Марк Хименес
Отвличането (59)

9:28 ч.

— Никога няма да стигнем до Айдахо с тая бричка!

— Пробвай пак! — изкрещя Бен изпод вдигнатия капак на джипа.

Джон завъртя стартера и напомпа няколко пъти педала на газта, изпълвайки купето с миризмата на бензин. Пред очите на Бен се мярна виетнамско дете, удавено в напалм.

Самолетът беше кацнал в Албакърки в 9 часа местно време. Набързо събраха багажа и намериха стария джип на паркинга, но тъпата бричка отказваше да запали. Бен започна да човърка карбуратора, което обикновено вършеше работа. Джон седеше в джипа и с всяка изминала минута раздразнението му нарастваше.

Бен с трясък затвори предния капак и влезе на шофьорското място, решен този път да запали джипа. Завъртя ключа и натисна педала на газта, докато не опря в пода.

— Хайде, мамка ти…

Двигателят се закашля като заклет пушач и запали. Бен бързо включи на задна и джипът тръгна на подскоци. Изведнъж двигателят отново угасна.

— Мамка му! — изруга и Джон.

Бен отново натисна педала на газта и джипът запали. Той веднага включи на скорост, преди двигателят да угасне пак. Колата потегли и напусна паркинга на летището, бълвайки облак черен дим.

Излязоха на пътя, водещ към междущатската магистрала, и Бен погледна сина си. Джон много приличаше на майка си — същите остри черти, същата къдрава черна коса, същото слабо тяло и интелигентен ум. Толкова много се различаваше от баща си. Мислите на Бен отново го отнесоха към онази нощ, когато…

— Спри! — изкрещя Джон.

Бен удари спирачки.

— Какво става?

Джон посочи пътя.

— Отбий тук! — И започна да натиска клавишите на мобилния си телефон с такава скорост, все едно звънеше в полицията.

„Здравейте, аз съм Грейси. В момента не мога да се обадя, защото съм на среща с Орландо Блум. Ще ми се! Всъщност съм на училище или на тренировка, или на таекуондо, или гоня малкия пират из къщата. Както и да е, не мога да вдигна, така че оставете съобщение. Чао.“ Телефонният секретар изпиука.

Елизабет седеше в стола на Грейси до бюрото и слушаше гласа на Грейси. Само това й беше останало от дъщеря й. Тя се протегна и натисна бутона, за да послуша отново гласа на мъртвата си дъщеря.

— Бен Брайс е бил герой — заяви Грейси.

Едрият мъж бавно клатеше глава, като майка й, когато Сам беше направил някоя глупост.

— Бен Брайс — каза той тихо, все едно говореше на някой мъртвец. — Какво съвпадение, а, Джуниър? Пропътуваме половината страна да отвлечем това момиче и се оказва, че е внучка на Бен Брайс. С един замах Бог ти дава нея, а на мене — Бен Брайс.

Джуниър гледаше огромния мъж, като че ли беше от друга планета.

— За какво, по дяволите, говориш, Джако?

— Майорът винаги казваше, че няма нищо случайно в това, че всичкият петрол на света се намира в Близкия изток, на мястото, откъдето са тръгнали трите основни религии. „Господ е сложил тоя петрол там, Джако, щото един ден той ще докара евреите, мюсюлманите и християните обратно в Близкия изток за последната битка. Армагедон в пустинята. Великият план на Господ.“

— Какво общо има това с нея?

— Тя е моят петрол, Джуниър. — Джако посочи Грейси с възлестия си палец. — Тя ще ми доведе Бен Брайс за последната битка.

— Мамка му, кой е тоя Бен Брайс?

— Той е бил герой — отново повтори Грейси.

Джако издиша облак дим.

— Проклет предател. Той ни изправи пред военния съд.

Джуниър го погледна и се намръщи.

— Искаш да кажеш…

— Да, точно това искам да кажа. Той предаде майора.

Очите на Джуниър се разшириха като на баба й онзи път, когато уцели четири числа на лотарията и спечели шестстотин долара.

— Свършено е с него.

— Не още — каза Джако. — Но скоро и това ще стане.

— А как ще го намерим?

— Няма да го търсим. Той ще ни намери.

— Никога няма да ни намери в оная планина.

— Спокойно, Джуниър. Не знам как, но ще дойде. Щото сме му взели нещо, дето си е негово.