Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

67

Люк щеше да удържи обещанието си към Малоун. Наистина щеше да му пази гърба. Стефани беше подвела и двамата, а сега самата тя беше загазила сериозно. Трябваше да действат в екип. Без скандали и спорове. Когато бяха в Де Мойн, Малоун беше разчел намеренията на Касиопея Вит перфектно и винаги беше на една крачка пред нея. Освен това познаваше Стефани по-добре от Люк. За съжаление, в момента бяха поне на две крачки зад всички останали.

Бяха се изкачили по гористия склон. Влязоха в тунела и бързо огледаха първата осветена пещера, после продължиха тичешком по следващия тунел. Всичко наоколо беше сюрреалистично — каменните образувания бяха като скулптури, а светлините се виеха по скалата като бои по платно.

Малоун вдигна ръка и направи знак да спрат. От края на тунела се чуваха гласове. Те пропълзяха по-близо и видяха Вит, Роуан и Саласар — последният държеше пистолет, насочен право към Стефани, която стоеше на шест метра от испанеца с вдигнати ръце.

Първият импулс на Люк беше да нахлуят в залата. Те имаха два пистолета, а Саласар само един. Малоун сякаш прочете мислите му и поклати глава.

Малоун изобщо не беше очарован от това, което виждаше пред себе си.

Или Стефани беше разкрита, или се беше разкрила сама. Той заложи на второто, особено след като забеляза нейната берета на пода на пещерата, до един голям камък, където не се виждаше отстрани. Значи тя нарочно беше заблудила него и Люк, за да спечели достатъчно време за себе си да стигне до тук. Би трябвало да е предположила, че те ще тръгнат обратно към Чарлс Сноу, от когото щяха да научат за пещерата — и междувременно щяха да загубят петнайсет или двайсет минути, които тя да използва. За щастие, те бяха съкратили това време наполовина и вече бяха тук.

Мисли. Нямаш право на грешка.

 

 

Стефани стоеше с ръце във въздуха, обърната срещу Саласар. Не изпитваше страх, въпреки че трябваше. Дани Даниълс й беше казал, че ако случайно се появи трета страна и предизвика инцидент, на какво основание трябваше да се намесват те? Но освен това тя разбираше и какво не беше казал президентът на Съединените щати. „А ако ти успееш да предизвикаш този инцидент, още по-добре.“

— Какво искаш да кажеш с това, че старейшина Роуан е шпионин? — попита Саласар.

— Той е дългогодишен член на американския Сенат. Положил е клетва да защитава законите и Конституцията на тази държава. Роуан е един от най-влиятелните хора във Вашингтон.

— Освен това съм светия от последните дни — каза Роуан. — А това е дълг, който приемам дори по-сериозно от клетвата си към тази страна.

Стефани трябваше да действа внимателно. Най-важно беше да прецени точния момент.

— Онова, което сенаторът каза за Касиопея, е вярно. Когато научих за снимката на вас двамата, която все още си пазиш, реших, че може би продължаваш да изпитваш чувства към нея. Помолих Касиопея да се свърже с теб и тя се съгласи.

— Вярно ли е? — попита Саласар.

Касиопея кимна.

— Казаха ми, че си замесен в нещо незаконно. Дори убийство. Исках да ти помогна да изчистиш името си.

— Убийство? — попита Роуан.

Стефани отговори:

— Той уби човек в Мичиган, за да се сдобие с един мормонски дневник. А след това уби и един от моите агенти.

Сенаторът изглеждаше искрено шокиран от тази информация.

— Хосепе — каза Роуан. — Моля те, кажи ми, че тя лъже.

 

 

Саласар се обърна към ангела, за да получи напътствия.

„Те не знаят срещу какво сме изправени. Ние пазим светиите и всичко, което им е скъпо. Старейшина Роуан поиска от нас да се справим. Не бива да се оплаква от методите ни.“

— Техният агент беше изпратен, за да ни унищожи — каза Саласар. — Моята задача беше да не допусна това. Агентът не беше убит. Той получи кръвно изкупление по всички правила и сега е при Небесния отец, където се радва на вечната си награда.

