Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

3

Южна Юта

12:02 ч.

Сенатор Тадеъс Роуан слезе от ленд ровъра и остави слънцето да го облее с познатата си топлина. Беше живял в Юта, откакто се беше родил, а от трийсет и три години беше старши сенатор от щата. Беше човек с положение и власт — достатъчно влиятелен, за да накара министъра на горите и природните ресурси да пристигне лично, за да го придружи днес.

— Красиво място — обърна се към него министърът.

Южната част на щата Юта беше собственост на федералното правителство — заета от национални паркове като „Арчис“, „Кепитъл Рийф“ и „Брайс Кениън“. Намираха се в националния парк „Зайън“ — 174 хиляди акра, простиращи се от северозапад на югоизток между междущатско шосе 15 и магистрала 19. Коренното население — индианци от племето паюти, било изместено след 1863 г. от последователите на Църквата на светиите от последните дни, движещи се на юг от Голямото солено езеро. Именно те дали на тази пустош новото й название — Зайън, като обетования Цион от Светото писание. Айзък Бехунин — светията, който пръв се заселил тук със синовете си, описвал как „човек може да благославя Бог сред тези величествени катедрали също тъй добре, както и във всяка църква, построена от човешка ръка“. Но след като посетил мястото през 1870 г., Бригъм Йънг — друг водач на същата църква — не се съгласил с предшественика си и го нарекъл Незайън — прякор, който беше останал и до днес.

Роуан беше прелетял разстоянието от четиристотин километра на юг от Солт Лейк Сити в компанията на министъра с хеликоптер, който беше кацнал направо в парка, където ги очакваше директорът. Позицията на председател на Бюджетната комисия в Сената му носеше много привилегии. И не на последно място сред тях беше фактът, че нито един цент от парите на правителството не можеше да бъде похарчен, ако той не дадеше разрешение.

— Величествена местност — отвърна той.

Много пъти беше прекосявал пеша тази пустиня от червени скали, прорязана от каньони, които бяха толкова тесни, че слънцето никога не огряваше дъното им. Градовете по границата на националния парк бяха населени от светии — или мормони, както предпочитаха да ги наричат много хора. Някои светии, към които се числеше и той самият, не обичаха тази дума. Произходът й беше от средата на XIX в., когато предразсъдъците и омразата срещу тях ги принудили постепенно да се изтеглят на запад, докато не стигнали до Голямото солено езеро. Неговите собствени предци пътували с каруците, които първи пристигнали там на 24 юли 1847 г. А там ги очаквало изобилие от зелена трева и ако се вярва на легендата, едно-единствено дърво.

„Самотно великолепие.“ Така един от светиите описал местността.

И когато Бригъм Йънг, техният водач, пристигнал болен от треска, на легло в една от каруците, според легендата той се изправил на крака и обявил: „Това е нашето място“.

Последвали ги десетки хиляди нови заселници, които избягвали традиционните пътища и следвали маршрутите, очертани от светиите първопроходци, засявайки посеви покрай целия път, така че идващите след тях кервани да разполагат с храна. Но точно на този ден първата вълна от заселници — 143 мъже, три жени, две деца, 70 каруци, едно оръдие, една лодка, 93 коня, 52 мулета, 66 вола, 19 крави, 17 кучета и неизвестен брой пилета — намерили своя дом.

— Оттук нагоре, към хребета — посочи директорът на парка.

В ленд ровъра бяха пътували единствено тримата мъже. И тримата бяха с туристически обувки, джинси, ризи с дълги ръкави и шапки. Роуан беше на седемдесет и една, но тялото му си оставаше силно, а краката му бяха готови да се справят с враждебния терен, който се простираше във всички посоки.

— Къде сме? — попита той. — Някъде на шейсет километра навътре в парка?

Директорът кимна.

— По-скоро осемдесет. Този район е строго забранен. Не е разрешено нито да се лагерува, нито дори да се преминава оттук. Тесните каньони са твърде опасни.

Сенаторът знаеше статистиката. Три милиона души посещаваха парка „Зайън“ всяка година, което го нареждаше сред най-популярните туристически дестинации в щата Юта. За всяко нещо се изискваше специално разрешително и много почитатели на офроуд пътешествията, ловци и противници на резерватите настояваха за облекчаване на този режим. Лично за себе си Роуан беше съгласен с тях — но нарочно беше останал встрани от тази борба.

Директорът ги поведе в един каньон с отвесни стени, обрасъл с кленови дървета. Земята под краката им беше покрита с туфи жилава трева, примесени със синап и ниски храсти. Високо над главите им в ясното небе се рееше един кондор.

— Нямаше да открием нищо, ако не бяха нарушителите — продължи директорът. — Миналата седмица в тази част от парка нелегално влезли трима души. Единият от тях се подхлъзнал и си счупил крака, така че се наложи да го евакуираме с медицински екип. Точно тогава забелязахме това.

Директорът посочи един тъмен процеп. Роуан знаеше, че в пясъчника често се образуват пещери — в южната част на Юта бяха пръснати хиляди такива.

— През август в този район имаше наводнение — обясни директорът. — Пороен дъжд в продължение на три дни без прекъсване. Смятаме, че точно тогава се е разкрил този вход. Преди това е бил запечатан.

Роуан се вторачи в държавния служител.

— И какъв е вашият интерес към този случай?

