Стив Бери
Легендата за Линкълн (61)

60

22:00 ч.

Стефани излезе от хотел „Ориентал Мандарин“ и взе такси до Белия дом. Беше направила точно това, което Дани Даниълс беше поискал от нея — беше предала на Роуан цялата информация, свързана с часовника. Като допълнително доказателство за достоверността на действията си беше изпратила и снимка на отворения механизъм. Роуан, трябваше да му се признае, веднага беше подписал писмото от името на комисията и го беше изпратил в хотела, както беше настояла Стефани. Към този момент и Саласар, и Касиопея би трябвало да знаят това, което знаеше Роуан. Стефани разбираше идеята на президента, но не й харесваше онова, което се подразбираше от нея. След почти двайсет години в разузнаването тя веднага можеше да разпознае кога играта отива към своя край.

Таксито я остави недалече от Блеър Хаус и тя продължи пеша. Агентите на тайните служби я пуснаха да влезе и я отведоха в една стая с жълти стени и портрет на Ейбрахам Линкълн. Очакваха я Даниълс и Чарлс Р. Сноу, седемнайсетият пророк на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Дани вече й беше казал по телефона какво се беше случило тук с Роуан преди няколко часа.

И двамата изглеждаха развълнувани.

— На двайсети декември хиляда осемстотин и шейсета, само два месеца след избирането на Ейбрахам Линкълн за президент, Южна Каролина се отцепила от Съединените щати — каза Даниълс. — Това е първият щат, който го е направил. През следващите шейсет дни примерът на Южна Каролина бил последван от Мисисипи, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. А след това, на дванайсети април хиляда осемстотин шейсет и първа, бил атакуван Форт Съмтър. Пет дни по-късно Вирджиния, Арканзас, Тенеси и Северна Каролина също напуснали съюза.

Стефани слушаше гласа на президента, който отново беше станал тих и монотонен, както вчера.

— Точно тук, в тази стая — продължи президентът, — няколко дни след атаката срещу Форт Съмтър се срещнали Франсис Престън Блеър и Робърт Е. Лий. Линкълн искал Лий да застане начело на армията на северните щати и накарал Блеър да го попита от името на президента. Но той, естествено, отказал. „Как мога да вдигна меч срещу Вирджиния, моя роден щат?“

— Войната поставила на изпитанието лоялността на всички — каза Сноу. — Светиите също трябвало да направят своя избор. Макар че сме били далече, в долината на Голямото солено езеро, войната намерила пътя към нас.

— Линкълн ви е вярвал достатъчно, за да ви изпрати този документ.

— Не съм сигурен, че го е направил, защото ни е вярвал. Налагало се да накара Бригъм Йънг да замълчи. Искал да се подсигури, че западните щати няма да се обърнат срещу Севера. Знаел, че Йънг никога няма да повярва на честната му дума, и затова изпратил нещо достатъчно ценно, за да демонстрира колко сериозни са намеренията му.

— Но Йънг е можел да го даде на южните щати — каза Стефани. — И с това да сложи край на всичко. От всичко, което съм чела по този въпрос, съм останала с впечатление, че по онова време мормоните ненавиждали федералното правителство.

— Така е. Чувствали сме се предадени от него. Но също така е вярно, че ние ценим Конституцията. Никога не сме смятали за свой дълг да унищожим тази държава.

— Значи не вярваш в Пророчеството за Белия кон, така ли? — попита го Даниълс.

— Ако ме беше попитал преди няколко дни, щях да отговоря отрицателно. Вече не съм толкова сигурен. Твърде голяма част от него се превръща в действителност.

Президентът изглеждаше изтощен.

— В Гражданската война са загинали шестстотин хиляди души. Повече, отколкото във всичките ни останали войни, взети заедно. Твърде много американска кръв е пролята.

Стефани чу и думите, които не бяха изречени на глас.

„Вероятно за нищо.“

— Не можем да обвиняваме Линкълн заради онова, което е направил — заяви Даниълс. — Той е бил изправен пред труден избор и е взел трудно решение. И ние все още сме тук благодарение на това решение. Светът е по-добро място благодарение на него. Разкриването на този документ щеше да сложи край на държавата още тогава. Ако това се беше случило, кой знае какъв щеше да бъде днешният свят.

Президентът помълча, преди да продължи:

— И все пак той е скрил волята и думите на отците основатели. Взел е решение сам, без никой друг и е определил какво е добро за тази държава.

Стефани едва сега осъзна защо беше тук.

— И скоро на теб също може да се наложи да вземеш такова решение — каза тя.

Очите на Даниълс се впиха в нейните.

