Марк Хименес
Отвличането (3)

23:22 ч.

Той долавя присъствието на другите, но вижда единствено дървета, лиани и висока трева — гъста непроходима джунгла. Крачи напред в тъмната нощ. В далечината проплаква дете. Нужно е да побърза, нещо ужасно предстои да се случи. Отново плач — този път от множество гърла. Изпаренията го задушават, клони бият по лицето и ръцете му, всяка крачка е едно мъчение — ала виковете се усилват, дишането му се учестява, сърцето му бие до пръсване…

И ето че внезапно излиза на светло. Горят сламени колиби, от дулата бълват пламъци. Гърмежите се сливат с крясъци, квичене, мучене. Удря го миризмата на опърлена козина. Извличат жени и деца от скривалищата и ги хвърлят в калта. Горящите домове осветяват ужасените им лица — нежните азиатски черти са изкривени от отчаяние. Подкарват ги като стадо по тясната пътека, след тях остават да звучат молби за милост…

„Не! Не! Не! Няма виетконгци! Няма!“

Невръстно момиче, нежно като китайска кукла, отчаяно се втурва да избяга от зверската стръвност, която я задушава — отзад я блъскат яки ръце. На лицето й е изписан ужас — тя знае какво вършат тези мъже с красиви млади момичета като нея. С поглед търси да открие съчувствие в някое от тези сурови лица — и го открива в неговото. Обръща се с безмълвна молба. Той трябва да я спаси, защото тя ще е и неговото спасение: нейният живот е залог за душата му. Тя пада в калта. Нечия огромна ръка я сграбчва, но той я отблъсква и внимателно вдига момичето. „Спасете ме. Моля ви, спасете ме“ — чува я да плаче на родния си език. Китайската кукла се извръща към светлината и той съзира лицето — лицето на Грейси.

Бен Брайс се събуди с вик и рязко се изправи в леглото. Сърцето му биеше оглушително, ушите му бучаха. Звънеше телефонът. Той се пресегна за слушалката, събори празната бутилка от уиски, но успя да долепи мембраната до ухото си.

— Какво се е случило с Грейси?