Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

30

Залцбург

19:00 ч.

Малоун взе душ и се преоблече — изгладен панталон, риза „Къти & Сарк“ с отворена яка и блейзър. Беше донесъл тези дрехи специално за търга, ако изобщо решеше да отиде на него. Но след като видя Саласар, вече знаеше, че трябва да отиде.

Според брошурата, която беше намерил в кабинета на Саласар, търгът щеше да се проведе в Златната зала на „Хьоензалцбург“. Крепостта беше с два бастиона, по-ниският от които беше изсечен направо в скалата. И двата бяха настръхнали от назъбените парапети и кулите, характерни за една средновековна твърдина. Малоун беше ходил веднъж там и се беше разхождал по извитите коридори, които водеха покрай величествените зали и блестящите в злато салони надолу към тъмницата.

Малоун реши да не се качва на влакчето, защото Саласар и Касиопея най-вероятно щяха да го използват, за да стигнат до крепостта. Вместо това тръгна по пешеходната алея — трийсет минути стръмно изкачване под дърветата, които се отърсваха от летните си листа. По пътя се разминаваше с туристи, които вече бяха разгледали замъка и се връщаха обратно в града. Докато вървеше, се спусна здрач, появиха се луната и звездите. Беше хладно, но приятно.

Докато се изкачваше, имаше и възможност да помисли. Беше се изненадал от факта, че Дани Даниълс беше със Стефани, когато й се обади по телефона. Какво изобщо се случваше от другата страна на Атлантическия океан? Президентът знаеше за Саласар, така че явно всичко стигаше до Овалния кабинет. Което пък означаваше, че залозите са от най-високите.

Малоун нямаше нищо против. Нищо друго не изостряше сетивата му по-добре. А той трябваше да се концентрира максимално.

Малоун влезе в замъка по каменния мост, който минаваше над някогашния крепостен ров. Забеляза над арката на входа кръгъл отвор, а зад него ниша, от която защитниците на замъка можели да обстрелват нашествениците. Беше планирал да се появи точно след началото на търга. Малоун забеляза една табела, на която пишеше, че работното време на замъка е до 18:30 ч. Златната зала очевидно се даваше под наем за специални събития вечерта.

Възрастна дама стоеше на пост пред стълбището. Малоун обясни, че е дошъл за търга, и тя му направи знак да влезе.

Малоун познаваше аукционната къща „Доротеум“. Търговете, които организираха, бяха професионални и сериозни. Той се изкачи в едно просторно фоайе, където друга жена му даде каталог и го регистрира. Точно срещу него се издигаше статуя на Карл Велики, охраняваща входа към Златната зала. В историята на замъка се твърдеше, че е посещаван веднъж от първия император на Свещената римска империя. Малоун чу как водещият търга приканва участниците да наддават.

— Всички продажби са окончателни и изискват незабавно разплащане с доказуеми средства — каза му жената.

Малоун знаеше правилата, така че й показа телефона си и отговори:

— Разполагам с готови средства.

— Приятна вечер — пожела му жената.

Малоун не се съмняваше в това.

* * *

Касиопея седеше до Хосепе.

Бяха стигнали до замъка със зъбчатата железница — едноминутно стръмно изкачване, което завършваше в тунела на по-ниския бастион. Светлините на града оживяваха под тях, а оранжевото слънце потъваше зад хоризонта.

Хванати под ръка, двамата се бяха разходили покрай крепостните стени и бяха разгледали лабиринта от църковни камбанарии, кули и кубета в краката им. В далечината се простираха полегати хълмове и зелени полета, из които бяха накацали кокетни къщи. Пейзажът беше спокоен и провинциален — доста подобен на южния Прованс, където живееше и тя самата. Липсваха й къщата и замъкът. Когато влезе тук, в тази древна крепост, и си даде сметка как е била построена преди толкова много години, тя отново се замисли за своя архитектурен проект. Реконструкцията продължаваше и вече бяха завършени три от външните стени. Инженерите й бяха казали, че ще е нужно още едно десетилетие, за да се изгради напълно постройката от XIII в.

