Марк Хименес
Отвличането (108)

7:12 ч. тихоокеанско време
Бонърс Фери

Джуниър мълчеше по обратния път към планината. Когато пристигнаха, агент О’Брайън изтича до колата.

— Не можах да я намеря. Не е в нито една от хижите или в колите. Претърсих в радиус от петдесет метра — нищо.

Бен извади Джуниър от колата:

— Къде е?

— Майната ти — отвърна Джуниър.

Бен стовари юмрука си в лицето му. Джуниър падна на земята. Бен рязко го изправи и усети остра болка в корема.

— Джуниър, нямам време за игрички. Ако искаш да живееш, кажи ми къде е тя.

— Убиеш ли ме, никога няма да я намериш.

— Чуй какво: не си достатъчно суров, за да издържиш онова, което ще ти причиня. Къде е тя?

Бен сграбчи дясната му ръка и я изви назад, докато Джуниър не падна по лице на земята. Бен го притисна с коляното си, свали бинта от ръката му и разпери палеца и двата му пръста на земята.

— Джон, подай ми онази брадва.

Джон отиде до купчината с дърва и взе брадвата. Върна се и я подаде на Бен. Джуниър гледаше с обезумели очи ту ръката си, ту брадвата.

— Не можеш да направиш това! Имам права! Това е Америка!

— Джуниър, ти изгуби правата си, когато отвлече Грейси!

Бен замахна с брадвата. Джон се обърна. Джуниър изпищя.

 

 

Когато Джуниър отвори очи, брадвата беше забита в земята на по-малко от сантиметър от ръката му. Все още имаше палец и два пръста. Първата мисъл, която му мина през главата, беше, че не може да си позволи да загуби още някой пръст, защото ще трябва да мастурбира с лявата ръка.

— Следващия път няма да пропусна, Джуниър.

Джуниър смяташе, че вероятно ще получи две до пет години федерален затвор за притежание на оръжие. Нямаше как да му припишат убийствата на онзи съдия или прокурорите, или агентите на ФБР. И дори на Маккой. Мамка му, можеше да обвини за всичко майора! Разбира се, обвинението в отвличане можеше да му струва още две до пет години, но той не я беше пипнал с пръст и дори я беше спасил от Буба. Това сигурно се броеше. Вероятно мазният адвокат Норман можеше да го използва: брат намира отдавна изгубената си сестра, можеше да покаже на съдебните заседатели снимки на стаята й, тя щеше да потвърди, че й е приготвял топла вана и закуска. Но най-хубавото беше, че Елизабет Остин щеше да бъде призована като свидетелка. Мазният адвокат Норман щеше да разпъне на кръст тази кучка, да съсипе кариерата й, семейството й, живота й. Освен това докато процесът приключеше, най-вероятно Джуниър вече щеше да има предложение за филм. Можеше дори Том Круз да изиграе ролята му.

— Тя е отзад.

 

 

Джон последва Джуниър и Бен към задната страна на хижата. Джуниър рязко спря до една купчина дърва.

— Ето тук — каза той.

Джуниър сочеше купчината дърва. Джон не разбираше нищо, но Бен подпря купчината с рамо и я събори. Спусна се на земята и бясно започна да хвърля останалите дървета настрана. Малка тръбичка за въздух стърчеше от земята.

Бен вдигна поглед.

— Заровил си я?

Джуниър вдигна рамене.

— Трябваше да я науча на малко дисциплина.

Тялото на Джон се разтрепери, но не от страх. Цял живот тормоз и подигравки, цял живот стискане на зъби, живот на срам и мъка, на липса на мъжественост — всичкото унижение и болка се завърнаха и заляха Джон. Лицето му пламна. Джуниър го гледаше с онази така позната на Джон Брайс усмивка.

— Хей, та ти дори не си й баща — каза той.

Джон сведе поглед. Винаги беше смятал, че Грейси е наследила русата си коса и сини очи от Бен. Но нали Джон беше осиновен. Значи беше наследила косата и сините си очи от… и изведнъж Джон осъзна всичко. Всичко си пасваше: Елизабет, изчезването й преди десет години, внезапната промяна в поведението й към него, бързата им сватба, преместването им в Далас, раждането на Грейси след осем месеца. Сега той знаеше истината. Но тя нямаше значение. Единственото, което имаше значение, беше Грейси. Той вдигна поглед към Джуниър.

— Обичах я от деня, в който се роди, и ще я обичам до деня, в който умра. Това ме прави неин баща.

— Така ли? Ще видим какво ще стане, когато тя разбере истината на процеса ми.

Интелигентният ум на Джон беше значително по-бърз, отколкото на бедния Джуниър.

— Няма да има процес, Джуниър.

Той опря пистолета в главата на Джуниър и го застреля.

— Нищо не съм видял — каза агент О’Брайън.

Джон избърса кръвта на Джуниър от лицето си, коленичи и започна да копае с ръце, редом с Бен. След минути докоснаха метал.

Грейси беше заровена в контейнер за муниции на американската армия. На капака му беше изрязана дупка, в която беше напъхана тръбата за въздух. Те бързо изгребаха пръстта, разкопчаха ключалките и вдигнаха капака. Грейси лежеше неподвижно; очите й бяха затворени, а ръцете й бяха скръстени на гърдите. Лицето й беше мръсно. Джон се протегна и нежно докосна челото й. Една сълза се търкулна от очите му и капна върху лицето й.

— О, Грейси, миличка.

— Да я извадим от тук — каза Бен.

Хванаха я за палтото и панталона и нежно я повдигнаха от кутията и я положиха на земята. Бен провери пулса й.

— Жива е. Да я закараме в града.

Бен вдигна Грейси и я занесе до ленд роувъра. Краката и ръцете й висяха отпуснато. Агент О’Брайън изтича напред, отвори задната врата и влезе. Джон скочи на шофьорското място. Бен подаде Грейси на О’Брайън и двамата я положиха на задната седалка. Бен затвори вратата.

— Обърни колата и се приготви да тръгваме.

Бен изтича в голямата хижа. Минути по-късно отново се появи и скочи в роувъра.

— Давай!

Джон настъпи газта.

— Бен, къде е снайперът ти?

Бен тихо каза:

— Вече не ми трябва.