Стив Бери
Легендата за Линкълн (22)

21

Дания

Четвъртък, 9 октомври, 9:20 ч.

Саласар говореше по телефона, но не откъсваше поглед от картата. Беше в кабинета си и най-сетне беше успял да се свърже със старейшина Роуан, за да му разкаже какво се беше случило предишния ден в Дания. Опасенията им вече бяха потвърдени. Американското правителство беше съсредоточило вниманието си върху него.

— Стигнали са до теб чрез мен — каза му Роуан. — Във Вашингтон има хора, които не искат да успеем.

Саласар не се съмняваше в това. Винаги бяха имали врагове.

„От самото начало, Хосепе“, каза ангелът в главата му.

Всеки светия знаеше как през 1839 г. Джоузеф Смит почукал на вратата на Белия дом — който описал като „просторен и прекрасен палат, украсен с цялото изящество и изисканост на света“ — и пожелал да се срещне с президента Мартин ван Бюрен. Смит поискал да му бъде представен като светия от последния ден, но молбата му била сметната за някаква безсмислица. Смит настоял и Ван Бюрен го приел с усмивка.

„С цялата си арогантност, Хосепе.“

Смит донесъл писмо, в което се изброявали всички жестокости, с които се били сблъскали светиите в щата Мисури, и се описвали шокиращите посегателства срещу живота и имуществото им. Смит описал и прословутата „Директива 44“, издадена от губернатора на щата Мисури, която призовавала за изтреблението на всички светии. Молбата на Смит била федералното правителство да се намеси, но Ван Бюрен не направил нищо.

„Президентът казал, че ако защити тяхната кауза, ще загуби всички гласове от щата Мисури — припомни му ангелът. — Президентът ни е осъдил, без да ни познава.“

Мнозина президенти след Ван Бюрен се бяха отнесли със същата апатия към проблема.

„Властта винаги се е контролирала от невежество, глупост и слабост.“

Ангелът имаше право.

„Каква е силата на властта? Тя е като въже от пясък, слаба като водата. Тя не уважава нито истината, нито правото. Властниците са срам за американския народ.“

Точно както и пророците с американските президенти, Саласар се отнасяше внимателно със старейшина Роуан. Но не от недоверие към него. От самото начало Роуан беше заявил ясно, че не желае да знае подробностите. Затова Саласар не му беше казал за съдбата на американския агент, за смъртта на двама от собствените си хора и за изчезването на Бари Кърк. Той разбираше необходимостта от съществуването на демаркационна линия между Кворума на дванайсетте и останалата част от Църквата. И Джоузеф Смит, и неговият наследник Бригъм Йънг бяха използвали услугите на хора като самия него, които по същия начин бяха защитавали общото благо.

— Под контрол ли е ситуацията? — попита го Роуан.

— Напълно.

— Много е важно да остане така. Правителството няма да пожали сили, за да ни спре. Това е неизбежно. Няма как да запазим тайната завинаги. За щастие, вече сме близо до целта.

— Няма ли да е полезно за нас да разберем докъде се простират техните познания? — попита Саласар.

— Естествено, че ще е. Може би ти ще можеш да провериш?

— Точно това си мислех и аз.

— Можеш да бъдеш спокоен, Хосепе. Никой от нас не е нарушил нито един закон. Разследването, което провеждат, има за цел единствено да ги информира.

Саласар отново не отговори.

Данитите винаги бяха действали тайно. Както и преди 150 години, привличането на нови членове се осъществяваше само с личен контакт. Събранията им бяха внимателно охранявани. Ученията не се обсъждаха открито, дори с други данити, извън рамките на тези събрания. Членовете на организацията се научаваха да се подчиняват на заповедите на своя водач безусловно и без колебание и от тях се изискваше да доказват, че са достойни за оказаното им доверие — във всяка ситуация, на живот и смърт. Всеки нов член полагаше тържествена клетва да не разкрива нищо пред никого. Наказанието за всяко отклонение от тези правила се прилагаше тайно.

„Живеем според нова, различна повеля — обясни ангелът. — Небесното царство ще се умножи и ще погълне всички земни царства. Дълг на всички благородни и верни данити е да погубват езичниците и да ги посвещават в царството небесно. Земята принадлежи на Господ, Хосепе, а не на хората. И човешките закони не важат, когато човек се обрече на Бог.“

— Опасявам се, че техните усилия да се информират може да ескалират — каза Саласар.

— Точно така. Трябва да действаш в съответствие със ситуацията.

Саласар разбра какво му нареждаше старейшина Роуан. Нищо от онова, с което се занимаваха данитите, не биваше да става обществено достояние. Хосепе знаеше каква е неговата роля. Той беше чукът и мечът. Наградата му беше вътрешно удовлетворение, с което не биваше да се хвали пред никого.

„Не е твоя работа да знаеш какво изисква Бог — каза ангелът в главата му. — Той ще ти каже какво иска посредством своя пророк, а ти ще трябва да го изпълниш.“

„Амин“, произнесе той само с устни, а на глас каза:

— Ситуацията е под контрол.

— Убеден съм. Може би скоро ще имам нужда от теб тук, така че бъди готов да заминеш. Аз пътувам обратно към Вашингтон. Обади ми се, когато имаш да докладваш нещо ново.

Саласар се вторачи в картата, на която бяха отбелязани щатите. Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана. И Юта.

Той погледна часовника си.

— Нека Небесният отец бди над теб — каза му Роуан.

— Нека бди и над теб — отговори Саласар.