— Да се уверим, че председателят на Бюджетната комисия в Сената е доволен от работата на парковата администрация.

Роуан се съмняваше в това — през последните седем години администрацията на президента Дани Даниълс по никакъв начин не се беше съобразявала с мнението на старши сенатора от Юта. Сенаторът и американският президент бяха от различни партии — неговата контролираше Конгреса, а партията на Даниълс — Белия дом. Обикновено такова разделение мотивираше и двете страни за сътрудничество и компромиси. Но в последно време нямаше и следа от приятелски дух. Популярното название за положението, в което се намираха в момента, беше „патова ситуация“. Всичко се усложняваше допълнително от факта, че Даниълс се приближаваше към края на двата си мандата като президент, а съвсем не беше ясно кой ще го наследи.

И двете партии имаха шанс да спечелят президентското място.

Изборите вече не го интересуваха. Роуан имаше по-големи планове.

Те се приближиха до входа и директорът свали раницата си от гърба, за да извади три фенерчета.

— Ще имаме нужда от тях.

Роуан прие да вземе фенерчето.

— Водете ни — каза той.

Тримата се промъкнаха през отвора и се озоваха в просторна пещера с таван, който се извисяваше на шест метра над главите им. Сенаторът освети входа с фенерчето си и забеляза, че преди е бил много по-широк и по-висок.

— Преди тук е имало голям отвор — обясни директорът. — Колкото врата на гараж. Но нарочно са го запълнили.

— Откъде знаете?

Мъжът посочи напред с фенерчето си.

— Ще ви покажа. Внимавайте. Място е идеално за змии.

Роуан вече се беше досетил. Беше изследвал всички затънтени кътчета на щата Юта в продължение на шейсет години и това го беше научило да уважава както земята, така и нейните обитатели.

На петнайсет метра по-навътре забелязаха някакви неясни очертания. Роуан преброи три каруци. С широки колела. Може би три метра на дължина и два на ширина. Бяха и високи, макар че дъгите на покрива и брезентовите им покривала отдавна бяха изчезнали. Той пристъпи по-близо и побутна едната. Бяха от здраво дърво, с изключение на железните пръстени на колелата, които бяха покрити от ръжда. Сигурно ги бяха теглили по четири или шест коня, понякога замествани с мулета и волове.

— Оригинална изработка от деветнайсети век — каза директорът. — Знам някои неща за тях. Сухият въздух на пустинята и фактът, че са били запечатани тук, са помогнали да се съхранят така. Непокътнати са, което се среща рядко.

Роуан ги разгледа и видя, че каруците бяха празни.

— Трябвало е да ги вкарат през входа — каза директорът. — Значи е бил много по-голям, отколкото е сега.

— Има и още — обади се министърът.

Роуан проследи лъча светлина в мрака и видя другите останки. Бяха от още каруци, струпани на купчина.

— Унищожили са ги — обясни директорът. — Предполагам, че са били двайсет или дори повече, преди да ги натрошат на парчета.

Двайсет и две, ако трябваше да бъдем точни. Но Роуан не каза нищо. Вместо това последва директора покрай купчината до мястото, където в светлината на фенерчетата си видяха човешките скелети. Докато ги доближаваше, под обувките му захрущяха камъчета, досущ като сух сняг. Роуан преброи три скелета и веднага забеляза как бяха срещнали смъртта си. В черепите се виждаха дупки от куршум. От дрехите им бяха останали дрипи, както и две кожени шапки.

Директорът посочи с фенерчето си.

— Този е оцелял малко по-дълго.

Роуан видя четвърта жертва, облегната на стената на пещерата. В черепа на този скелет нямаше дупка, но ребрата му бяха натрошени.

— Куршум в гърдите — каза директорът. — Но е оцелял достатъчно дълго, за да успее да напише това.

Светлината на фенерчетата разкри надписа на стената, подобен на петроглифите, които се срещаха и в други пещери в различни части на щата Юта. Роуан се наведе и прочете неравните букви.

ФЕЛДСТЕД ХАЙД УДРЪФ ИГЪН

ПРОКЛЯТИЕ ЗА ПРОРОКА

НЕ НИ ЗАБРАВЯЙТЕ

Роуан незабавно осъзна какво означаваха тези фамилни имена. Но само той, един от дванайсетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, знаеше кои са те.

— Надписът за пророка ни накара да ви се обадим — обясни министърът.

Роуан се стегна и се изправи.

— Прав сте. Тези мъже наистина са били светии.

— И ние така решихме.

През цялата история на човечеството Бог винаги се беше обръщал към своите деца с помощта на пророци. Хора като Ной, Авраам и Моисей. През 1830 г. Джоузеф Смит беше избран от небесата за пророк от последния ден, който да възстанови целостта на евангелието като подготовка за второто пришествие на Христа. Затова Смит беше основал нова църква. И оттогава седемнайсет мъже поред бяха приемали титлата на пророк и председател. Всеки един от тези седемнайсет мъже беше избиран от Кворума на дванайсетте апостоли, който заемаше мястото непосредствено под пророка в църковната йерархия.

Планът на Роуан беше да стане осемнайсетият. И това откритие може би щеше да му помогне. Той огледа пещерата и си представи какво се беше случило тук през 1857 г. Всичко наоколо отговаряше на описаното в легендата. Сега вече разполагаха и с доказателство, че тя отговаря на истината.