Стив Бери
Легендата за Линкълн (25)

24

Калундборг

Саласар приключи с приготовленията за пътуването до Залцбург. Най-новата му играчка, частният реактивен лиърджет 75, вече го чакаше. Навън беше колата, готова да го откара до града, за да вземе Касиопея, а след това до летището. Беше се обадил, за да промени резервацията, и от хотел „Голденер Хирш“ го бяха уверили, че ще ги очакват два апартамента вместо един. Полетът щеше да продължи по-малко от два часа и той нямаше търпение да пристигне в Австрийските Алпи. Времето би трябвало да е чудесно. Саласар обичаше Залцбург. Беше един от любимите му градове, а сега пътуването щеше да бъде още по-приятно, защото Касиопея щеше да го придружи.

Вратите на кабинета му се отвориха. Влезе един от данитите, които му бяха останали верни.

— Котън Малоун има книжарница в Копенхаген — му съобщи неговият човек.

— И въпреки това успя да убие двама от нашите.

Смъртните случаи го тревожеха. Досега не беше губил нито един от хората си.

— А Бари? Някаква следа от него?

— Открихме мобилния телефон в един автобус на градския транспорт, където беше оставен, за да ни поведе по фалшива следа. Последният ни контакт с брат Кърк беше снощи пред книжарницата.

Саласар знаеше какво означава това. Беше изгубил трима души.

— Справихте ли се със ситуацията?

Неговият помощник кимна.

— Аз лично се погрижих за трупа на американския агент.

— Може ли да се направи връзка между нас и двамата, които ще бъдат открити в пролива Йорезунд?

— Не би трябвало.

Вече му бяха докладвали какво се беше случило вчера, когато бяха притиснали друг американски агент недалече от Калундборг, но той беше избягал и беше откраднал един от витловите му самолети — който, ако се съди по доклада, вече беше на дъното на Северно море.

— Каква е твоята оценка? — попита Саласар.

Той ценеше мнението на хората си. Добрите съветници предлагаха добри решения. Това беше обща черта на всички пророци — те се обграждаха с интелигентни и покорни мъже, които им даваха мъдри съвети. Самият Саласар и неговите данити изпълняваха тази функция за старейшина Роуан.

— Брат Кърк ми докладва, преди да замине за Швеция. Каза, че интересът на американците рязко се е увеличил, след като е споменал за убийството. Изглежда, са твърдо решени да се докопат до всичко негативно, което успеят да открият за нас.

Бяха използвали информацията за връзка между евентуално убийство и дневника на Ръштън като примамка, за да накарат противника си да допусне грешка. И макар че собственикът на дневника, който стоеше на бюрото му, наистина беше мъртъв, нищо не свързваше неговата смърт със Саласар — освен това безумно твърдение.

— Мислиш ли, че са хванали Бари? — попита той.

Задачата на Кърк беше да научи възможно най-много, като действа отвътре, а след това да отклони спасителите си насам. Но нещо се беше объркало.

— Не е много вероятно. Как са се сетили да подхвърлят телефона в автобуса? Брат Кърк в никакъв случай не им е казал нещо доброволно. На площада, точно преди Малоун да насочи полицаите към нас, брат Кърк ми даде сигнал да остана в готовност. Трябваше да го проследим, като използваме устройството в телефона му. Лично докладвах на полицията за убитите в пролива. Аз им издадох местоположението на Малоун. По този начин трябваше да ги изкараме навън и да размътим водата, но планът се обърна срещу нас.

Наистина беше така.

Саласар си спомни за разговора със старейшина Роуан, който беше провел по-рано. От другата страна на Атлантическия океан се случваше нещо важно и скоро можеше да се наложи и той самият да отиде там. Роуан му беше наредил междувременно да научи колкото може повече. И точно това възнамеряваше да направи Саласар.

Той протегна ръка към дистанционното и го насочи към плоския екран, монтиран на срещуположната стена. Появи се картина от кабинета му, записана предишната вечер — двама мъже се ровеха в бюрото му и разучаваха картата, която нарочно беше оставил изложена на статива.

