Стив Бери
Легендата за Линкълн (67)

66

Касиопея беше впечатлена. Залата, в която се бяха озовали, беше двайсет метра дълга, малко по-широка и също толкова висока. Сталактитите приличаха на ледени висулки. От тавана на пещерата се спускаха кристали, подобни на игли, и спираловидни гладки хеликтити, които приличаха на тирбушони. Драпериите от оранжев калцит бяха тънки като хартия и пропускаха светлината на електрическите крушки зад тях да се процежда през камъка. По стените имаше скални образувания от бял камък, които приличаха на пуканки. В центъра на залата имаше басейн с неподвижна зелена вода, гладка като огледало. В единия край на басейна се издигаше пиедестал, на който беше поставена огромна статуя на ангела Морони — висок четири метра, издялан от камък, в характерната поза с тромпета, който надуваше, покрит със злато от глава до пети.

Тя пристъпи по-близо до статуята.

— „… който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ“ — каза Роуан. — Откровение на Йоан, глава четиринайсета, стих шести. Морони е нашият небесен вестител. Това е оригиналът, от който е изработена медната статуя на върха на храма в Солт Лейк Сити. Самият Бригъм Йънг го е донесъл тук.

Хосепе явно беше обзет от страхопочитание.

— Той е ангелът на светлината, облечен в роба с невероятна белота. По-бяла от всичко, което някой някога е виждал. Цялото му същество е тъй величествено, че не подлежи на описание.

Роуан кимна.

— Това са думите на пророка. Точно така е описан Морони от Джоузеф Смит и така се опитваме да го показваме и ние.

— Но той е златен, а не бял — отбеляза Касиопея.

— Това е начин да подчертаем неговия блясък.

Не й прозвуча много убедително. Веднъж беше прочела, че Смит вероятно беше попаднал на името Морони в приключенските романи за Уилям Кид. Според легендата Кид беше заровил съкровището си на Коморските острови. Морони беше столицата на Коморския съюз. Освен това Смит беше нарекъл хълма, на който намерил златните плочи, с името Кумора. Съвпадение? Ако наистина беше така, степента на вероятност трудно можеше да бъде пресметната.

— Този подземен храм — продължи Роуан — е създаден много отдавна от пророците като място за богослужение под земята. Днес малцина идват тук, на мястото, където пророк Бригъм е скрил онова, което му е дал Линкълн.

Касиопея вече беше огледала залата. С изключение на статуята и изкуственото осветление, наоколо не се виждаше нищо друго, което да е направено от човешка ръка.

— Единствения път, когато съм идвал — каза Роуан, — тук бяха изложени артефакти от времето на испанците. Парчета от кости, копчета, детайли от желязо и хомоти. Хомотите бяха издялани от кедрово дърво, широки около един метър, с извивка по средата, в която да влиза вратът на човека, който ги носи. В двата им края бяха изсечени дълбоки резки, на които са се носели тежки чували за руда, изработени от животинска кожа. Стори ми се невероятно, че са оцелели в продължение на толкова много векове.

Артефактите вече ги нямаше.

— Къде да го търсим? — попита Хосепе.

— Един момент — отговори Роуан. — Първо трябва да обсъдим нещо друго.

Сенаторът посочи с пръст към Касиопея.

— Тази жена е шпионин.

Саласар остана шокиран от твърдението на апостола.

— Шпионин? Грешиш.

— Греша ли? Запитай се, Хосепе — как се появи отново в живота ти тази жена? След толкова години, точно в този момент?

— Досега само ми е помагала.

— Така правят всички шпиони. Иначе как ще се внедрят? Вчера ти ме притисна да кажа откъде знам за това място. И аз най-сетне ти разкрих, че разполагам с източник на информация в правителството, приближен на нашите врагове. Този източник ми каза не само за това място, но и за тази жена, която работи за президента на Съединените щати.

— И вие му повярвахте? — намеси се Касиопея. — Естествено, че вашите врагове ще искат да предизвикат хаос в редиците ви. Какъв по-добър начин за това от фалшивата информация?

— А откъде моят източник знаеше как се казваш? — попита я Роуан. — Откъде изобщо знаеше за съществуването ти?

Саласар очакваше нейния отговор.

— Мога само да предполагам, че източникът е от разузнаването и е наясно с всичко, с което се занимава онзи човек, Малоун — каза Касиопея.

— Интересно, че споменаваш неговото име. Защото моят източник ми разкри, че не само познаваш Котън Малоун, но имаш и връзка с него.

