Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

58

Малоун наблюдаваше тъмния силует на Сейлсбъри Хаус. Прекъсването на електричеството беше продължило около петнайсет минути. Най-сетне той забеляза фенерчета, които се насочиха към пристройката, атакувана по-рано от Касиопея. Няколко минути по-късно светлините вътре и пред къщата се появиха отново. Към този момент със сигурност бяха разбрали, че някой нарочно е натиснал прекъсвача. Нямаше да мине дълго време, преди наоколо да започне да гъмжи от полиция.

— Идва към теб, старче — каза Люк в ухото му.

Малоун изостави поста си и се отправи обратно между дърветата към мястото, където беше паркирал колата под наем. Автомобилът беше на банкета на една улица, от двете страни на която се редяха дървета, а къщите бяха поне на трийсет метра навътре. Кварталът беше построен преди години, когато хората държали на личното си пространство, а земята била евтина.

Малоун нямаше как да разбере какво се е случило в Сейлсбъри Хаус. Колежанчето беше запазило подробностите за себе си. Но фактът, че часовникът беше в Касиопея, означаваше само едно: Люк я беше подценил. Голяма грешка.

 

 

Люк ускори крачка, макар че слабините все още го боляха. Трябваше да й го върне. Той стигна до края на къщата и зави зад ъгъла. В близост до стената растяха дървета и храсти. Шумоленето някъде отпред му подсказа, че Вит продължава да се изтегля. В къщата отново имаше ток и прозорците на първия етаж осветяваха тази страна. Той продължи да си пробива път през храстите. Малоун трябваше да е някъде зад градината, а Вит би трябвало да отива право към него.

 

 

Касиопея стигна до края на градината, като се придържаше към прикритието на дърветата. Нейната кола я чакаше на петдесет метра от там, на Гринуд Драйв. Часовникът беше у нея. Хосепе щеше да остане доволен. Може би, след като му го предадеше, тя щеше да разбере защо е толкова важен. Хосепе беше казал само че часовникът може да се окаже последното парче от много по-голяма мозайка. Трябваше ли да каже за това на Стефани Нел? Вероятно не.

Вече се чуваха сирени. След като в Сейлсбъри Хаус отново светеше, всички щяха да разберат за кражбата. Беше време да изчезва далече от тук, при това бързо.

 

 

— Би трябвало да е точно при теб — каза Люк по микрофона.

Отговор нямаше.

— Малоун?

Тишина. Къде беше този пенсионер, по дяволите? Люк реши да вземе нещата в ръцете си. Болката най-сетне го беше напуснала и тренираните му мускули бяха готови за действие, а всичките му сетива бяха нащрек. Люк се втурна напред.

 

 

Касиопея чу тежките стъпки, които бързо я доближаваха през храстите.

Тя ускори крачка и стигна до края на градината, после се затича през горичката към колата си. Някой я настигаше. Вратите на колата бяха отключени, а ключовете бяха в дамската й чанта, както и часовникът, така че я стискаше здраво. Горичката свършваше до улицата.

Касиопея видя колата си и се втурна към нея. Качи се, пъхна ключа в таблото и запали двигателя. Премести лоста за скоростите, настъпи педала на газта и вече се канеше да потегли, когато нещо се блъсна в колата. През предното стъкло се виждаше мъж, който се беше проснал върху капака. Беше млад, около трийсетгодишен.

— Отиваш ли някъде? — попита той.

Мъжът вдигна лявата си ръка, в която държеше полуавтоматичен пистолет, и го насочи право към нея. Касиопея се усмихна, без да откъсва поглед от очите му. После настъпи с всичка сила педала на газта с десния си крак.

 

 

Люк очакваше нещо подобно и точно по тази причина се беше вкопчил с дясната си ръка в края на капака, в основата на предното стъкло, където влизаха чистачките на колата. Автомобилът се втурна напред, гумите превъртяха на празен ход в пръстта и тревата и стигнаха до асфалта. Жената завъртя волана наляво, а после надясно, като се опитваше да го събори от колата.

Люк се държеше здраво. Тя увеличи скоростта.

— Старче — каза той по микрофона. — Не знам къде си, но ми трябваш. Ще се наложи да застрелям тази откачена кучка.

Нарежданията на Стефани бяха съвсем ясни. Да вземе часовника. На всяка цена.

 

 

Касиопея не искаше да наранява сериозно мъжа, който се беше хванал за капака на колата й, но трябваше да го накара да се махне от там. Той със сигурност работеше за Стефани Нел. Кой друг можеше да дойде тук точно в този момент? Бяха на една тъмна улица, по която нямаше движение, а от двете им страни се редяха дървета. Нещо се появи пред нея. Друга кола. Която беше блокирала и двете платна, спряна напряко по средата на улицата. Вратата на шофьора се отвори, показа се мъжки силует.

Касиопея го позна. Беше Котън. Тя наби спирачките, колата поднесе и спря.

 

 

Малоун не помръдна от мястото си. Люк се пусна от капака на колата. Рязко отвори вратата на шофьора и насочи пистолета си към Касиопея.

Тя не помръдна. В светлината на таблото лицето й беше като каменна маска, точно както и в Залцбург. Очите й не се откъсваха от неговите. Люк протегна ръка в колата и изключи двигателя.

— Слизай, по дяволите! — извика той.

Касиопея не му обърна внимание.

Малоун се приближи с бавни, сигурни крачки. Спря до колата и забеляза малката дамска чанта на мястото до шофьора. Беше черна. Марка „Шанел“. Украсена с легендарните символи на компанията. Малоун я беше купил в Париж миналата година като коледен подарък за жената, която съвсем буквално имаше всичко.

Той пристъпи към вратата на пътника, отвори я и взе чантата. Часовникът беше вътре и Малоун го извади, после подхвърли чантата обратно. Беше също толкова ядосан на Касиопея, колкото и тя на него, така че не каза нищо. Както и тя. После направи знак на Люк да си тръгват.

— Сигурен ли си? — попита го Люк.

— Остави я.

Люк сви рамене и подхвърли ключовете от колата в скута й. Това също не предизвика никаква реакция от нейна страна. Касиопея затръшна вратата, запали двигателя и направи обратен завой по средата на улицата, а после се отдалечи с максимална скорост.

— Тая работа не е на добре — каза Люк.

Малоун проследи с поглед колата, която потъна в нощта.

— Не — прошепна той. — Не е.