— Ако този документ все още съществува, аз ще направя същия избор. Бележките на Мадисън са проблем, но все пак са само бележки. Знае се, че ги е променял и редактирал, така че не може да им се има пълно доверие. И в никакъв случай не представляват достатъчно доказателство, за да предизвикат разпада на държавата. Но самият документ, подписан и подпечатан, ще има съдбоносна сила. Кой знае какво ще направят с него в съда? Нещата могат да поемат във всякаква посока. А общественото мнение? Със сигурност няма да бъде добро.

Стефани се обърна към Сноу и реши да се възползва от тази възможност.

— Какво означава „Фалта Нада“?

— Това е място, което Роуан познава.

Тя улови нещо в погледа на Сноу.

— И вие искате той да отиде там?

— Необходимо е той да отиде там. Но е важно това да се случи по негова собствена инициатива. Той не бива да разбере, че действията му се ръководят отстрани.

— Знаеш ли нещо за човека, който е бил първият собственик на този дом? — намеси се Даниълс, като смени темата.

В интерес на истината, Стефани знаеше много за него. Франсис Престън Блеър беше част от неофициалната група съветници на президента Андрю Джаксън — така наречения „Кухненски кабинет“, който беше издавал един влиятелен вестник във Вашингтон. В крайна сметка Блеър беше продал вестника и се беше оттеглил от политиката, но отново се беше върнал на фронтовата линия през 1861 г., когато беше станал един от доверените приятели на Линкълн.

— Линкълн изпратил Блеър при Ричмънд — каза Даниълс. — Като неофициален посланик, който да организира мирни преговори. Преговорите наистина се състояли в Хамптън Роудс през февруари хиляда осемстотин шейсет и пета година. Самият Линкълн присъствал на тях, но след като Югът настоял за независимост като едно от условията за мира, не било постигнато никакво съгласие. По мнението на Линкълн съществуването на Съединените щати не било на масата за преговори. Той не отстъпил от тази позиция до самия край.

— Така и не ми отговори — каза тя на Даниълс.

Той присви очи.

— Не искам да бъда принуждаван да взема решение. Не искам дори да виждам този документ.

— Тогава защо казах на Роуан какво има в онзи часовник?

— Двамата със Саласар трябва да бъдат спрени — отговори Сноу. — Ако умра, което може да се случи всеки момент, Тадеъс Роуан ще стане следващият пророк. Такава е нашата традиция. Той е най-старшият след мен. Когато стане пророк, няма да отговаря пред никого.

— Опитахме се да го накараме да се откаже — добави Даниълс. — Вероятно можеш да предположиш какво отговори той.

Да, Стефани наистина можеше.

— В този момент има — Даниълс вдигна ръка, за да ги преброи… — десет души, които знаят за случващото се. Разбира се, контролираме всички с изключение на трима от тях — Роуан, Саласар и Касиопея. Не сме сигурни колко знае Касиопея Вит, но предполагам, че е достатъчно. Не се притеснявам за нашите хора — за теб, за мен или за пророка. Всички ние знаем как да пазим тайна, а освен това никой от нашите хора не разполага с цялата информация. Но другите трима? Те са неизвестните в уравнението.

Стефани разбра какво имаше предвид президентът.

— Дори ако успеем да установим контрол върху документа, Роуан, Саласар или Касиопея могат да проговорят.

Даниълс кимна.

— Единият от тях ще стане следващият върховен водач на богата и влиятелна религиозна организация. Роуан притежава солидна репутация и влияние в национален мащаб. Всичко показва, че Саласар ще го подкрепи. А той е опасен човек, за когото знаем, че е убил един от нашите хора.

Евентуалните последствия й ставаха все по-ясни.

— Чували ли сте за кръвопролитието в Маунтин Медоу? — попита я Сноу.

Стефани поклати глава.

— Срамна глава в нашата история. През хиляда осемстотин петдесет и седма година през територията Юта преминал керван от Арканзас на път за Калифорния. Случило се в най-връхната точка на напрежението между светиите и федералното правителство. Към нас се придвижвала армия, за да ни подчини на волята си. Нашите хора знаели това. Страхът властвал над всичко. Керванът спрял в Солт Лейк Сити, а после продължил на юг, към едно място на име Маунтин Медоу. По причини, които си остават неизвестни, местните опълченци нападнали кервана и убили сто и двайсет мъже, жени и деца. Били пощадени единствено седемнайсет от най-малките, които все още нямали седем години.

— Ужасно — каза тя.

— Така е — съгласи се Сноу. — Но освен това е било типично за онези тревожни времена. Не оправдавам случилото се, но разбирам как е било възможно. Параноята е властвала над всички. Тръгнали сме на запад, за да бъдем на сигурно място и да бъдем оставени на мира, но въпреки това сме били подложени на атака от правителството, което поначало е трябвало да ни защитава.

