Марк Хименес
Отвличането (50)

7:47 ч.

Гумите на лексуса пронизително изсвистяха, когато колата рязко спря на мястото за инвалиди на паркинга точно пред кметството. Ако някой от полицаите, които стояха на тротоара и учудено наблюдаваха случващото се, беше задържал жената по анцуг и маратонки, с пъхната зад ушите разчорлена коса и без грим, и я беше попитал дали знае, че е паркирала неправилно, тя щеше да излъже, без да й мигне окото.

Жената изтича по тротоара и влетя в сградата, минавайки през металните детектори, без да забавя ход, предизвиквайки високия вой на сирените. Полицаят на пропуска я пресрещна, но щом я разпозна, се отдръпна и я последва на почетно разстояние. Тя мина през фоайето и се отправи директно към кабинета на началника на полицията. Той седеше зад бюрото си.

— Искам да го видя — настоя жената.

Началникът я огледа, въздъхна и бавно кимна. Направи знак на полицая от пропуска, който се изправи и поведе жената по коридора, през охранявани врати, до малкия затвор. Двама служители на кметството я разпознаха и бързо извърнаха поглед. Още от входа на затвора жената видя няколко полицаи и агенти на ФБР, които стояха пред отворената врата на една килия, където някакъв фотограф правеше снимки от различни ъгли. Жената се приближи и обектът на фотографа бавно влезе в полезрението й: тялото на Гари Дженингс висеше безжизнено от противопожарната тръба.

Полицаите погледнаха жената и после началника си в очакване на нареждания. Той направи знак с глава; полицаите се отдръпнаха и пропуснаха жената в килията.

Елизабет пристъпи към Дженингс, увиснал от тавана по бели долни гащи. Очите му бяха подпухнали, лицето му беше бледо, а голите му крака бяха отекли. Гледайки мъжа, който беше отвлякъл, изнасилил и убил единствената й дъщеря, тя изпита завист. Неговите демони бяха изчезнали. Нейните я бяха наобиколили. Защото сега никога нямаше да научи. Елизабет Брайс удари трупа и той леко се залюля.

— Мамка ти! Отнесе я със себе си в гроба!