— Ти си го пребил — каза новодошлата. — А след това си го застрелял. Той имаше жена и деца.

„Вината е на жената. А не твоя.“

— Хосепе — обади се Роуан. — Вярно ли е това, което казва тя?

„Не се страхувай.“

— Вярно е.

— В такъв случай ти си допуснал голям грях.

— По нашите закони винаги сме предлагали кръвно изкупление на враговете си. Така е било в началото, така си остава и сега.

— Не — каза тежко Роуан. — Ние отдавна сме се отрекли от насилието. То никога не може да бъде средство за постигане на крайната цел. Посветил съм целия си живот на търсенето на начин да направя така, че светиите да бъдат независими, свободни от външни влияния, далече от всяко насилие.

Правилно ли чуваше? Мъмреха го за това, което се очакваше от него? А Касиопея?

— Защо ме излъга? — попита я той. — Как можа да направиш такова нещо?

— Беше необходимо. Това, което си направил, е грешно.

„Как смее? Тя трябва да си знае мястото.“

— Аз съм положил клетва да защитавам пророците и не съм направил нищо друго.

— Когато предложи да сформираш данитите, изобщо не си представях, че ще стигнеш толкова далече — каза Роуан.

„Той е слаб, Хосепе. Слаб и глупав като всички останали. Недей да приемаш това. Не можем да го приемаме. Вече не.“

Ангелът беше прав.

— Пророк Джоузеф ми казва, че грешиш — каза той.

— Джоузеф Смит е умрял преди повече от сто и петдесет години — каза новодошлата.

— Млъкни! — изкрещя той и насочи пистолета към нея, право в гърдите й. — Никога не казвай такова нещо! Той е жив!

„Разбери за старейшината. Трябва да знаем къде е неговото място.“

— Предател ли е той? — попита Саласар и посочи Роуан с пистолета си.

Роуан беше оставил Саласар да действа както намери за добре и почти не му беше задавал въпроси, но наистина никога не беше смятал убийството за част от уравнението.

— Наистина ли си убил този човек в Мичиган, както твърди Стефани Нел? — попита той.

— Неговият дневник ни трябваше, а той не искаше да го продава. Затова получи изкупление за греха си.

— Какъв грях?

— Алчност. Какво друго? И това, че сме тук днес, поне отчасти се дължи на моя жест на милосърдие към него.

— Така ли наричаш убийството? — попита Роуан. — Милосърдие?

— Такива са думите на пророка — каза Саласар и отново се обърна към Нел. — Защо този апостол да е предател?

— Вие сте тук, за да откриете един документ, който Ейбрахам Линкълн е поверил на мормоните. Попитай го тогава — къде е този документ?

Роуан сам си беше задавал този въпрос. Предполагаше, че когато стигнат до тук, всичко ще бъде очевидно. Но във „Фалта Нада“ нямаше нищо друго освен камъни, басейн и статуя. И все пак указанията на Линкълн водеха насам. Той беше видял вътрешността на часовника. Разбира се, при положение че и часовникът, и снимката са били истински.

Той посочи към Нел.

— Тя ми каза, че това е мястото.

— И наистина е така — потвърди тя. — Това е мястото, което Бригъм Йънг е споменал на Линкълн. Мястото, където се е съхранявало златото на мормоните. Линкълн го е гравирал в часовника си. В такъв случай къде е документът?

Въпросът беше отправен към него. Роуан видя, че Саласар също очакваше отговора му. Но той нямаше отговор. Нел отпусна ръце.

— Той няма отговор, защото тук няма нищо. Роуан не е твой съюзник. В действителност той е твой враг. Първо ти казва, че няма проблеми да събереш данитите, после не одобрява как действат. Иска резултати, но се оплаква от начина, по който са получени. Той е уважаван член на американския Сенат. Част от властта в Съединените щати. Как си помисли дори за момент, че ще поеме отговорност за незаконните ти действия?

