Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

11

Солт Лейк Сити, щата Юта

Роуан се беше върнал от парка със същия правителствен хеликоптер. Беше свикнал с такива екстри. Те вървяха с положението му на човек, който разполага с държавна власт. Въпреки това внимаваше никога да не злоупотребява. Беше виждал твърде много от колегите си в политиката да падат отвисоко. Сенатор от Юта беше идеален пример за това. Не беше светия от последните дни, а обикновен езичник, който не се отнасяше с уважение към поста си, а още по-малко към хората, които го бяха избрали. В момента срещу него течеше разследване от комисията по етика, а в кулоарите се говореше, че ще бъде порицан за злоупотреба със служебното положение в особено големи размери. За щастие, тази година предстояха избори, а опозицията вече беше обявила силен кандидат, така че електоратът би трябвало да сложи край на мъките му.

Популярното, но погрешно схващане гласеше, че щатът Юта е населен предимно от светии от последните дни. Случаят не беше такъв. Според последното преброяване те бяха едва 62,1% от населението и този процент намаляваше с всяка изминала година. Роуан беше влязъл в политиката преди четирийсет години като кмет на Прово, третия по големина град. После за кратко беше заемал поста на представител в щатския Конгрес и най-сетне се беше преместил във Вашингтон като сенатор. Историята не познаваше дори намек за скандал, свързан с името му или с неговите занимания. Беше женен за съпругата си от петдесет и една години. Бяха отгледали шест деца — двама адвокати, един лекар и трима учители — които също се бяха оженили или омъжили и имаха собствени деца. Всички бяха отгледани в лоното на Църквата и бяха съхранили вярата си. Сега работеха дейно в местните клонове в различни части на страната. Роуан често ги посещаваше и беше близък и с осемнайсетте си внуци.

Животът му следваше мъдрите слова на пророците. Не пиеше алкохол, не пушеше и не употребяваше кафе или чай. Още първият пророк, Джоузеф Смит, беше обявил тези забрани през 1833 г. Преди няколко години към тях беше добавена и четвърта, която насърчаваше ограничаването на месото в полза на зърнени храни, плодове и зеленчуци. Роуан знаеше за независимото медицинско изследване, проведено сред членовете на Църквата, които практикуваха и четирите въздържания, и резултатите от него не бяха изненадващи. Процентът на болни от рак на белите дробове беше нисък, а на сърдечните заболявания — още по-нисък. Като цяло здравословното състояние на набожните светии от последните дни беше чувствително по-добро от това на нацията като цяло. Стиховете от детския химн, който беше чувал много пъти да се изпълнява в църквата, казваха истината:

Рожби дълго да живеят,

да са здрави и да пеят —

без тютюн, кафе и чай,

алкохолът също, знай,

че е вреден за децата.

Както и какво? Месо

много те да не ядат —

здрави за да израстат.

Роуан се беше обадил по телефона още от хеликоптера, за да уреди среща на четири очи. Преди двайсет и три години го бяха призовали, за да служи в Кворума на дванайсетте. Апостолите бяха започнали съществуването си като пътуващи съветници, които да отговарят за новите мисии, но постепенно се бяха превърнали в основното управленско тяло на Църквата. Службата беше до живот. От членовете на Кворума се очакваше да посвещават цялата си енергия на своите задължения, но понякога се допускаха и изключения. Както в неговия случай.

Да разполагаш със старейшина в Сената на Съединените щати носеше някои предимства. А имаше и прецеденти. Рийд Смут беше първият, който се беше отличил и на двете длъжности. Но му бяха трябвали цели четири години, за да го постигне — аргументът срещу него бил, че „мормонската“ религиозна принадлежност на Смут го прави негоден за държавна служба. Конгресната комисия, натоварена да определи дали може да бъде избран за сенатор, в крайна сметка беше препоръчала да бъде отстранен от длъжността си, но през 1907 г. самият Сенат като цяло беше отхвърлил препоръката на комисията и му беше позволил да заема длъжността — което Смут беше правил с чест чак до 1933 г.

