Марк Хименес
Отвличането (79)

17:11 ч.

— О, Джуниър, ти ме спаси!

Пати го прегърна силно. В красивите й сини очи блестяха сълзи. Откакто Джуниър беше видял снимката й в онова списание, той знаеше, че трябва да са заедно.

— Така се изплаших! Мислех си, че ще ме изнасили, и се питах къде си. И в този миг ти се появи, беше страхотен! — Тя избърса очи в ризата му. — О, обожавам ризата ти. Карето ми е любимо.

Пати го погледна, както онова момиче Мери Ан гледаше професора в „Шоуто на Гилиган“ — беше попаднал на една серия в мотела. И тогава тя каза нещо, което наистина просълзи Джуниър.

— Ти си моят герой!

И отново го прегърна, заравяйки лице в гърдите му. Сърцето на Джуниър щеше да се пръсне, беше толкова щастлив. Прегръдката й компенсираше загубата на Буба и неговите умения с експлозивите. Пати се отдръпна и стисна мускулите на ръцете му.

— Олеле, колко си силен, Джуниър. Направо си як. Виж, наистина съжалявам за тази сутрин, когато така се разстроих. Не че съм от републиканците, та да надам вой. Сигурна съм, че имаш причина да убиеш президента.

— Той нареди да убият майора.

— Майорът е баща ти ли?

— Да.

— Ето виждаш ли. Това е основателна причина. Искам да кажа, кой може да те обвинява, че му имаш зъб.

— Сега ще му го върнем тъпкано.

— Баба винаги казва, че каквото повикало, такова се обадило. Не съм много сигурна какво точно означава това.

Той хвана ръцете й.

— Пати, готова ли си за голямата изненада?

Очите й проследиха погледа му към вратата на спалнята до кухнята.

— Ами, да, разбира се, ама, ъъъ, не може ли да ми я покажеш по-късно, може би след вечеря. Първо ме разведи из твоята планина. Искам да кажа, нашата планина. Преди да се е стъмнило.

— Ами, добре. То няма закъде да бързаме.

— Разбира се.

Той се усмихна; тя беше казала нашата планина.

— Ами добре.

Пати го загледа малко особено.

— Купи ли ми тампони?

— А, да.

Джуниър грабна кутийката от кухненската маса.

— Ето.

Пати я взе и каза:

— Веднага се връщам.

Тя изчезна в стаята си. Говореше толкова естествено за тези женски работи — менструация, тампони, кръв — че на Джуниър му ставаше неудобно. Изобщо не се беше замислял, че това може да е обикновена тема за обсъждане. След няколко минути тя отново се появи.

— Сега е по-добре. А, и извинявай, че по време на пътуването те нарекох малоумник.

— О, миличка, наричали са ме и много по-лоши неща.

Джуниър се наведе към нея и хвана хубавото й лице между дланите си. След това я целуна по челото.

— Пати, мечтал съм си за този ден…

— Да, мисис Бойд ни е разказвала за подобни мечти в часа по сексуално образование.

По дяволите, какви ги говореше тя!

— О, не, не исках да кажа това.

— Няма значение. Да вървим да разгледаме нашата планина.

Тя му се усмихна и той напълно забрави за тампоните.

— Чакай да помисля — каза той, сложи ръце на кръста си и започна да се върти, като се опитваше да реши откъде да започнат обиколката на тяхната планина. Какво щеше да впечатли Пати най-много? — Сетих се, първо ще ти покажа поточето. Това е най-любимото ми място на света. Хей, а виждала ли си следи от истинска мечка?

Той се обърна. Пати я нямаше.

 

 

Чао! Какъв глупак! Да не би наистина да си мисли, че ще се омъжа за него? Съпружеската спалня — това ли беше голямата му изненада? Ще му се.

Грейси тичаше надолу по планината както тичаше по футболното игрище и държеше тампоните като щафетна пръчка. Набираше преднина по хлъзгавия път, въпреки че имаше кални участъци, които виждаше едва в последния момент. Въпреки това успяваше да се задържи на крака. Слънцето залязваше; между дърветата надолу по склона пътят ставаше все по-тъмен и трудно различим. Тя зърна част от шосето; наближаваше го. Видя някакъв автомобил да минава по него.

— Помощ!

Звукът от дишането й се смеси с друг шум — кола. Джуниър идваше. Трябваше да стигне до шосето… Шумът на колата приближаваше… Тя затича по-бързо, макар да беше трудно по нанадолнището… Какво беше това на пътя?… Нещо като метална табела, като онези, които поставят, когато ремонтират пътя… Шумът зад нея приближаваше… настигаше я… Тя рязко се обърна назад, кракът й се закачи в нещо и…

Грейси се препъна и тампоните се разлетяха. Строполи се на земята и се запремята, докато главата й не се удари в нещо. Всичко потъна в мрак.

 

 

Когато Грейс отвори очи, главата я болеше, беше й студено и беше на ново място. Много тясно място. Кафез. Виждаше над главата си дървета. Едно лице се надвеси над нея. Джуниър.

Тогава тя осъзна какво прави с нея.

— Моля те, Джуниър, наистина съжалявам! Няма да бягам повече, обещавам! Не ми причинявай това, моля те!

Лицето на Джуниър беше сурово.

— Аз също съжалявам, Пати, защото ти провали голямата ми изненада. Сега ще трябва да ти дам урок. Една-две вечери тук и повече няма да бягаш. Майорът ме затваряше тук, когато трябваше да си проясня главата, и нищо не ми е станало.

— Да бе, нищо — само дето си пълен психар!

После стана тъмно.