Марк Хименес
Отвличането (69)

7:10 ч.

Грейси отвори очи.

Лежеше в топло легло с придърпано до брадичката одеяло, не онова грубото от джипа, а меко дебело одеяло, което изглеждаше съвсем ново. Чаршафите бяха памучни и миришеха на чисто и свежо. Възглавницата под главата й беше твърда. Таванът над нея беше нисък, на него нямаше вентилатор със закачени дрънкулки, не беше боядисан в небесносиньо с изрисувани в бяло облаци, както спалнята й вкъщи. Стените и таванът бяха облицовани с дъски, а пролуките бяха запълнени с бял хоросан като между гредите в хижата на Бен.

Над леглото имаше малък прозорец, през който се процеждаше слънчев лъч. В единия ъгъл грееше синият пламък на газова печка. Нямаше гардероб, само закачалка с някакви зимни дрехи. В края на леглото имаше метална масичка с керосинова лампа върху нея, като онази, която татко й беше купил миналото лято за първия къмпинг на семейство Брайс. Но майка й трябваше да се подготвя за някакъв процес, а баща й за акциите, тъй че лампата, палатката и другите неща за къмпинга останаха струпани в единия ъгъл на гаража. На масичката стоеше кукла Барби, все още в кутията.

Това наистина започваше да я дразни.

Стаята имаше две врати; едната водеше към банята. Видя тоалетната, но тя не беше като мраморната тоалетна чиния с биде в същия цвят, както в нейната баня у дома. Тази беше ниско на земята и под нея имаше дупка, като тоалетна в къмпинг.

Другата врата беше заключена.

Дрешникът й вкъщи беше по-голям от тази стая. Но пък беше уютна като стаята й в хижата, където й се искаше да бъде сега — на сигурно място при Бен — и да очаква с нетърпение деня, часовете в работилницата, разходките из хълмовете и вечерята в града. Искаше да е в безопасност при Бен. Идеше й да се разплаче, но не позволи на сълзите да рукнат.

Отметна одеялото и едва не се развика: Защо розово!? Какво толкова му харесва розовото на тоя? Тя смътно си спомняше, че си е облякла пижамата, но не и че си е обула тези дебели вълнени чорапи. Наведе се, изтри запотения прозорец и опря лицето си в стъклото. Сняг покриваше земята наоколо и от клоните на високите дървета стърчаха висулки, но тези дървета изобщо не приличаха на дърветата вкъщи. Бяха като коледни елхи. Тя забеляза някакво движение в далечината… и ето че една сърничка притича по снега. Бамби! О, боже, толкова беше сладка, може би щеше да й позволи да я нахрани…

Изведнъж Бамби потрепери и крачетата й се подкосиха. Мили боже! Грейси чу ехото на силен гръм. Бамби продължи да лежи. След това снегът наоколо почервеня; аленото петно се оттече в тънко ручейче, което се процеди надолу по хълма. Тя проследи кървавата рекичка и видя как един обут в ботуш крак стъпи в нея, като Сам, когато скачаше в локвите. Двама мъже с дълги пушки застанаха до Бамби; единият дебел едър мъж повдигна главата на сърничката и след това я пусна.

Грейси се сгуши в леглото и зарови глава в одеялото. Трябва да избягам, преди да убият и мен!

— Пати? — На вратата се почука. — Будна ли си?

Джуниър.

Тя подаде глава изпод одеялото.

— Не, но Грейси е будна.

— Нося ти топла вода за банята. Облечена ли си?

— Да, в розова пижама.

Джуниър влезе с две кофи, от които се вдигаше пара, облечен в друга карирана риза.

— Ти да не би да си уцелил някаква разпродажба на излезли от мода карирани ризи? — попита тя.

— Какво?

— Няма значение.

— Тук нямаме топла вода и електричество — каза той и влезе в банята, — но мога да ти приготвям топла баня всяка седмица.

— Всяка седмица? Та аз се къпя всеки ден.

Джуниър се появи на вратата с широка усмивка.

— Точно като майка ми. Носех й топла вода всяка сутрин. Тази вана е нейна. И всички женски неща тук. — Той замълча за момент, сякаш си спомняше приятни случки. После тръсна глава. — Сега е твоя. Закуската ще те чака, когато се приготвиш. Имам и голяма изненада за теб.

— По-голяма от това, че ме отвлякохте?

— Виж, Пати, забрави това. Станалото — станало. — Той обиколи с ръка стаята. — Харесва ли ти? Обзаведохме я точно преди да дойдем да те вземем. Всичко е ново — чаршафите, одеялата. Хей, видя ли Барби? Специално я поръчах.

— Не си играя с кукли.

Джуниър посочи закачалката.

— Купил съм ти зимни дрехи.

— Откъде знаеш кой номер нося?

— Знам всичко за теб, Пати.

— Освен името ми. Казвам се Грейси Ан Брайс.

Той я погледна сурово за първи път.

— Не, името ти е Пати… Пати Уокър. Като майка ми. — И изведнъж отново се усмихна. — Направи списък на всичко, което искаш. Ще ти го купя следващата седмица, когато отида в града.

— Аз също имам изненада за теб — дойде ми. Трябват ми тампони.

Джуниър се изчерви като баща й, когато беше влетяла в банята и го видя гол.

— Ъъъ, добре, аз… ще ти взема. Колко… колко ти трябват — един, два?

— Ехооо! Цяла кутийка. Трябват ми днес, и то скоро, иначе ще изпоцапам всичко с кръв!

— О, мамка му! Добре, ще, ъъъ, ще сляза до града още днес. Ти ми го напиши, за да знам какво да търся.

Той излезе от стаята, клатейки глава и мърморейки.

— Боже, как не се сетих.

Господи, колко беше тъп. Разбира се, тя още нямаше мензис. Бяха учили за това и за тампоните и всички тези неща в училище, но според мисис Бойд първият й мензис щеше да дойде след около две години. Но откъде можеше тоя пън да знае това? След като нямаха ток, надали гледаше „Дискавъри“. А тя много искаше той да се появи в града днес.

Защото Бен може би беше в града днес.