Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

19:14 ч.

Грейси изпитваше болка, беше уплашена и плачеше, и се молеше да бъде спасена. Баща й обаче не правеше нищо, за да я спаси.

Джон Р. Брайс гледаше втренчено един плакат със снимка на дъщеря си във футболен екип, закачен от едната страна на павилиона. Под плаката с големи букви беше написано „Обичаме те, Грейси“. Отдолу бяха наредени розови панделки, картички, балони с различна форма и стотици цветя и плюшени мечета. Павилионът се беше превърнал в паметник на дъщеря му.

Грейси беше изчезнала, защото баща й не беше истински мъж.

Джон не искаше да присъства на това бдение, но от ФБР твърдяха, че е важно да предизвикат симпатиите на похитителя — ако видеше по телевизията болката, която причинява на семейството й, той можеше да я пусне. Джон обаче можеше да мисли само за болката на детето си.

Почувства нечия ръка на рамото си. Обърна се и срещна погледа на баща си, когото беше наричал „полковник“, а сега наричаше Бен, но никога „татко“; който навремето беше герой със семейство, а сега — един пияница с куче за компания. Майка му беше казвала, че баща му е добър човек, смазан от една лоша война; че във Виетнам са му се случили ужасни неща; че войната е приключила, но Бен Брайс така и не е намерил спокойствие.

Джон Брайс никога не си беше позволявал и капка съжаление към баща си.

* * *

— Хайде, сине — каза Бен и нежно отведе Джон по-далеч от импровизирания паметник.

Очите на сина му останаха приковани в образа на Грейси. Той промълви шепнешком:

— Не завързах маратонката й.

Минаха покрай кмета, който даваше интервю за телевизията — „… едно безопасно място, чудесно място, където да построите къщата на мечтите си и да отгледате децата си…“ — и заобиколиха сградата, пред която млад свещеник произнасяше молитва заедно с тълпата. Бен и Джон застанаха сред стотиците родители и деца, носещи значки с името на Грейси, облечени в тениски с лика й, хванали в ръце трепкащи в нощта свещи. Сред тях се движеха агенти на ФБР, някои от които дискретно записваха осветеното от пламъците на свещите бдение с миниатюрни видеокамери. Агент Девро смяташе, че не е невъзможно похитителят да се появи.

— Мистър Брайс! — Млад рус мъж и бременна жена приближиха Джон, който ги погледна с невиждащи очи. — Мистър Брайс — повтори мъжът, — просто исках да ви кажа колко съжалявам. Скоро ще имаме бебе и… искам да кажа… — Той погледна Бен и забрави думите си.

— Благодаря ви за съчувствието — каза Бен и се отдалечи.

Прожекторите на парка бавно притъмняха и сега единствената светлина идваше от мъждукащите пламъци на стотиците вдигнати високо свещи.

 

 

Звездите в тъмната виетнамска нощ сякаш проблясват от страх, като че ли се стряскат от звука на мощните оръдия, стрелящи на откоси и сеещи смърт в селото. Но не и Китайската кукла. Той е решен да я спаси.

Лейтенант Бен Брайс носи на ръце момичето, избягвайки добитъка и тичайки през горящото селце към джунглата, където може да я скрие. Поглежда назад, но се спъва в едно мъртво прасе и се просва заедно с Китайската кукла в калта. Тя се изправя първа. Още преди да успее да стане, главата й се пръсва като презряла диня; мозъкът и кръвта й се разплискват по лицето и униформата на двайсет и две годишния младши лейтенант. Той поглежда нагоре и вижда застаналия пред него майор, от чийто 45-милиметров револвер излиза пушек и се стеле във влажния въздух, обгръщайки татуировката с пепелянка на голата му лява ръка.

— Та тя беше почти дете! — крещи той на началника си.

— Просто една жълта гадина — спокойно отговаря майорът, изтривайки кръвта на момичето от оръжието си. — Това са само жълти гадини, лейтенант. И твоята задача е да ги избиваш.

Правилата на отряда бяха малко, но непоклатими: никога не изоставяй член на отряда; не позволявай да бъдеш пленен от врага; никога не възразявай на командира си. Майорът обръща гръб на наивния и вярващ в идеали млад лейтенант, който нарушава правило на отряда още на първата си мисия.

— Вие нарушихте закона на войната! И правилата за бойно поведение!

Майорът спира, обръща се, прави две крачки и се надвесва над лейтенанта. Разгневен е, сините му очи горят от ярост.

— Тук в тази джунгла аз съм законът! Аз създавам правилата! И аз заповядвам да избиваме виетконгците! Да избиваме добитъка, който ги храни! Да изгаряме колибите, в които спят! Да избиваме цивилните, които им помагат! Това са моите бойни правила, лейтенант!

Майорът опира дулото на пистолета си в главата на Бен и казва бавно:

— Ако още веднъж откажеш да се подчиниш на заповедите ми, лейтенант Брайс, ще ти пусна куршум в главата и ще оставя виетконгците да си сготвят супа от теб. Гарантирам ти го!

Майорът се изправя и се отдалечава през пушека, пламъците и димящата пепел. Бен вдига ръка да изтрие кръвта от лицето си и вижда, че ръката му трепери.

Бен се беше почувствал горд, когато разбра, че майорът го е избрал, за да попълни отряд „Пепелянка“. Майорът беше на трийсет и седем, жива легенда в специалните сили. Бен Брайс беше на двайсет и две, млад и наивен.

— Вече си истински боец, Брайс — беше казал майорът, след като Бен получи татуировката си с пепелянка в Сайгон. — Сега си един от нас.

И Бен се беше почувствал горд, когато нападнаха от засада конвоя на северновиетнамската армия, натоварен с провизии, които щяха да подпомогнат врага, и оръжия, които щяха да убиват американци.

Днес обаче той не се гордее.

Лейтенант Бен Брайс бавно се изправя и поглежда Китайската кукла, ръцете и краката й са гротескно разперени, празните й очи са изцъклени, последният миг от живота й е замръзнал върху лицето й, което ще го преследва до края на дните му.

Обръща се и се отдалечава, оставяйки момичето и собствената си душа да гният в плодотворната черна почва на провинция Куанг Три в Южен Виетнам.

 

 

Господ има план за Бен Брайс или поне така твърдеше майка му и така вярваше той до онази тъмна нощ във Виетнам. Всяка вечер, трийсет и осем години след тази случка, Бен сядаше в люлеещия стол на верандата на малката хижа, която беше построил със собствените си ръце, гледаше как слънцето залязва над Таос и се питаше какъв е бил планът на господ и защо се беше объркал така. Сега, гледайки звездите над имението на сина си в покрайнините на Далас, в съзнанието му се оформяше смътен отговор.