Марк Хименес
Отвличането (40)

14:30 ч.

„БрайсУер.ком“ се помещаваше в един изоставен магазин за хранителни стоки в невзрачен търговски център от другата страна на магистралата срещу изобилието и богатството на Брайъруик Фармс. Специален агент Юджийн Девро, заедно с агенти Стивънс и Йоргенсон, последва бащата на жертвата през автоматичните стъклени врати. Бяха дошли да проверят работното място на Гари Дженингс и служебното му досие.

Подобното на пещера пространство наистина представляваше празен хранителен магазин. Големи неонови табели — МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, МЕСО, ХЛЯБ, АПТЕКА, ВИДЕО, все още осветяваха стените. От тавана още висяха флуоресцентни лампи, все още личаха следите от някогашните рафтове с надписи на продукти. Вместо самите рафтове сега имаше редици от ниски кабини, над които се виждаха главите на служителите. Млади мъже и жени, буквално още момчета и момичета, се плъзгаха край тях на кънки или скутери, със слушалки на главите. Ушите и носовете им бяха украсени с обеци, ръцете и глезените им с татуировки, а косите им бяха във всички цветове на дъгата. Някои бутаха пазарски колички, пълни с поща или кутии; всички бяха облечени като за рок концерт, а не за работа. Девро още не беше видял човек над двайсет и пет годишна възраст. Офисът на тази компания за високи технологии приличаше по-скоро на кафенето в гимназията на дъщеря му през голямото междучасие. А бащата на жертвата приличаше повече на кльощав тийнейджър, отколкото на главен изпълнителен директор на компания, струваща милиарди долари.

Младата рецепционистка с лилава коса и тесни очила с черни рамки рязко се изправи, когато видя бащата; неоновочервената й риза не покриваше пъпа й, който беше украсен със сребърна обеца. Тя пристъпи към бащата и положи глава върху гърдите му, след което го прегърна. Той я потупа сковано.

— О, Кахуна — нежно каза тя. Освободи го от прегръдката си и изтри очи. — Как е могъл да я нарани? Изглеждаше мил и готин. Та той си седеше тук вчера, все едно не е сторил нищо. — Тя поклати глава. — Истинският свят е твърде произволен.

Момичето прехапа долната си устна, на която също имаше и пиърсинг.

— Тя ще ми липсва.

Бащата кимна и едва чуто прошепна:

— Кажи на всички, че акциите ще бъдат пуснати на борсата утре. Те заслужават да знаят.

Тери кимна.

— Добре, шефе. Това с борсата е страхотно, но ние сме тук заради теб. Ти си нашият човек.

Бащата въздъхна и за момент се загледа в празното пространство.

— Да — промърмори след малко… — аз съм вашият човек. Къде е мястото на Дженингс?

Момичето провери в компютъра си.

— При „Сладкиши и бисквити“, кабина двайсет и три.

Девро и агентите му последваха бащата към табелата „Аптека“, покрай секцията „Видео“, където се мъдреше колекция от джаги, маси за въздушен хокей и симулатори за автомобилни състезания; зала за гимнастика, кафемашина, открито пространство с баскетболен кош и десетина машини за безалкохолни напитки, които стояха подредени край стената като заподозрени за разпознаване. Младеж от латиноамерикански произход с платиненоруса коса блъскаше машината с „Ред Бул“.

Бащата спря и те всички спряха.

— Тая бракма пак ми взе парите! — Той вдигна поглед и видя бащата. — О, съжалявам, шефе. Аз не за това, ъъъ, нали разбирате…

Бащата погледна младежа, а след това машината, както дъщерята на Девро гледаше към вратата на противника, готвейки се за свободен удар. Изведнъж той изнесе десния си крак с каратистки замах и удари машината от едната страна: тя се заклати напред-назад, после спря и изплю две кутии „Ред Бул“.

Младежът се ухили победоносно и грабна кутиите.

— Супер! Една безплатна! — После се обърна към бащата: — Ти си нашият човек. — Протегна ръка, двамата удариха юмруците си както правят професионалните спортисти и се отдалечиха в различни посоки.

Завиха по пътека, над която имаше табела „Сладкиши и бисквити“. Докато минаваха покрай кабинките, столовете се отблъскваха от компютрите и иззад преградите щръкваха главите на служителите.

Стигнаха до номер двайсет и три, тясно отделение, в което не можеха да се поберат двама души едновременно, тъй като по-голямата част от пространството беше заето от компютър, кацнал на тясна маса, а на пода бяха сместени няколко шкафчета с чекмеджета и кашони. Стените бяха покрити с лепящи се листчета, циркулярни писма и снимки на Дженингс със съпругата му — усмихнати, целуващи се, прегръщащи се и една, на която Дженингс потупваше издутия корем на жена си. Изобщо не приличаше на спотайващ се ненормалник. На една от снимките носеше черна бейзболна шапка.

— Стивънс — каза Девро, — ти поеми кабинката. Разбери дали Дженингс се е свързвал с Грейси чрез компютъра си и дали е влизал в сайтове с детска порнография. Подготви конфискуването на личните му вещи. — След това се обърна към бащата: — Трябва ми служебното му досие.

Бащата мълчаливо поведе Девро и Йоргенсон към секцията МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ на компанията.