Стив Бери
Легендата за Линкълн (58)

57

Ричард Никсън влезе в конферентната зала и стисна ръцете на пророк Джоузеф Фийлдинг Смит, двамата му съветници и всички апостоли от Кворума на дванайсетте. Президентът на Съединените щати беше пристигнал в Солт Лейк Сити, за да подпомогне кампанията на местните кандидати на Републиканската партия за изборите за Конгреса. Беше довел съпругата си, дъщеря си Триша и двама от членовете на кабинета — Джордж Ромни и Дейвид Кенеди, които бяха светии. Вече бяха провели всички обичайни отворени срещи и сега бяха сами в основната административна сграда на Църквата, зад затворени врати, сред стени с дървена ламперия и декоративен таван. Никсън и Смит седнаха в единия край на масата от полирано дърво, а останалите апостоли се подредиха покрай нея.

— Винаги съм обичал да посещавам Солт Лейк Сити — започна Никсън. — Вашата Църква е велика институция, която е играла важна роля за администрацията.

Датата беше 24 юли 1970 г. Денят на първопроходците. Един от официалните празници на щата Юта, избран да почете пристигането на първата вълна от заселници в долината на Голямото солено езеро през 1847 г. Денят по традиция се отбелязваше с паради, фойерверки, родео и други празненства. Беше нещо като Четвърти юли за светиите. По-късно самият Никсън щеше да присъства на прочутото родео „Дните на ’47“ в центъра „Солт Палас“.

— Не знам за нито една друга организация в Америка, която да е допринесла повече за високия морал на нашите водачи и непоклатимите морални стандарти. Този дух е давал сили на Америка както в добри, така и влоши времена. Нито една друга организация не е направила повече от членовете на тази Църква.

— Какво искате? — попита го Смит.

Никсън изглеждаше шокиран от грубия въпрос.

— Току-що ви казах. Дойдох да изразя благодарността си.

— Господин президент, вие лично поискахте тази закрита среща с мен, моите съветници и Кворума на дванайсетте. Нито един президент преди вас не е искал такава. Провокирахте любопитството ни. И ето, дойдохме. Сега сме сами. Какво желаете от нас?

Смит, макар и завършен джентълмен, не беше наивен. Беше десетият пророк начело на Църквата, баща му беше шестият преди него, а дядо му беше брат на основателя Джоузеф Смит. Беше станал апостол през 1910-а, на двайсет и пет години, и едва преди шест месеца беше избран за пророк. Беше на деветдесет и четири — най-възрастният светия, избиран някога на този пост. Единственият на тази среща, който наистина беше присъствал на освещаването на храма в Солт Лейк Сити през 1893 г.

И не свеждаше глава пред никого. Дори пред президентите на Съединените щати.

Изражението на Никсън се промени — вече не изглеждаше като дружелюбен събеседник, а като човек с мисия.

— Добре. Обичам да се говори по същество. Така не се губи време. Ейбрахам Линкълн ви е дал нещо през хиляда осемстотин шейсет и трета и вие не сте го върнали. Аз си го искам.

— Защо? — попита го Смит.

— Защото принадлежи на Съединените щати.

— Но въпреки това ни е дадено, за да го съхраняваме.

Никсън огледа мъжете около масата.

— Виждам, че знаете за какво говоря. Добре. Така нещата ще бъдат още по-прости.

Смит посочи президента със съсухрения си пръст.

— Нямате никаква представа какво пише вътре, нали?

— Знам, че е донесло само главоболия на Линкълн. Знам, че е имал сериозна причина да се отърве от него. Знам, че в изпълнение на своята част от сделката Бригъм Йънг е казал на Линкълн къде се намира една мина, която хората са търсели отдавна. Място, където може би е скрита голяма част от вашето злато, изгубено по време на Мормонската война, когато са изчезнали двайсет и две каруци.

