарантираха, че ще получи любовта на Елизабет.

Беше живял десет години без любовта й и без да изпитва съжаления от момента, в който за първи път видя Грейси в родилното отделение. Нямаше значение, че обича Елизабет повече, отколкото тя го обичаше, защото любовта на Грейси далеч изравняваше разликата. Но сега любовта на Грейси си беше отишла. И за първи път от десет години той почувства разликата, почувства една празнота, която акциите му не можеха да запълнят.

Някой седна на дивана и сложи ръка върху неговата над одеялото. Той се помоли това да е Елизабет, която е слязла да му каже, че двамата заедно ще оцелеят без Грейси; да го попита дали може да легне до него и да го прегърне, да му прошепне, че го обича с цялото си сърце.

 

 

Бен седна на дивана до Джон внимателно, за да не го събуди. Спомни си деня през 1969 година, когато доведоха сина му у дома, увит във войнишко одеяло, отчаяно нуждаещ се от баща. Но си остана само с майка. Месец по-късно лейтенант Бен Брайс се беше върнал във Виетнам, за да освобождава потиснатите.

Не беше успял.

По времето, когато завинаги напусна Виетнам, Джон вече беше поел по своя път, далеч от Бен Брайс; бяха две наранени души, подели битка с демоните си. Животът в армията беше суров към Джон; той не успя да се приобщи към останалите синове на военни в базите, където ги местеха през следващите десет години, докато армията се опитваше да скрие най-награждавания си войник от Виетнамската война, опитваше се да намери начин да забрави тази война и нейните воини. Бен щеше да напусне армията, но не можеше; трябваха му двайсет години служба, за да получи пенсия, с която да издържа семейството си. Специалните умения на полковник Бен Брайс като че ли не се търсеха в частния сектор.

Поне Джон беше поел живота си в свои ръце, след като напусна Форт Брат и Северна Каролина, за да отиде в Бостън и Масачузетския технологичен институт, с отлични резултати на приемния изпит и пълна стипендия през същата година, когато Бен се беше пенсионирал. Бен Брайс обаче нямаше свой собствен живот; един воин завинаги остава роб на войната.

Джон се обърна. В очите му се четеше явно разочарование, сякаш Бен Брайс беше последният човек на земята, когото искаше да види в този момент.

Баща и син се спогледаха мълчаливо.

— Защо дойде, Бен? — попита Джон. — Израснах без теб. Ти се връщаше у дома само за да ни преместиш в друга база, в друго училище, при други побойници, които да ме тормозят. И ти не спаси онези хора — изгуби великата война. Беше герой на Америка и докъде те доведе това? Живееш с едно куче. — Той се изправи. — Не беше до мен, когато имах нужда от теб. Сега не ми трябваш.

Думите на сина му го удариха като юмрук в лицето. Той стисна зъби, за да потисне чувствата си.

— Знам, че нямаш нужда от мен, синко. Предадох те и съжалявам за това. Може би някой ден ще намериш сили да ми простиш. — Той се изправи. — Не съм дошъл за това, Джон. А за Грейси. Тя има нужда от мен и аз няма да предам и нея. Утре сутрин тръгвам за Айдахо.

— За Айдахо? Какво има там?

— Грейси е там.

— Бен…

— Тя е жива.

— Дженингс е мъртъв.

Кейт стоеше на вратата.