Стив Бери
Легендата за Линкълн (19)

18

Солт Лейк Сити

Роуан слушаше разказа на Сноу и очакваше да разбере какво представлява дървената кутия.

— Бригъм Йънг се изправил срещу няколко поредни американски президенти, за да защитава нашата религиозна и политическа независимост. Не обръщал внимание на Конгреса и на законите, с които не бил съгласен, и се подигравал с местните военачалници. И най-сетне, през хиляда осемстотин петдесет и седма година, чашата на търпението преляла и Джеймс Бюканън прибягнал до извънредната мярка да изпрати войски, които да ни подчинят.

Сноу замълча, после добави:

— Грешката, която допуснали както Смит, така и Йънг, била свързана с многоженството.

Старозаветните пророци като Авраам по правило имали множество жени. Самият Соломон имал 700 съпруги, както и 300 наложници. През 1831 г. Джоузеф Смит отправил молитва към Господ, за да го попита за тази практика, и в отговор получил откровението, че многоженството действително е част от истинския завет, макар че Църквата не дала обществено достояние на тази практика чак до 1852 г.

Многоженство практикували едва около два процента от всички членове на Църквата, като при това всички били избрани по духовни критерии от пророка. В повечето случаи ставало въпрос за по-възрастни жени, неспособни да се грижат за себе си, които влизали в асексуалната роля на втори съпруги, винаги с изричното съгласие на първата жена. Но в корените на многоженството все пак било заложено и умножаването на потомството, защото Господ бил заповядал на всички от своя народ да „сеят семето си“.

Роуан знаеше, че многоженството бе възмутило и накърнило чувството за приличие на американците. Законът „Морил“ от 1862 г. позволил да се отнеме гражданството на всеки, който го практикува. Той бил последван от закона „Едмъндс-Тъкър“ от 1887 г., който обявил многоженството за престъпление.

— Смит и Йънг подценили ефекта от многоженството както за светиите, така и за езичниците — продължи Сноу. — Но вместо да вземат мъдрото решение да се откажат от нещо, което очевидно работело срещу тях, те продължили да го практикуват и настояли за политическа автономия.

Роуан се възхищаваше от това решение.

Светиите се появили в долината на Голямото солено езеро в търсене на убежище. Заселили се в пустош, която никой не пожелал, и поставили основите на общество, в което Църквата и властта били в хармония. През 1849 г. създали временно правителство и пожелали да бъдат обявени за американски щат. Нарекли го Дезерет — названието било взето от „Книгата на Мормон“ и означавало „пчелен кошер“, символ на трудолюбието и сътрудничеството. Границите на щата трябвало да обхващат днешната територия на щатите Юта и Невада, по-голямата част от Калифорния, една трета от Аризона и отделни части от Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Орегон. Молбата да бъдат обявени за щат била отхвърлена. Конгресът все пак приел новата земя със статут на територия, но със свити граници и името Юта. За първия й губернатор бил определен Йънг, който успял да запази непокътнат съюза между Църква и държава.

— От една страна — каза Сноу, — ние сме искали да станем част от по-голямата общност. Да подпомагаме националното благосъстояние. Да бъдем добри граждани. Но от друга, сме настоявали на правото си да живеем така, както намерим за добре.

— Това е било въпрос на вяра. Въпрос на лична свобода. Многоженството е било част от нашата религия.

— Хайде сега, Тадеъс. Ако нашата религия беше изисквала от нас да убиваме други хора, нима щяхме да получим свободата да я изповядваме? Този аргумент е слаб и незащитим. В чисто физически смисъл многоженството е грешка. Трябваше да го осъзнаем много по-рано от хиляда осемстотин и деветдесета година, когато най-сетне сме взели интелигентното решение да го отменим за вечни времена.

Роуан не беше съгласен.

— Бригъм Йънг е взел много мъдри решения — продължи Сноу. — Бил е ефективен администратор, истински визионер. Дължим много на делото му. Но и е допуснал грешки. Това, че не е успял да ги признае приживе, не променя този факт.

Роуан реши да не възразява на Сноу. Имаше нужда от информация, а спорът не беше най-добрият начин да насърчи свободната комуникация помежду им.

— Трябва да поговорим за Пророчеството за Белия кон — заяви Сноу.

Роуан го изгледа вторачено. Правилно ли беше чул?

— Знам за твоите проучвания в тайните архиви. Наясно съм докъде е стигнал брат Саласар в изследванията си. И двамата полагате много усилия, за да изучавате това пророчество.

Роуан реши да не се крие.

— Искам да открия нашата голяма тайна, Чарлс. За всички нас е нужно да я открием.

— Тази тайна е загубена отдавна.