— Нищо не е било изгубено — каза единият от апостолите. — Дори една унция злато. Цялото количество е инвестирано обратно в нашата икономика, след като заплахата от федералното правителство е преминала. Пророк Йънг се е уверил, че ще стане така. По този въпрос няма никаква тайна.

— Интересно, че твърдите това — отговори Никсън. — Защото аз проучих този въпрос. Бригъм Йънг е изпратил златото в Калифорния. Но според вашите собствени писмени свидетелства каруците са били нападнати, пазачите им са били убити, а златото е откраднато и изгубено. Нима казвате, че вашият пророк има нещо общо с тази кражба?

— Не казваме нищо — отговори друг от апостолите. — Нищо друго освен факта, че златото не е било изгубено.

— Нима Пророчеството за Белия кон не означава нищо за вас? Не трябваше ли вие да сте спасителите на нашата Конституция?

Няколко от апостолите се засмяха.

— Това е мит — отговори един от тях. — Легенда, съчинена от първите водачи на Църквата, за да подсилят нашата нова религия. Неправилно разбрани слухове, които са се разпространили. Всяка религия изобилства с подобни истории. Но пророчеството не е действително. Ние отдавна се отрекохме от твърденията в него.

Никсън се усмихна широко.

— Господа, аз съм играл много покер и съм сядал срещу най-добрите. Няма да се заблудя от този блъф. Бригъм Йънг е сключил сделка с Ейбрахам Линкълн. Прави чест и на двете страни, че са спазили нейните условия. Чел съм едно писмо, оцеляло от времето на Линкълн. Съобщение, написано лично от Джеймс Бюканън и изпратено до Линкълн, което му дава достъп до един определен документ. Други свидетелства, които съм виждал, показват, че в крайна сметка този документ е бил изпратен тук, като гаранция от страна на Линкълн. Заради внезапната му ненавременна смърт този документ все още е при вас.

— Нека да поговорим хипотетично — каза Смит. — Ако наистина има такъв документ и вие го получите обратно, какво ще правите с него?

— Зависи какво пише вътре. Предполагам, че става дума за основателите на държавата и това, което са направили или не са направили във Филаделфия.

— За нас Конституцията е величествен паметник, основан на Божията мъдрост — заяви пророкът. — Тя е небесно знаме. За онези, които са благословени със свободата, тя е като прохладната сянка и освежителния ручей на една висока планина насред жадна и изтощена земя.

— Прекрасни сравнения — каза Никсън. — Но все още не сте отговорили на въпроса ми.

Смит се обърна към апостолите около масата.

— Ето ви пример за онова, срещу което сме изправени от самото начало. Арогантността на федералното правителство, което е дошло тук, в нашия дом, и настоява да се подчиняваме на нарежданията му.

Няколко от апостолите закимаха в знак на съгласие.

— Уважих тази молба за лична среща, защото се надявах, че този президент ще бъде по-различен. — Смит прикова поглед в Джордж Ромни и Дейвид Кенеди. — Двама от нашите собствени събратя работят за тази администрация и ние го приехме за добър знак.

Пророкът спря, сякаш да събере сили. Смит беше служил като главен историк и архивар на Църквата в продължение на много години. Ако някой знаеше какво пише в архивите, това беше той.

Най-сетне Смит се обърна към Никсън.

— Ние наистина съхраняваме нещо, което ни е дадено много отдавна. Но Бригъм Йънг е взел решението да задържи това, което е получил, и всеки пророк след него е решил същото. Това е и моето решение. Следователно се налага да откажа на вашата молба.

— Отказвате директно искане на президента на Съединените щати?

— В нашата доктрина, Завет 109:54, е казано следното: „Смили се, Господи, над всички народи по земята; смили се над владетелите на нашата страна; и нека тези принципи, които така достойно и благородно са защитавани от нашите бащи, а именно нашата Конституция, да пребъдат навеки“. Ето на това се подчинявам аз… господин президент. А не на вас.