Встъпването в длъжност на Роуан не беше толкова мъчително. Времената се бяха променили. Днес никой не би посмял да оспори правото на някого да заема държавна служба заради религиозните му убеждения. Дори самото твърдение би представлявало обида. Един от светиите беше достигнал до кандидат за президент от Републиканската партия. Което не означаваше, че предразсъдъците са изчезнали.

Напротив, светиите все още се сблъскваха със съпротива. Не се стигаше чак до побой, обири и убийства, както преди сто и петдесет години, но предразсъдъците си оставаха.

Роуан влезе в една многоетажна жилищна сграда на изток от Темпъл Скуеър в Солт Лейк Сити. В кооперацията, собственост на Църквата, живееше настоящият пророк. Във фоайето имаше двама души от охраната, които му махнаха да влезе.

Роуан пристъпи в асансьора и набра цифровия код. В качеството си не само на старейшина, но и на президент на Кворума на дванайсетте — човекът, който почти със сигурност щеше да стане следващият им водач — Роуан разполагаше с безпрепятствен достъп до пророка. Църквата ставаше по-силна от вярната служба.

Старшинството се възнаграждаваше. Както и трябваше да бъде.

Роуан беше с прашните си дрехи. Идваше направо от пистата. Мъжът, който го очакваше, му беше казал, че не са необходими формалности. Не и днес. Не и в светлината на онова, което бяха открили.

— Влизай, Тадеъс — подвикна му пророкът, когато Роуан пристъпи в слънчевия апартамент. — Заповядай, седни. Нямам търпение да ми разкажеш всичко.

Чарлс Р. Сноу беше служил като пророк в продължение на деветнайсет години. Беше започнал на шейсет и три, а сега беше на осемдесет и две. Ходеше пеша единствено когато излизаше от апартамента си, а вътре използваше инвалиден стол. Апостолите бяха уведомени за многобройните му здравословни проблеми, включително хронична анемия, ниско кръвно налягане и необратимо бъбречно заболяване. Въпреки това умът на стареца си оставаше остър, а самият той беше все така деен, както и преди четирийсет години, когато за пръв път беше станал старейшина.

— Завиждам ти — каза Сноу. — За туристическите дрехи, за възможността да се насладиш на красотата на пустинята. Така ми липсват разходките в каньоните.

Сноу беше роден недалече от националния парк „Зайън“ и беше трето поколение светия — потомък на едно от първите семейства на първопроходците, които бяха пристигнали тук още през 1847 г. Докато повечето имигранти се бяха заселвали покрай Голямото солено езеро, Бригъм Йънг беше разпратил отделни семейства в други части на новата им земя. Семейството на Сноу се беше отправило на юг и беше успяло да процъфти във враждебната сурова среда. Самият Сноу беше икономист, с академични степени както от Университета на щата Юта, така и от университета „Бригъм Йънг“, където беше преподавал в продължение на две десетилетия. Беше служил като заместник-председател на стъбло, а след това като председател, епископ и патриарх, преди да го призоват в Първия кворум на седемдесетте и най-сетне да го произведат в апостол. В продължение на много години беше изпълнявал длъжността на председател на английската мисия — отговорност, която в крайна сметка беше прехвърлена от братята на самия Роуан. Службата му като пророк беше спокойна и белязана от малко противоречия.

— Вече съм ти предлагал да те заведа в планините, когато пожелаеш — отговори Роуан, докато се настаняваше срещу по-възрастния мъж. — Само кажи, и аз ще организирам всичко необходимо.

— Все едно моите лекари ще го разрешат. Не, Тадеъс, краката ми вече почти не ме слушат.

Съпругата на Сноу беше починала преди десет години, а всичките му деца, внуци и правнуци живееха извън Юта. Животът му беше посветен на Църквата и той се беше доказал като деен и вещ управник. Вчера Роуан се беше обадил на Сноу и му беше докладвал за откритието, направено в националния парк „Зайън“, което беше повдигнало множество въпроси. Пророкът беше помолил Роуан да отиде лично, за да провери дали има и отговори.

