Марк Хименес
Отвличането (60)

9:44 ч.

— Ето това е по моята част — каза Джон, когато двамата с Бен влязоха в шоурума на „Рейндж Роувър“. Един усмихнат продавач с риза с къс ръкав и вратовръзка се появи още преди стъклените врати да се затворят зад тях.

— Добро утро, господа. Аз съм Боб.

Автокъщата се стори на Джон Р. Брайс като втори дом. Когато я забеляза от джипа, духът му се приповдигна като в утрото на Коледа. Един нов роувър със сигурност щеше да ги отведе до Айдахо. Джон се приближи до една от колите, катраненочерна на цвят, и отвори вратата. Беше тапицирана с бежова кожа. Беше видял всичко, което го интересуваше. Обърна се към Боб.

— Каква е цената?

— Петдесет и седем бона. Смешна сума за тази красавица.

Боб определено не можеше да измами Джон Р. Брайс за цената на един ленд роувър. Като повечето компютърни гении Джон не притежаваше истински житейски опит, изискващ физическа сръчност и талант за общуване. Той не знаеше как да реди керемиди или да смени маслото на колата, да поправи казанчето на тоалетната (да не говорим за някой сложен уред) или да намери общ език с учителите на децата си, или със съпружеската си половинка. Но той знаеше всички важни неща за своето поколение: знаеше как да пише компютърен код, как да си купува стоки по интернет; знаеше как да направи един милиард долара от интелектуална собственост; знаеше как да сравни тарифните планове на мобилните оператори. И знаеше всички спецификации на ленд роувъра.

— Ленд роувър, серия LR3. Четири цяло и четири литров осемцилиндров двигател със система „Бош Мотроник“. Четириколесно задвижване с електронно регулиране на тягата, независимо електронно пневматично окачване и електронна система против блокиране на колелата. Система за автоматичен контрол на устойчивостта при неравен терен и динамична система за контрол на стабилността. 550-ватова стереоуредба с 13 тонколони. Деветнайсетцолови гуми. Климатик, кожени седалки, люк, фарове за мъгла, серво волан. Препоръчителна цена: петдесет и шест хиляди и петстотин. Плюс разходите по транспортирането и дилърския процент става петдесет и седем и петстотин. Мога да си поръчам този автомобил по интернет за четирийсет и девет хиляди и петстотин максимум. Понеже бързам обаче, ще го взема за петдесет и една хиляди в брой.

Ченето на Боб увисна.

— Но на такава цена буквално го подаряваме. Вижте, мога да сваля до петдесет и шест хиляди.

— Дума да не става! Петдесет и две или си тръгваме.

— Петдесет и пет?

— Петдесет и три и това е последното ми предложение.

— Петдесет и четири.

Джон се обърна, но преди да направи и две крачки, Боб го спря:

— Добре, петдесет и три хиляди долара.

— Дадено. — Джон постави мобилния телефон до ухото си. — Карол, там ли си още? Преведи петдесет и три хиляди на…

— Плюс данъци, разрешително и прехвърлянето — добави Боб.

— Колко стават?

Боб зачука на един малък калкулатор.

— Прехвърлянето е двеста и петдесет, регистрационните табели — сто и петдесет, данък продажба е шест цяло и седемдесет и пет процента от петдесет и три хиляди…

— Плюс три хиляди деветстотин седемдесет и седем долара и петдесет цента — продължи Джон в телефона — по сметка…

Той подаде телефона на Боб, който все още пресмяташе.

— Това прави три хиляди деветстотин…

— Знам — прекъсна го Джон. — Кажете си номера на сметката. Колата ми трябва незабавно. — Той посочи навън. — И да ни отървете от джипа.

Боб забърза нанякъде с телефона.

— Ето как получаваш нов луксозен джип — обърна се Джон към Бен.

Бен смаяно клатеше глава.