Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Abduction, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2022 г.)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Отвличането

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

ISBN: 978-954-769-143-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8413

История

  1. — Добавяне

1:18 ч.

Патрулиращият полицай Еди Йейтс мразеше да дава двойни смени, особено вечер и нощем — между 3 часа следобед и 7 сутринта — най-вече защото не можеше да прекара четири часа в гимнастическия салон. Но по заповед на шефа всички полицаи даваха двойни смени и проверяваха всички извършители на сексуални престъпления. Еди беше установил, че в района има страшно много перверзници. Надяваше се убиецът на момичето да е в неговия списък — един арест на детеубиец щеше да е голям плюс в биографията, която се канеше да представи в Далаския полицейски участък.

Той провери на монитора следващия извратен в списъка си: Дженингс, Гари М., бял, двайсет и седем годишен, рус, сини очи, сто и шейсет сантиметра, седемдесет килограма (ха, Еди можеше да се справи с този с една ръка), обвинен в изнасилване, отървал се с признание за непристойно поведение с малолетна, получил условна присъда; оттогава насам нямаше дори и глоба за превишена скорост. Трето рисково ниво: без основание за притеснение от повторно престъпление. Това беше всичко записано, но Еди можеше да чете между редовете. Младежът е бил на деветнайсет по време на престъплението, вероятно в колежа; двамата с момичето сигурно са били на купон, завършили са в леглото, а после тя го е натопила. Едва ли обаче е била малолетна, иначе не биха допуснали той да се отърве толкова леко. Само че за цял живот беше белязан като извършител на сексуално престъпление.

Еди въздъхна. Гари Дженингс не беше изнасилвач, просто беше преспал с неподходящо момиче в неподходящо време. Какво казваше майката на Еди в подобни случаи? За миг Бог е отвърнал очи от него? Е, очертаваше се чиста загуба на време. И все пак защо Дженингс не се беше регистрирал в полицейския участък, когато се е преместил в града?

Дженингс обитаваше апартамент №121 и на негово име беше регистриран черен форд пикап F-150, произведен през 1999 г. Еди мина бавно покрай паркинга пред сградата на Дженингс и забеляза черен форд пикап. Номерът беше същият.

Еди паркира зад пикапа и излезе от автомобила си; плъзна палката си в кобура, макар да не очакваше неприятности от Дженингс. Но можеше да си мечтае, нали? Стисна тежкия фенер, който на практика представляваше боен чук с лампа в единия край и беше доста ефикасно оръжие за укротяване на престъпници, въпреки че не му се беше налагало да го използва. Той освети купето с фенерчето и внимателно се опита да отвори вратата, без да активира алармата. Колата се оказа отключена, като половината коли в града. Откакто Еди беше в участъка, в Поуст Оук, Тексас, нямаше случай на открадната кола. Тук човек сякаш попадаше в измисления град Мейбъри от сериала „Шоуто на Анди Грифит“, а той се чувстваше като полицай Барни Файф. Как може човек да се бори срещу престъпността, когато няма престъпност? Ето защо Еди Йейтс копнееше да работи в полицейския участък в Далас: там имаше истински престъпления, нали Далас беше най-опасният град в Америка.

Еди отвори вратата и прокара лъча на фенерчето из вътрешността. Купето беше абсолютно чисто. Отвори жабката и видя мобилен телефон. Дженингс дори не се притесняваше, че някой може да го открадне.

Еди провери под седалката. Нищо. Повдигна гумената стелка на мястото до шофьора. Нищо. След това повдигна стелката на шофьорското място. Какво беше това? Снимка? Освети листа с фенерчето си. Наистина беше снимка, като онези снимки на престъпници, които принтираха от компютрите. Само дето това не беше снимка на престъпник, а на голо момиче. Малко голо момиче. Детско порно. Еди поклати глава. По дяволите, беше сгрешил за този Дженингс. Той наистина беше перверзник.

Естествено, наличието на снимка с голо момиче в колата не означаваше, че Дженингс е отвлякъл дъщерята на семейство Брайс. И как щеше да обясни на началника си какво е правил в колата на Дженингс? Еди се замисли за момент, след това изтри крайчето, където беше хванал снимката, и я постави обратно под стелката.

Тихо затвори вратата и отиде до каросерията на пикапа. Дженингс имаше от онези покривала от фибростъкло с малък отвор, през който могат да се вадят предмети, без да се сваля цялото покривало. Еди пробва отвора и както очакваше, той беше отключен.

Пъхна фенера и главата си вътре. Огледа близкия ъгъл на каросерията и зашари с лъча из нея. Тъкмо се канеше да извади глава, когато… Какво, по дяволите, беше това? В предната част на каросерията имаше нещо, което приличаше на риза, златиста, с номер… тениска.

Адреналинът му скочи до небето.

Той извади глава и се опита да се успокои, за да измисли как да постъпи. Ако докладва какво е открил и се окаже, че това си е тениската за боулинг на Дженингс, момчетата щяха да го подиграват поне един месец. От друга страна, ако това беше тениската на мъртвото момиче, можеше да повреди уликите, претърсвайки пикапа без заповед. Той си спомняше бегло обучението по обискиране и конфискуване на вещи; някъде май се споменаваше, че ако уликата е в полезрението ти, то всичко е наред. Еди се зачуди дали надникването в каросерията и оглеждането с фенерче спадаше към това условие.

Мамка му, нямаше смисъл да си навлича подигравки за цял месец. Ще извади дрехата и ако се окаже тениска за боулинг, голяма работа. Ако обаче излезе, че е фланелката на момичето, ще я върне обратно и няма да признава, че я е пипал.

Еди отиде до патрулната кола, отвори багажника и извади крика. Върна се до пикапа, пъхна се до кръста в отвора и протегна металното рамо. Захвана фланелката и я придърпа към себе си. Разгърна я и я освети с фенерчето, за да прочете надписа.

„Торнадо“.

Обърна тениската. На гърба имаше номер девет.

Еди се зачуди дали един патрулиращ полицай може да претендира за наградата от двайсет и пет милиона долара.