 

 

Роуан гледаше втренчено Чарлс Сноу и Дани Даниълс.

Беше изслушал внимателно разказа за случилото се преди повече от четири десетилетия.

— Аз бях там — каза Сноу. — Седях на онази маса. Сравнително отскоро бях апостол, но видях с очите си как Джоузеф Фийлдинг Смит се изправи срещу Ричард Никсън. И тогава за пръв път разбрах за съществуването на нашата голяма тайна.

— А останалите знаеха ли?

Сноу кимна.

— Някои от старшите апостоли бяха наясно със съществуването й.

— Чарлс — каза Роуан. — Ти ме изпрати да го открия. Ти ми нареди да го издирвам.

— Не, Тадеъс. Аз ти показах скритото в летописния камък единствено за да ти дам възможност сам да се погубиш. Двамата с президента Даниълс планираме това от много месеци насам.

Роуан не можеше да повярва на ушите си. Значи самият пророк беше шпионин? Предател? Който поставя интересите на езичниците над тези на светиите?

— Джоузеф Фийлдинг Смит — продължи Сноу — е бил светла личност. Служил на тази Църква в продължение на три четвърти от двайсети век. След като Никсън си тръгна в онзи ден, ние всички научихме част от онова, което се е случило през хиляда осемстотин шейсет и трета година. Едва след като самият аз станах пророк, разбрах цялата истина. Оттогава насам всеки пророк е предавал информацията на своя наследник. Но това задължение свършва в този момент, защото аз няма да ти кажа нищо.

— Можем да го направим, Чарлс — каза Роуан. — Можем да напуснем тази проклета страна с всичките й закони, правила, данъци и проблеми. Вече нямаме нужда от нея. Направили сме социологически проучвания. Хората твърдо ще гласуват за отцепването. Жителите на Юта ще подкрепят подобно решение.

— Давате ли си сметка какво ще стане, ако наистина го направите? — попита го Даниълс. — Съединените щати са световна сила.

— И това ще се промени, ако изгубите Юта? — попита Роуан. — Абсурд.

— За съжаление, Юта няма да е единственият щат. Такъв е планът. Ще го последват и други. Вие сте прави, проблемите ни са сериозни. Хората са готови да се отделят. Представят си, че има нещо по-добро. Но аз съм тук, за да ви кажа, че няма. Въпреки всичките й недостатъци това е най-добрата проклета политическа система, измислена от човека. Тя върши работа. Но само ако е съюз от петдесет щата. Не мога да ви позволя да го унищожите.

— Дори ако отците основатели са го позволили?

Сноу въздъхна.

— Тадеъс, нашите основатели са позволили много неща. Някои от тях са били мъдри, други — не съвсем. Наш дълг, наша отговорност е да не обръщаме внимание на лошото, а да се съсредоточим върху доброто. Времената се промениха. Онова, което може да е вършило работа през хиляда седемстотин осемдесет и седма година, вече не работи днес.

— Ние нямаме право да вземаме това решение — възрази Роуан, като повиши тон. — Хората трябва да го направят. Те имат право да знаят всичко.

— Ако наистина е така, защо се налага да засекретяваме информация? — каза Даниълс. — Защо се срещаме тайно, за да вземаме решения за националната сигурност? Защото е наша отговорност, като представители на народа, да вземаме интелигентни решения. Хората ни избират и ни оказват доверие, че ще се справим. И на всеки няколко години имат възможност да ни кажат доколко успяваме. Сенаторе, ние ви умоляваме да прекратите това — и вашият президент, и вашият пророк ви молят да спрете.

Първата мисъл на Роуан беше какво се случва в щата Айова. Дали часовникът на Линкълн наистина съдържаше последното парче от мозайката? Освен това се запита и за Стефани Нел и нейното съучастие. Тя му беше дала жизненоважна информация. Но какво беше казал Сноу току-що за собственото си съдействие?

