Стив Бери
Легендата за Линкълн (52)

51

Над Атлантическия океан

Саласар се настани по-удобно в коженото кресло, за да се наслади на обяда. Беше агнешко със зеленчуци, което Касиопея беше стоплила, преди да го сервира в просторната кабина на частния му самолет. Този лиърджет беше най-любимото му притежание. Саласар прекарваше много време в придвижване от едно място на друго, така че беше важно да пътува удобно.

— Обещах ти обяснение — каза той.

Касиопея се усмихна.

— Така е.

Двамата му помощници седяха в задната част на самолета, до кухненския бокс и тоалетната, заети със собствения си обяд. Саласар заговори по-тихо, макар че ревът на двигателите му помагаше да бъде дискретен.

— Не знам откъде да започна — каза той. — Най-добрият начин да се обобщи това, което правим, е създаването на Цион. Ние ще завършим това, което са започнали Джоузеф Смит и Бригъм Йънг.

— Църквата е жизнена организация — каза тя. — Която обхваща целия свят. Струва ми се, че тази мисия вече е завършена.

— Не и по начина, по който наистина са си го представяли. Ние винаги сме били принудени да правим компромиси — да бъдем като всички останали. Преселили сме се в долината на Голямото солено езеро, за да живеем според заветите на пророците и да следваме „Книгата на Мормон“, за да основем истинския Цион на земята. Но това така и не се е случило.

— За да се постигне това, би трябвало да имате своя собствена държава.

Саласар се усмихна.

— Точно това е, което възнамеряваме да създадем. Държавата Дезерет, със столица в Солт Лейк Сити, в границите на предишния американски щат Юта и с участието на всички други територии, които решат да се присъединят към нас.

Саласар видя, че Касиопея е заинтригувана. Спомняше си, когато самият той за пръв път беше чул плана на старейшина Роуан. Сърцето му се беше изпълнило с радост, примесена с объркване. Но всичките му съмнения бяха изчезнали, след като Роуан му беше обяснил как най-сетне ще се сбъдне Пророчеството за Белия кон.

— Нали си спомняш онова, което ти прочетох от дневника на Ръштън? — продължи той. — Пророчеството за Белия кон изрично твърди, че светиите държат ключа към американската Конституция. През хиляда осемстотин петдесет и четвърта година Бригъм Йънг изнесъл една реч в храма на Солт Лейк Сити. Той казал така: „Ще бъде ли унищожена Конституцията? Не. Тя ще бъде съхранена от този народ и по думите на Джоузеф Смит «ще дойде време, когато съдбата на нацията ще виси на косъм. И в този съдбовен миг, този народ ще се възвиси и ще я спаси от заплахата за пълно унищожение». Така и ще стане“. Пророк Бригъм е казал това четиринайсет години след разкриването на Пророчеството за Белия кон и седем години преди Гражданската война. Неговите думи се сбъднали по време на Гражданската война, когато светиите наистина спасили нацията от унищожение.

Касиопея го слушаше внимателно, докато й разказваше за споразумението, сключено между Бригъм Йънг и Ейбрахам Линкълн и гарантирано от страна на Линкълн с документа, подписан от отците основатели, според който отделните щати притежаваха правото да напуснат съюза.

— Пророк Бригъм така и не разкрил съществуването на този документ пред Юга — продължи Саласар. — Вместо това го скрил и така позволил на Съединените щати да оцелеят. Американската гражданска война е водена за правото на един щат да се отцепи. Какво щеше да се случи, ако бунтовните щати знаеха, че основателите на държавата са узаконили това право? Бих казал, че съдбата на Конституцията наистина е висяла на косъм. Но Църквата, точно като Белия кон от пророчеството, е позволила на Съединените щати да оцелеят.

— Невероятно — каза тя. — Като се има предвид начинът, по който федералното правителство се е отнасяло към светиите.

— Това само доказва нашата вярност към Конституцията.

— Но с нея вече е свършено?

— Напротив. Пророчеството за Белия кон ясно казва, че трябва да „защитаваме Конституцията на Съединените щати такава, каквато ни е дадена по Божие вдъхновение“. А това означава документа в неговата цялост, както е замислен от своите създатели. Светът се е променил, Касиопея. Американското правителство се е променило. От това, което виждам и чета, в Съединените щати има много хора, които биха се радвали да се освободят от своето федерално правителство. Ние сме само една група от тях, но моментът дойде Църквата да продължи по своя собствен път. Старейшина Роуан ще поведе отцепването на щата Юта. А другите щати, които видя на картата в моя кабинет? Те ще последват нашия пример.

Касиопея спря да се храни и се концентрира върху думите му.

— Какво ще правите, ако наистина успеете да се отделите от Съединените щати?

— Ще живеем така, както са възнамерявали пророците. Ние мъдро сме управлявали средствата си. Църквата притежава милиарди евро в различни имоти по целия свят, а няма почти никакъв дълг. Ние сме интелигентни, способни и самодостатъчни — в по-добро финансово състояние от всяко едно правителство на света. Освен това притежаваме голям опит. За нас никак няма да бъде трудно да поемем собственото си управление.

— И кой ще го оглави?

— Пророкът, разбира се. Който е и винаги ще бъде нашият водач на тази земя. И който скоро ще бъде старейшина Роуан.

Саласар се протегна за куфарчето си и извади един пакет документи.

— Всичко това е предсказано много отдавна. Още през хиляда осемстотин седемдесет и девета година от третия пророк, Джон Тейлър. Слушай какво е казал той.