Тя се опитваше да подлъже Саласар.

— Престани да я слушаш! — изкрещя Роуан.

Саласар се обърна към него.

— Защо? Защото казва истината?

— На това трябва да се сложи край, Хосепе.

— И всеки момент ще стане много по-зле — обади се Нел. — Насам идват агенти. Всичко съвсем скоро ще свърши. Сенатор Роуан го знае. Все пак го планирахме заедно.

Роуан пристъпи към Саласар. Пистолетът се завъртя към него, за да го спре.

— Хосепе — каза Роуан спокойно. — Трябва да ме изслушаш.

Касиопея стоеше мълчаливо и слушаше, като се опитваше да прецени мащабите на лудостта на Хосепе. Все пак той твърдеше, че вижда Джоузеф Смит — тук, на това място. Но освен това тя не беше пропуснала и болката в очите му, когато го беше наранила. За втори път през живота му.

— Никой от вас да не мърда — нареди Хосепе на Роуан.

— Тук ли е все още пророкът? — попита тя.

— Той наблюдава всички ви, както наблюдава и мен.

— От колко време го виждаш?

— От много години. Но едва наскоро ми разкри истинската си същност. Винаги съм си мислел, че е Морони.

— Пророкът ли ти каза да убиеш моя агент? — попита Стефани.

Хосепе я погледна сурово.

— Каза ми да му предложа изкупление за греховете, за да се радва на вечно щастие. И точно това направих аз.

— Всички са те изиграли — каза му Стефани. — И Роуан, и Касиопея.

— И въпреки това съм тук и пистолетът е в мен.

Касиопея осъзна, че Стефани се опитва да провокира реакция от него и ако продължава да го притиска, ще успее.

— Хосепе, моля те да свалиш пистолета и да сложиш край. Всичко свърши.

— Свърши? Всичко току-що започна. Кажи й, старейшина Роуан. Кажи й за великата мечта, която ще се превърне в действителност.

— Да, сенаторе — каза Стефани. — Кажи ни за славния ден, който идва. Естествено, за да се случи това, ще ви трябва въпросният документ, подписан от отците основатели. Спомни ли си вече къде се намира?

— Ти ме измами — просъска Роуан. — През цялото време си ме лъгала.

— Напротив, през цялото време ти казвах истината. В часовника на Линкълн наистина беше гравирано „Фалта Нада“. Писмото на Мери Тод също беше истинско, както и бележките на Мадисън. Аз ти ги осигурих всичките. Между другото, ти сподели ли ги с твоята партньорка?

— Престани! — извика Касиопея.

— Наистина ли? — каза Стефани. — Искаш да спрем дотук? Защото със сигурност не искаше да спреш, когато замина за Австрия. Нито когато отиде в Айова. Разбира се, твоят бивш любовник не знаеше истината. Ти го лъжеше. Използваше го. За да изпълниш задачата, която ти възложих аз.

— Млъкни.

Стефани се обърна към Хосепе.

— Попитай твоя пророк — какво е наказанието за лъжата?

Саласар не искаше да слуша, но думите сами намираха път към съзнанието му. Касиопея си беше признала, че го е излъгала. А старейшина Роуан явно нямаше никаква представа защо са тук. Което го караше да си задава нови въпроси. Дали не го бяха измамили? Нел твърдеше, че насам идват още агенти. Може би трябваше да си тръгне и да повика двамата си помощници? Но не можеше да го направи от пещерата. А къде оставаха Касиопея, Нел и Роуан?

„Тя е права, Хосепе. Наказанието за лъжата е сурово. Налага се изкупление с кръв. И тримата са изгубени души, които се нуждаят от твоето благоволение. Убийството в името на вечното блаженство изобщо не е грях.“