Но каруците, които бяха открили в пустинята, бяха нов източник на надежда.

— Взех решението, след като ми се обади вчера — продължи Сноу. — Нещо ми подсказа, че това е правилното място.

По-възрастният мъж се беше задъхал и замълча, за да си почине.

— Пророк Бригъм е скрил великата ни тайна — каза Роуан — с намерението някой ден да я открием.

Сноу поклати глава.

— Не можем да сме сигурни в това.

Двамата с пророка бяха единствените хора, които можеха да водят този разговор, защото никой друг не беше посветен в историята. За нещастие, двамата знаеха различни части от нея. Роуан беше научил своята с много усилия и проучвания — както в Юта, така и във Вашингтон. Онова, което знаеше Сноу, му беше предадено от неговия предшественик. И точно него искаше да научи Роуан сега.

— Всеки пророк след Бригъм Йънг се е сблъсквал с една и съща дилема. Надявах се да ме отмине, но… — Сноу посочи дървената кутия. — Хайде, отвори я.

Роуан отвори капака. Вътре имаше множество изпокъсани документи, всеки от които беше надеждно запечатан във вакуумиран пластмасов плик. Бяха най-вече книги и стари вестници, пострадали тежко от времето и влагата.

— Това е всичко, което успяхме да спасим от летописния камък през деветдесет и трета — обясни Сноу. — Почти всички са маловажни писания отпреди много години. С изключение на двата документа най-отгоре.

Роуан вече ги беше забелязал. Бяха два отделни листа с потъмнели краища, сякаш бяха изгорени. Но написаното беше оцеляло.

— Разгледай ги — каза му пророкът.

Роуан вдигна първия. Почеркът беше стегнат и дребен, а мастилото беше избледняло и едва се разчиташе.

 

 

Страхувам се, че в маслото са попаднали твърде много косми за доброто на маслото. Онези, що се стремят към зли дела, биха възжелали — сега, когато от страшната Гражданска война остана единствено споменът — отново да привлекат вниманието към нас и да сторят тъй, че да бъдат изпратени войски, които да ни съсипят. Те открито обявяват своите намерения да скършат властта на духовенството и да унищожат нашата свещена организация. Преди смятах, че съжителството с тях е възможно. Вярвах, че съглашенията трябва да се уважават. Но за нас не е добре да се смесваме със света и по този начин да се надяваме да се сдобием с благосклонност и приятелство. Опитах се да сторя тъй, както е редно и благоприлично. През целия си живот не отворих дума за това пред никого. Наместо туй сега оставям следното съобщение на онези предани на вярата, които ще дойдат след мен. Знайте, че носим една тегоба, с която ни натовари самият Линкълн, но която ние поехме доброволно. Когато избухна Гражданската война, аз видях как се сбъдва Пророчеството за Белия кон. Пророк Джоузеф беше предвидил всичко, което в крайна сметка се случи, включително нашето преселение в Скалистите планини и собствената си кончина. До 1863 г. съдбата на Конституцията действително висеше на косъм и точно както се твърдеше в пророчеството, Конгресът прие закон, който целеше нашето унищожение. Затуй аз изпратих емисар при господин Линкълн. Той го приел вежливо и без официалности. Мисията на моя пратеник беше да запита за напредъка по отношение на признаването ни за щат, но господин Линкълн избегнал този въпрос. Вместо това аз получих следния отговор. Линкълн пишеше, че ще ни остави на мира, ако и аз го оставя на мира. Точно това бяхме чакали да чуем през всичките тези години. Единственото, което някога сме искали, е свободата да живеем според вярата си. Линкълн ни познаваше от Илинойс. Беше казал на моя пратеник, че е чел „Книгата на Мормон“, което беше окуражителна новина. Но нямаше да е мъдро да се постига съгласие с който и да е президент, ако не получим някакво уверение, че условията ни ще бъдат спазени. Това е било заявено на Линкълн, който предложил нещо от достатъчна важност, за да ни увери, че наистина възнамерява да спази думата си. На свой ред той настояваше за същото — желание, което аз удовлетворих. И двамата приехме предложението на другия, тъй щото и двете страни да спазят условията на съглашението. За нещастие, господин Линкълн си отиде от този свят, преди която и да е от двете страни да върне своята гаранция на другата. Никой представител на правителството не е питал за тях, което ме води до заключението, че никой друг освен мен не знае за съществуването нито на едната, нито на другата. Затуй запазих мълчание. И тъй изпълних и останалата част на пророчеството, в която се твърди, че ще бъдем Белият кон и спасителят на нацията. Но пророк Джоузеф освен това ни призоваваше да защитаваме Конституцията на Съединените щати, тъй като ни е дадена по Божие вдъхновение. А това все още не се е случвало, поне не по мое време. Гаранцията, която дадох аз на господин Линкълн, беше тайното местонахождение на нашето богатство. Още от идването на федералните войски през ’57 г., светиите говорят за нашето изгубено злато. Сега ви казвам, че това злато съвсем не беше изгубено. Напротив, то бе употребено за добро. Направих карта, която указваше къде е неговото скривалище, като на същото място скрих и онуй, което ни повери господин Линкълн в замяна. Два месеца след като бяхме сключили нашия договор, Линкълн ми изпрати телеграма, в която ми казваше, че Самуил Ламанита пази нашата тайна във Вашингтон, сред Словото, което ми даде голямо успокоение. Освен това казваше, че пази най-важната част от тайната близо до себе си всеки ден. В отговор му казах, че провидението и природата охраняват неговата гаранция. Той сякаш се радваше на великата тайна, която създадохме заедно. Пророк Джоузеф беше прав във всичко, което провидя. Дано и вие да бъдете прави във всичко.