— Вярно ли е? — настоя Саласар, като повиши тон.

Касиопея се почувства в капан. Стефани съзнателно я беше компрометирала, несъмнено за да я накаже, че беше прекъснала всякаква връзка с нея и беше откраднала часовника.

В гласа на Саласар ясно се долавяше гняв.

Пред нея имаше две възможности. Да излъже или да каже истината.

Саласар очакваше отговор, но не знаеше какво може да каже Касиопея. Фактът, че тя не отрече обвинението веднага, го накара да се замисли. Сърцето му биеше силно, дишането му се учести. Обзе го замайване.

И тогава се появи ангелът. Видението увисна във въздуха, недалече от статуята на Морони, но на лицето му я нямаше обичайната окуражителна усмивка.

„Може би сгрешихме за нея.“

Саласар не можеше да отговори, затова просто поклати глава — едва забележимо — в отказ да приеме това твърдение.

„Не се срамувай, Хосепе. Времето за преструвки свърши. Разкрий ме пред тях. Покажи им, че пророците са с теб.“

Той никога не беше казвал за ангела на никого.

— Какво гледаш? — попита го Роуан.

Хосепе не обърна внимание на старейшината и се съсредоточи върху видението.

„Защити ме.“

И прочете по лицето на ангела нещо, което не беше виждал преди. Тревога. Дясната му ръка се стрелна под сакото, за да извади пистолета.

 

 

Стефани бавно се беше изкачила по тунела, като следваше светлините и човешките гласове. Беше минала през една малка пещера, преди да стигне до друга, по-голяма, в която се промъкна незабелязано между осветените скални образувания. Чу разговора на Роуан, Саласар и Касиопея и стана свидетел на това как Саласар се разгневи от разкритието на Роуан.

— Хосепе — каза Роуан. — Аз казвам истината. Тази жена е шпионин. Тя не е по-различна от онези, които се обърнаха срещу нас през Тревожното време. Колко от нашите братя се озоваха в затвора заради шпионите? Аз съм твоят старейшина. Никога не съм те лъгал и сега също не те лъжа.

Саласар гледаше не към сенатора, а към статуята на пиедестала. Погледът му беше отнесен, а главата му беше вдигната към тавана на пещерата.

Странно. В дясната ръка на Саласар имаше пистолет.

Стефани посегна към собственото си оръжие. Не. Това само щеше да увеличи напрежението.

Имаше само един начин да се справи със ситуацията. Когато влезе в пещерата, все още не беше сигурна как трябва да постъпи, но сега пътят й беше ясен. Тя остави пистолета, излезе от скривалището си и извика:

— Той казва истината.

Тримата едновременно се обърнаха към нея.

— Аз съм неговият източник.

 

 

Роуан беше шокиран от появата на Стефани Нел. Тя нямаше работа тук. Той я проследи с поглед, докато бавно ги доближаваше. Оръжието на Саласар вече беше насочено към нея, а налудничавият поглед на испанеца изобщо не му харесваше.

— Коя си ти? — настоя да узнае Саласар.

— Стефани Нел. От Министерството на правосъдието на Съединените щати. Кажи му, Касиопея. Кажи му истината.

— Каква истина? — извика Саласар.

Нел не откъсваше поглед от Вит.

— Кажи му онова, което искаше да му кажеш.

— Роуан е прав — каза Касиопея. — Аз наистина съм шпионин.

Лицето на Саласар изразяваше дълбоко недоумение.

— Не може да бъде. Отказвам да повярвам.

— Истина е — продължи Вит. — Тази жена ме помоли да се свържа с теб от името на американското правителство и аз го направих. Но останах вярна на себе си. — Тя помълча, преди да продължи: — Запомнила съм те като добър, мил, кротък човек. Тези спомени са ми скъпи и ценни. Какво се е случило, Хосепе? Какво е променило душата ти?

Саласар не отговори. Вместо това вниманието му сякаш отново се насочи към статуята и устните му се раздвижиха, но от устата му не излезе нито звук.

— Какво виждаш? — попита го Вит.

— Братко Саласар — обади се Роуан.

— Пророк Джоузеф е тук, с нас. Той идва при мен от известно време насам — каза Саласар и насочи пистолета си към Вит. — И той също беше заблуден от теб.

— Тя не е единствената, която те е заблудила — каза Нел и посочи към Роуан. — Сенаторът също е шпионин.