— Бари явно им е казал да дойдат тук, точно както планирахме — отбеляза той.

Двамата с Кърк бяха решили да доведат американците, така че, преди да ги убият, да разберат какво знаят враговете им. Те трябваше първо да открият трупа, а след това, обхванати от гняв, да се отправят към основната сграда. И след като изпуснат нещо, което не биха казали при други обстоятелства, трябваше да се присъединят към своя сънародник във вечността. Е, не беше станало точно така.

Когато видя брояча на записа, Саласар пресметна, че врагът вече е бил в неговия дом в момента, в който Касиопея беше излязла заедно с него. Не беше част от плана.

Разбира се, снощи той изобщо не бе предполагал, че ще има някакви проблеми. От съобщението, което беше получил на телефона си по време на вечеря, беше останал с впечатлението, че всичко се движи гладко по план.

— По-младият мъж е онзи, който открадна самолета и снощи беше в Копенхаген — обясни неговият помощник. — А този до картата е Малоун.

— Защо са оцветени тези щати? — попита Малоун. — И не ми отговаряй, че не знаеш. Стефани ти се обади в колата, за да те инструктира. Едно време се обаждаше и на мен.

— Тези щати са проблемът, за който говорим.

Саласар видя как Малоун посочи към щата Юта на картата.

— А това?

Отговорът на този въпрос изненада Саласар.

— Ситуацията е сложна. Няма да ми повярваш. Но има връзка между Джоузеф Смит, Бригъм Йънг, Джеймс Мадисън и Ейбрахам Линкълн. Връзка, която е започнала още по времето на отците основатели на Съединените щати.

— И какво ги свързва?

— Конституцията на САЩ.

Саласар и неговият помощник видяха как двамата американци намериха каталога за търга на бюрото и отбелязаната страница, на която беше офертата за „Книгата на Мормон“. Саласар изключи записа, доволен от идеалната работа на миниатюрната камера, инсталирана на тавана. Наистина бяха научили нещо ново от враговете си.

— След няколко минути потеглям за Залцбург — каза той.

— Сам ли ще пътувате?

— Не. Госпожица Вит ще ме придружи.

— Разумно ли е това?

Саласар си даваше сметка, че работата на помощника му беше да го защитава — особено в светлината на всичко, което се беше случило през последните двайсет и четири часа.

— Приятели сме отдавна, така че тя се радва на пълното ми доверие.

— Не исках да ви обидя. Просто може би ще е по-добре, ако се справим сами със ситуацията.

— Аз искам тя да ме придружи.

Саласар не беше готов да приеме нищо негативно за Касиопея. Продължаваше да усеща допира на нейните устни по кожата си и електрическия заряд, който го беше разтърсил. Тя не му беше дала никакви основания да се съмнява в нея.

— Въпросът не подлежи на обсъждане — добави той.

Помощникът му кимна и смени темата:

— Малоун ни е длъжник, защото уби нашите братя. Гледах от брега, но бях безпомощен.

„Трябва да се подкрепяме и да се защитаваме във всичко — каза ангелът в главата му. — Ако нашите врагове се кълнат срещу нас, ние също трябва да се закълнем срещу тях. Така ще посветим мнозина в Господ и ще умножим Неговото царство. Кой може да ни спре?“

Никой.

— Бъди готов да потеглим след малко — нареди Саласар.

Помощникът му излезе. Саласар се замисли за предстоящите няколко часа и се запита дали не действаха твърде дръзко и твърде хитроумно и дали по този начин не даваха на врага си твърде голяма свобода на действие. Идеята да изпрати Кърк сред тях навремето изглеждаше съвсем логична. Може би тя беше струвала живота на неговия другар.

Дали някой от вчерашните американци, а може би и двамата, нямаше да заминат за Австрия? В такъв случай Саласар можеше да научи каква е съдбата на Кърк и да се разправи лично с тях.

Небесният отец може би щеше да се отнесе с благосклонност към него и да му изпрати не друг, а Котън Малоун.