Касиопея беше разлистила каталога — предлаганите артефакти наистина бяха впечатляващи. Очевидно покойникът беше разполагал със солидно състояние. Офертите включваха порцелан, сребърни прибори, три картини и няколко книги, една от които беше оригиналното издание на „Книгата на Мормон“. Хосепе изглеждаше развълнуван от перспективата да се сдобие с това съкровище. От местното стъбло на Църквата го бяха уведомили за разпродажбата и той беше изразил надежда, че на търга няма да дойдат много сериозни колекционери. Обикновено на търговете, организирани от „Доротеум“, беше разрешено и наддаването по телефона, но специално днес не беше дадена такава възможност, което означаваше, че всички потенциални купувачи трябваше да пристигнат на място в залата, с парите си, за да се сдобият с книгата.

Касиопея все още беше притеснена от това, което се беше случило в ресторанта. Беше уловила погледа на Котън. Отчасти враждебен, отчасти умолителен и гневен. Не. По-скоро обиден.

Заливаха я вълни на съмнение. Така че си нареди да се концентрира.

Нямаше как да предвиди какво ще се случи тук.

* * *

Малоун стоеше пред залата, слушаше как купувачите наддават и оглеждаше обстановката. Имаше около петдесет души, седнали на столове, обърнати към малката сцена. Залата грееше от златните барелефи, позлатените стени и огромната камина в единия ъгъл. Колоните бяха от червен мрамор. Високият таван беше украсен със златни дискове, които светеха като звезди. Едно време тук бяха пирували принцове, а сега залата беше превърната в туристическа атракция и се даваше под наем за специални събития.

Малоун беше забелязал Саласар и Касиопея, които седяха отпред и не откъсваха очи от водещия. В момента той приемаше оферти за една порцеланова ваза. Малоун погледна в каталога. До „Книгата на Мормон“ оставаха още три предмета. Той провери телефона си.

Имаше съобщение от Стефани, което гласеше, че парите вече са преведени и ако има нужда, ще бъдат изпратени още.

Малоун се усмихна. Никак не беше лошо президентът на Съединените щати да ти бъде банкер.

* * *

Саласар едва удържаше вълнението си. През целия си живот беше мечтал да държи в ръцете си нещо, което самият пророк Джоузеф вероятно беше докосвал. Знаеше за драматичните събития, които съпровождаха отпечатването на първите 5000 екземпляра от „Книгата на Мормон“. Задачата била твърде голяма за малката печатница в северната част на щата Ню Йорк, която се нагърбила с нея. Били необходими осем месеца, за да се отпечатат почти три милиона страници, необходими за първия тираж. На 26 март 1830 г. книгите най-сетне били готови. Първоначално се продавали по 1,75 долара, но поради недостатъчния интерес към тях цената била свалена на 1,25 долара. В крайна сметка един от първите светии, Мартин Харис, продал 150 акра от фермата си, за да събере дължимите 3000 долара за печатницата.

„Не бива да пазиш собственото си имущество, а да го дадеш свободно за отпечатването. Тъй е било речено на старейшина Харис — каза ангелът в главата му. — С неговата саможертва е започнало всичко.“

Единайсет дни след излизането на книгата вярващите се събрали във Файет, щата Ню Йорк, и официално поставили основите на организацията, която осем години по-късно щеше да получи названието Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

„Това е твоят миг, Хосепе. Пророците те гледат. Ти си техният данит — онзи, който знае що е заложено на карта.“

Саласар беше дошъл, за да се сдобие със съкровището. И не само с него.

Защото той желаеше и книгата, и Касиопея. Колкото по-дълго време прекарваше с нея, толкова повече я искаше.

Не можеше да го отрече. А и не искаше.