Сноу замълча за момент, сякаш за да събере силите си.

— Минали цели седемнайсет години, но в крайна сметка през хиляда осемстотин седемдесет и четвърта за убийствата били обвинени девет души. От тях само един стигнал до съда. Джон Лий. Наложило се да проведат два последователни съдебни процеса, докато съдебните заседатели — до един светии — най-сетне го обявили за виновен и той бил екзекутиран. И до днес има много хора, които вярват, че Лий е бил изкупителна жертва. Някои казват, че самият Бригъм Йънг е бил замесен. Други твърдят, че това е невъзможно. Никога няма да разберем истината.

— Защото е била скрита?

Сноу кимна.

— С времето всичко се потулило. Но Бригъм Йънг като пророк направил необходимото за оцеляването на Църквата. Това е и моята задача.

— Но на каква цена? Загинали са хора, за да се осигури то.

— И явно сме се върнали там, откъдето сме започнали.

— С изключение на факта, че сега пред криза е изправена цялата нация — намеси се Даниълс.

Стефани разбра какво имаше предвид.

— Искате Роуан и Саласар да бъдат убити, така ли? — попита тя.

Сноу настръхна от прямотата на този въпрос, но той нямаше как да не бъде зададен.

— Съединените американски щати не убиват хора по поръчка — каза Даниълс. — Нито пък оправдаваме политическите убийства. Но… ако от трета страна се появи възможност Роуан да не оцелее, нищо не ни задължава да се намесваме.

Стефани разбра скрития смисъл на думите му. „Намери приемлив начин да го направиш.“

— А колкото до Саласар — продължи президентът, — това е съвсем друг въпрос.

И тя беше напълно съгласна с това. Съединените американски щати имаха право да отмъщават за своите.

— Старейшина Саласар боготвори идол, който, опасявам се, никога не е съществувал наистина — каза Сноу. — Джоузеф Смит, нашият основател, имал много добри идеи, бил дързък и смел. Но хора като Саласар отказват да приемат възможността да е имал и недостатъци. Те виждат само онова, което искат да видят. Данитите, които е организирал, са опасна група — точно каквито са били и по времето на Смит. В нашата Църква няма място за тях.

— Знаехте ли за съществуването на данитите, преди да ви кажа? — попита Даниълс.

— Бях чувал слухове. Точно затова наблюдавах Роуан и Саласар.

Стефани си спомни какво й беше казал Едуин Дейвис. „Надявахме се, че времето се е погрижило за всичко. Но получихме информация, според която не е така.“ И в този момент тя осъзна какво означаваха думите му.

— Вие сте ни държали в течение?

Даниълс кимна.

— В продължение на повече от една година. Към този момент ние също бяхме започнали наблюдение над Роуан. Затова обменихме информация. Всеки от нас знаеше неща, които другият не знаеше.

— И сега вие сте единствените двама, които знаят всичко?

Отговор не последва.

— Фактът, че Саласар е убил един от вашите агенти, ме натъжава — каза накрая Сноу. — Но не ме изненадва. Едно време, в самото начало, сме вярвали в изкуплението с кръв. Убийството е било оправдавано, дори узаконявано. Но отдавна сме се отказали от тези варварски методи. Нашата църква не насърчава убийството — никога, при никакви обстоятелства, по никаква причина. Сърцето ме боли заради този човек.

— На всичко това трябва да се сложи край — заяви Даниълс твърдо. — Разкрихме движения за отцепване из цялата страна и Роуан подклажда тези пожари. Вече разполага с хора, готови да се възползват максимално от онова, което ще се случи в Юта. Както научихме тази сутрин, на негова страна е мнозинството в законодателните органи на щата, както и губернаторът. Ще стане точно като през хиляда осемстотин и шейсета. Южна Каролина направила първата крачка, но бързо я последвали и други щати. Със сигурност не можем да използваме сила под никаква форма, а като се има предвид и това, което вече знаем за отците основатели, използването на сила може би няма и законно основание.

В стаята настъпи напрегната тишина. Явно всички обмисляха последствията от бъдещите действия.

— Искам да придружиш пророка до Юта и да намериш начин да спреш Роуан и Саласар във „Фалта Нада“ — каза президентът. После добави: — Окончателно.

Имаше и още нещо.

— А Касиопея? — попита Стефани.

Котън вече беше получил възможност да се справи с нея в Айова и не беше успял. Оперативният доклад на Люк също не беше окуражителен. Касиопея беше твърде близо до центъра на събитията, за да бъде ефективна. Стефани знаеше какво трябва да направи с нея.

— Тя също ще бъде извадена от уравнението — каза тя.