Роуан му разказа какво е открил и добави:

— Каруците са тези, които трябва да бъдат. Няма никакво съмнение.

Сноу кимна.

— Имената на стената са доказателството, от което се нуждаехме. Никога не съм вярвал, че отново ще чуем за тези хора.

Фелдстед. Хайд. Удръф. Игън.

— „Проклятие за пророка“. Те ни проклеха в смъртта си, Тадеъс.

— Може би са имали правото да го направят? Все пак всички са били убити.

— Винаги съм си мислел, че цялата история е измислена още тогава. Но очевидно е истина.

Роуан познаваше в подробности случката, за която говореше Сноу.

През 1856 г. войната между Съединените щати и светиите от последните дни изглеждала неизбежна. Различията по отношение на полигамията, религията и политическата автономия достигнали точката на възпламеняване. Бригъм Йънг властвал над изолираната си общност така, както намирал за добре, без да се съобразява с федералните закони. Сечал собствени монети, прилагал собствени разпоредби, създавал собствени съдилища, образовал младите така, както смятал за правилно, и служел на Бог така, както вярвал, че трябва да го прави. Имало спор дори по отношение на това как трябва да се нарича новозаселената територия. Местните я наричали „Дезерет“. Конгресът я наричал „територията Юта“. И най-сетне пристигнала вест, че армията на Съединените щати напредва на запад със задачата да покори бунтовниците, които всички на изток наричали мормони.

Затова Йънг решил да събере богатството на общността и да го скрие, докато не приключи очакваният военен конфликт. Всички материални активи били обърнати в златни кюлчета, като за целта членовете на Църквата с готовност се разделили с почти всичките си земни притежания. Били събрани двайсет и две каруци, които да превозят златото до Калифорния, където го очаквали други светии. За да не бъде заловено, бил избран обиколен маршрут, който да не преминава през големи населени места.

За това, което се случило всъщност, не се знаеше много.

Официалната версия гласеше, че керванът със златото потеглил през пустинята в южната част на Дезерет, неотбелязана на нито една карта. Водата на хората скоро свършила и всичките им усилия да открият водоизточник останали безплодни. Те взели решение да се върнат обратно по следите си до последния извор, който останал на повече от един ден път зад тях. Кочияшите били инструктирани да се грижат за конете и да пазят златото, докато четирийсет доброволци потеглили обратно към водоизточника. Когато се върнали няколко дни по-късно, доброволците открили каруците опожарени. Всички кочияши били мъртви, а от конете и златото нямало и следа.

За нападението били обвинени индианците от племето паюти.

Доброволците прекарали следващите дни в разузнаване на района, но следите се губели по каменистите склонове или рязко прекъсвали насред пресъхналите, криволичещи речни корита. В крайна сметка те се отказали от издирването и се върнали да докладват за провала си на Бригъм Йънг с празни ръце.

Били изпратени нови отряди от разузнавачи. Златото така и не било намерено. Според архивите с кервана били транспортирани приблизително 80 хиляди унции злато, а цената му по онова време била почти деветнайсет долара на тройунция. Същото злато днес щеше да бъде на стойност над 150 милиона долара.

— Вече разбираш, че историята, която слушаме толкова отдавна, не е истина — каза Роуан.

Той видя, че Сноу е осъзнал това.

— Каруците не са били опожарени — продължи Роуан. — Били са нарочно насечени на парчета в една пещера. Били са укрити. Четирима мъже са били застреляни. А след това пещерата е била запечатана.

Имаше и още един проблем.

— Но там нямаше и прашинка злато — каза той.

Сноу седеше мълчаливо на инвалидния си стол и явно разсъждаваше за нещо.

— Надявах се, че няма да се изправя срещу това по време на моята служба — прошепна по-възрастният мъж.

Роуан вторачено погледна пророка.

— „Не ни забравяйте.“ Интересно е, че са избрали точно тези думи, защото ние не сме ги забравили, Тадеъс. Ни най-малко. Има нещо, което не знаеш.

Роуан го зачака да продължи.

— Трябва да пресечем улицата, за да отидем до храма. Там ще мога да ти го покажа.