Не е далеч денят, когато тази нация ще бъде разтърсена от самото си сърце чак до периферията. И сега можете да го запишете, защото аз ще говоря от името на Бог. Защото тогава ще се изпълни онова, което ни е предречено в едно от откровенията на пророк Джоузеф Смит. Онези, които не искат да вдигнат меч срещу съседа си, ще потърсят спасение в Цион. И те ще дойдат и ще рекат: „Ние не знаем нищо за основите на вашата религия, но виждаме, че сте честна и праведна общност, управлявате се справедливо, и затова искаме да живеем с вас и да получим защитата на вашия закон. А колкото до религията ви, нека допълнително да обсъдим този въпрос“. Ще защитим ли тези хора? Да, всички онези, които са достойни. Когато хората са разкъсали на парчета Конституцията на Съединените щати, старейшините на Израел ще я вдигнат пред държавите по света и ще обявят свобода и равни права за всички, и ще протегнат другарска ръка към потиснатите от всички народи. Това е част от нашата програма и докато постъпваме правилно и се боим от Бога, той ще ни помага и ще ни подкрепя във всичко.

— Аз не съм си го измислил — продължи Саласар. — Тейлър го е казал пред свидетели. И сега старейшина Роуан ще изпълни това пророчество.

Той замълча, преди да добави:

— Но не и без нашата помощ. В момента пътуваме към мястото, където трябва да открием и последното парче от мозайката, за да се случи всичко.

Саласар й разказа за часовника на Линкълн и онова, което може би се криеше в него.

— Рискован ход — отбеляза тя.

Саласар кимна.

— Да, но трябва да поемем този риск. Ако следата се окаже фалшива, ще опитаме с друга тактика.

— Аз мога да го взема — каза тя.

— Ти ли?

— Със сигурност не трябва да си ти. Какво ще каже старейшина Роуан, ако един уважаван член на Първия кворум бъде заловен, докато се опитва да открадне исторически артефакт? А аз не съм свързана нито с него, нито с Църквата. Мога да го направя. И то така, че да не ме заловят.

Саласар се възхищаваше на нейната увереност. Майка му беше тиха, мила, кротка жена, която се грижеше единствено за семейството си. Касиопея беше толкова различна. В нея имаше някаква неудържима енергия, на която не можеше да устои. Касиопея щеше да бъде подходяща основа за новото му процъфтяващо семейство. Предвид всички промени, които се задаваха, Саласар беше решил да практикува множествен брак, тъй като се съмняваше, че неговият ангел — самият Джоузеф Смит — ще очаква нещо по-малко от него. Но след повторното пробуждане на Касиопея вече щеше да разполага с надежден партньор, истински вярващ, така че да бъде сигурен, че цялото им разширено семейство завинаги ще бъде в рая.

— Представи си само — каза той. — Най-сетне ще имаме наша собствена земя. Държавата Дезерет, както е искал пророк Бригъм. Ще бъдем свободни да ковем собствените си закони и да живеем по нашия собствен начин. Това ще бъде добро, плодородно място и други хора ще се стичат при нас, за да живеем заедно.

 

 

Касиопея не можеше да повярва на ушите си, но патосът на Хосепе беше достатъчно доказателство, че всичко наистина се случваше. От друга страна, явно нито Хосепе, нито този сенатор Роуан бяха помислили за международните последствия от разпадането на Съединените щати. И как щеше да реагира Вашингтон на отцепването? Със заплахи? Естествено. Със сила? Това трябваше да се обмисли внимателно. Най-вероятно ответният удар щеше да бъде нанесен в съда.

— Нали си давате сметка, че федералното правителство ще се опита да спре Юта? — попита го тя.

— Разбира се. Но онова, което търсим, ще ни осигури победата в съдебната битка. И как иначе? Думите на самите основатели ще бъдат решаващи. Документ, подписан от всички тях, който обявява отцепването за законно. Той има също толкова голяма тежест, колкото и самата Конституция.

— С изключение на факта, че очевидно не е ратифициран от щатите.

— Но това е тяхното писмено намерение, което не може да бъде игнорирано. Разполагаме с екипи от юристи, които са проучили въпроса от всеки възможен ъгъл. Те са убедени, че ще успеем. Самият Върховен съд на САЩ много отдавна е отхвърлил законността на отделянето, но това решение се основава на грешната предпоставка, че в американското законодателство няма доказателство за противното. А всъщност се оказва, че има. Има доказателство в точно обратния смисъл. Американците вярват много на отците основатели. Конституционните им прецеденти се основават именно на техните намерения.

Думите на Саласар бяха верни. На латински този законодателен принцип гласеше „Stare decisis“. Трябваше да се уважава прецедентът.

— За съдилищата ще бъде невъзможно да отхвърлят действителността. И виж какво е направил президентът Ейбрахам Линкълн. Вместо да каже на нацията, че щатите имат избор дали да останат част от съюза, той е скрил доказателството за това и е водил война, за да докаже противното. Според теб как ще се възприеме подобно действие?

Нямаше да се възприеме добре.

— Наистина ли съществува този документ? — попита тя.

— Точно това ще разберем двамата с теб. Ние смятаме, че все още съществува.

Касиопея вече разбираше защо Стефани Нел беше толкова напрегната. В Съединените щати, разбира се, винаги беше имало политически брожения, както и във всяка друга държава на света. Призивите за радикална промяна не бяха нещо ново. Но беше съвсем различно някой да притежава законовите средства, с които да предизвика тази промяна.

Проблемът беше сериозен. Но това, че вече си даваше сметка за мащабите му, не променяше нищо. Касиопея все още възнамеряваше да се справи с него по своя си начин.