„Възможност сам да се погубиш с него.“

— Ти си изпратил Стефани Нел при мен, нали? — обърна се той към Даниълс.

— Никого не съм изпращал. Тя е крадец и предател. Първо ще я уволня, а после ще я вкарам в затвора. И точно натам си се запътил и ти самият, ако не спреш.

Роуан се обърна към Сноу.

— Ние имаме право да живеем свободно, както желаем, в съгласие със заветите на пророците. Заслужили сме си го. Нашите основатели са ни го завещали.

— Ние сме свободни, Тадеъс.

— Как можеш да го кажеш? Наш дълг е да изпълним Пророчеството за Белия кон.

— То е просто фантазия. Винаги е било фантазия.

— Не, не е. Наредено ни е да „защитаваме Конституцията на Съединените щати, както ни е дадена по Божие вдъхновение“. Това означава в нейната цялост. И точно това правя аз. Самите отци основатели са казали, че всеки щат може да напусне съюза, ако пожелае. Аз съм готов да проверя дали Юта не иска точно това.

В този момент му хрумна нещо друго.

— Вие сте излъгали Никсън за пророчеството, нали?

Сноу отвърна на погледа му.

— Точно това сте направили — продължи Роуан. — Вие сте му казали, че е измислица.

— Просто потвърдихме онова, което Църквата вече беше заявила публично по отношение на това свидетелство — обясни Сноу.

— Но то е лъжа. Ти току-що каза, че всеки пророк след Бригъм Йънг е бил наясно с истината. За онова, което съхраняваме.

— То няма нищо общо с пророчеството — каза Сноу. — Но пък има много общо с бъдещето на тази държава. Ние просто направихме избора да не я унищожим. Ако ви позволим да продължите, съдбата на Конституцията наистина ще виси на косъм.

— Къде е, Чарлс? — попита Роуан, като целият трепереше от вълнение. — Къде е скрит този документ? Кажи ми.

Сноу поклати глава.

— Тайната няма да бъде предадена от този пророк на следващия. А аз мога да те уверя, че съм единственият, който я знае.

— В такъв случай ти си предал своята вяра и всичко, което защитава тя.

— Аз съм готов да отговарям пред Небесния отец. А ти готов ли си?

— Абсолютно. Знам, че Линкълн е водил война, която изобщо не е бивало да се води. Южните щати са имали право да напуснат държавата и той го е знаел. Взел е лично решение да води война. Загинали са стотици хиляди. Как мислиш, какво ще каже американският народ, когато се разкрие тази истина?

— Ще кажат, че той е избрал Съединените щати — отговори Даниълс. — Избрал е тази страна. И аз щях да направя същото.

— Значи и ти си предател.

— Линкълн е взел решението, че Съединените щати са по-важни от отделните щати — каза Даниълс. — Признавам, че времената са се променили. Ние не сме изправени срещу предизвикателствата, с които се е сблъскал той. Но нашите предизвикателства са не по-малко опасни. От тях зависи съдбата на целия свят. Важно е тази държава да оцелее.

Роуан впи поглед в президента на Съединените щати.

— Тя. Ще. Рухне.

— Освобождавам те от твоята служба — каза Сноу. — Искам оставката ти като апостол.

— А аз искам да напуснеш Сената — добави Даниълс.

— Вървете по дяволите, и двамата.

Роуан никога не беше произнасял такива думи. Ругатните бяха точно обратното на всичко, в което вярваше. Но беше разгневен. И се надяваше, че Саласар ще постигне успех. Защото вече всичко зависеше от него. Той се обърна към изхода, но не можа да се удържи да не каже нещо на тръгване:

— Легендата за Линкълн ще свърши. Този народ ще го види такъв, какъвто е бил в действителност. Един човек, който е водил война за нищо и е укрил истината в името на собствените си цели. За разлика от вас двамата аз вярвам на преценката на хората. Те ще решат дали този съюз ще продължи вечно, или не.