 

 

— Бригъм Йънг ли е написал това? — попита Роуан.

— Почеркът е неговият.

— Значи изгубеното злато и нашата велика тайна са свързани?

Сноу кимна.

— От самото начало. Ако откриеш едното, ще намериш и другото.

— Какво е имал предвид пророкът, когато говори за Самуил и телеграмата?

— Тук Линкълн е проявил голяма хитрост. Към средата на хиляда осемстотин шейсет и трета президентът е изпратил телеграма на Бригъм Йънг, за да се увери, че телеграфните линии все още работят. В нея е казал на пророка, че това, което е прочел в нашата свещена книга за Самуил, му се струва вярно, така че не може да се мечтае за по-добър страж от Ламанита.

Това несъмнено беше загадъчно. Но все пак представляваше нова информация.

— Съществува ли още тази телеграма?

— Запечатана е, така че може да я види само пророкът. На пръв поглед изглежда така, все едно няма никакъв смисъл — но не и в светлината на документа, който държиш в ръцете си. Сега и двамата с теб знаем истината. Кажи ми, Тадеъс, откъде разбра за тази тайна? Предполагаше се, че трябва да я знаят само пророците.

Времето за преструвки беше отминало.

— Както е казал пророк Бригъм, споразумението е сключено между две страни. Нашата и тази на Линкълн. В националните архиви се пазят данни за отношенията на Америка с Бригъм Йънг.

— От известно време насам съм наясно, че ги издирваш. Твоят съучастник сеньор Саласар се оказа голяма напаст.

— Проблем ли имаш с Хосепе?

— Той е фанатик, а такива хора винаги са опасни, независимо за колко искрени се представят. Той сляпо следва учението на Джоузеф Смит и си затваря очите за следващите откровения, които пророците са продължавали да получават през годините.

— Звучи ми като богохулство.

— Само защото възразявам срещу нещо, за което съм сигурен, че е грешно? Нима това не е умно и практично?

— Странни думи от устата на нашия пророк.

— Но точно това е и моята мисъл, Тадеъс. Аз съм пророкът. Така че моите думи са също толкова важни, колкото и тези на останалите преди мен.

Роуан вдигна посланието на Йънг в ръка.

— Защо ми го показваш?

— Защото и аз искам да науча великата тайна. Винаги сме смятали, че Пророчеството за Белия кон е фалшификация, създадена години след описаните събития, в която съставителите са включили вече отминала история и така са представили пророк Джоузеф в по-добра светлина, отколкото е заслужавал.

— Пророчеството е истинско, Чарлс. Брат Саласар вече го доказа.

— Ще ми бъде интересно да видя това доказателство.

— Ние имаме възможност да изпълним това пророчество. Можем да застанем зад Конституцията на Съединените щати, която ни е дадена по Божие вдъхновение.

— Ами ако това унищожи всичко, което Той е създал?

— Така да бъде.

— Разгледай и втората страница.

Роуан се втренчи през твърдото пластмасово покритие и видя под него една карта.

— На това място са скрити както тайната, така и златото — каза Сноу.

— Но картата не ни казва нищо конкретно.

— Йънг очевидно е искал да ни постави предизвикателство. Предполагам, че е имал сериозна причина. Изглежда, се налага да откриеш това, което е скрил господин Линкълн, за да разрешиш тази загадка.

Роуан вече знаеше точно къде да го потърси.

— Може ли да ги взема?

Сноу поклати глава.

— Не и тези. Но ще ти дам копия.

— Значи искаш аз да се заема, така ли?

— Искам да се помолиш, за да ти се разкрие правилният път. Направи това, което ще ти наредят небесата. Така постъпих аз.