Марк Хименес
Отвличането (32)

6:17 ч.

Лейтенант Бен Брайс носи черна снайперска карабина ХМ21 с оптически мерник „Старлайт“ и заглушител „Сионикс“. В раницата му има двайсет пълнителя, шест мощни осколочни и две фосфорни гранати, пистолет четирийсет и пети калибър, експлозив С-4, противопехотна мина и малко морфин. Картечният пистолет „Узи“, резервното му оръжие, също е в раницата. На десния му прасец е закопчан четирийсетсантиметров нож „Бауи“. Носи инструменти за убиване, защото е професионален убиец, войник от специалните части, от зелените барети. „Убиваме за мир“, пише на татуировката на лявата му ръка. През седемнайсетте дена, които прекара във вътрешността, Бен Брайс се нагледа на убийства за цял живот. Но предусеща, че убийствата тепърва започват.

След тази нощ никога нямаше да има мир и спокойствие.

Крачи през пепел и гъст като мляко дим, опитвайки се да се измъкне от тлеещото селце в провинция Куанг Три в Южен Виетнам. Остави там Китайската кукла и своята душа.

Спира.

Стои над един напоителен канал, където се вижда камара от бледи тела. Миризмата на смърт се носи из въздуха като гъста мъгла. Звуците на смъртта отекват отдолу, последни агонизиращи въздишки и пъшкания. Той хвърля пушката си и скача в канала. Трескаво проверява всяко тяло, отчаяно търси искрица живот. Но живи няма. Има само трупове. Преброява ги — четирийсет и един — трупове на старци, жени и деца.

Ботушите му са потънали в кръв. От ръцете му капе кръв. Кръвта и мозъкът на Китайската кукла са се пропили в униформата му.

Дави се в кръв.

Той протяга окървавените си ръце към небесата и крещи в неподвижната тъмнина:

— Защо, Господи, защо?

Чувства се слаб, тялото му се олюлява. Затваря очи. Пада напред, върху това бяло одеяло на смъртта.

Но не пада. Носи се във въздуха.

Отваря очи. Под него бледите тела сега са искрящо бели — докъдето поглед стига, се простира ослепително бял свят.

Над него парашутът му се е отворил, но той не си спомня рязкото подръпване при изпълването на парашута с въздух.

Сега се рее близо до повърхността, сигурно може да се протегне и да докосне белотата, чиста като… сняг. Чист бял сняг. Един бял свят с дълбок небесен сняг. Носи се по-бързо и по-бързо, все по-високо над снега.

Под него се появяват тъмни силуети. Дървета. Високите дебели дървета на тази гориста страна. И там сред дърветата, свито и треперещо, увито в одеяло от сняг, като подарък под коледно дърво, стои Божието създание.

Той се носи към създанието и се приземява на два крака. Откопчава ремъците на парашута и го оставя да падне и изчезне в дълбокия сняг, през който той гази без усилие към измръзналото треперещо създание. Сега е облечен в парадната си униформа, със зелена барета и закачени върху куртката медали, а на врата му виси Почетният медал за храброст. Той сваля куртката си, прикляква и загръща създанието с нея, нежно го вдига от снега, прегръща го и го притиска да го затопли. Избърсва снега от личицето и през сълзи съзира своята Грейси.

— Бен, събуди се! Хванали са го!

И тя изчезва.

Бен отваря очи и вижда Кейт, надвесена над него.

— Кого са хванали?

— Мъжът, който е отвлякъл Грейси.