Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

10

Копенхаген

Малоун проследи как Люк реагира на приближаващите мъже, за да предпази Бари Кърк. Той пристъпи към витрината с ръка на пистолета. Така и не беше отговорил на въпроса на Люк за задния изход.

— Какво става? — попита Кърк.

— Имаме компания.

— Къде? Кой?

— Навън.

Погледът на Кърк се стрелна през витрината към площада. Двамата мъже вече бяха почти до книжарницата.

— Познаваш ли ги? — попита го Люк.

— Данити. От хората на Саласар. Познавам ги. Те ме намериха в Швеция. Откриха ме и тук. От вас няма никаква полза. Заради вас ще ме убият.

— Старче, задният изход. Къде е?

— По пътеката точно срещу теб. Нали си даваш сметка, че тези двамата няма да направят нищо, когато наоколо има толкова хора?

— Добре, разбирам те. Точно затова искат да излезем отзад. Според теб колко ни чакат там?

— Достатъчно, за да не ни стигне общо един пистолет за тримата.

— Да повикаме полицаите — предложи Кърк.

Люк поклати глава.

— От тях има толкова полза, колкото от ненки на шопар. Явно някой вече ги е повикал. Тези сирени се чуват все по-силно.

— Не сме сигурни, че идват насам — каза Малоун. — Последното, което ни трябва, е да се оплетем в разправии с местните. Ще излезем отпред и ще се надяваме, че тези двамата няма да искат да привличат излишно внимание.

— Имаш ли план за след това?

— Всеки добър агент трябва да има такъв.

Беше се заял с Люк за прибързаното му решение да излезе от задния изход, но остана впечатлен от хладнокръвието на младежа в тази напрегната ситуация. И беше обърнал внимание на думата, с която Кърк беше нарекъл двамата мъже навън.

Данити.

Ако тези хора изобщо бяха съществували — а по въпроса имаше сериозен исторически дебат — то се беше случило преди двеста години. Като ответна реакция на едно друго време и място. Разбираем начин за противопоставяне на насилието, с което мормоните редовно се бяха сблъсквали тогава. Но какво ставаше тук, в момента?

Той грабна ключовете си от плота и отвори входната врата на книжарницата. Сирените се чуваха все по-ясно. Малоун пристъпи навън и изчака Люк и Кърк да излязат, преди отново да затвори и заключи вратата.

Двамата мъже не откъсваха поглед от тях.

Малоун зави надясно към „Кафе Норден“, което беше в източния край на пълния с хора площад. Разстоянието до там беше около петдесет метра. Между тях и кафенето беше осветеният фонтан с щъркелите. По края му бяха насядали хора. Малоун забеляза с периферното си зрение, че двамата мъже ги последваха. Той нарочно забави крачка, за да им даде възможност да ги настигнат. Пулсът му се ускори, а сетивата му заработиха по-ясно. Искаше евентуалният сблъсък да се случи тук, пред очите на всички.

Двамата мъже смениха посоката и се озоваха пред тях, като им препречиха пътя. Студената тежест на пистолета под якето му даваше само частично успокоение. От другата страна на площада, откъм канала, където беше закотвил моторницата под наем и където свършваше улицата, спряха четири коли на градската полиция. Към тях забързано се отправиха двама полицаи. Други двама поеха към моторницата.

— Това не е добре, старче — промърмори Люк.

Униформените полицаи поеха към книжарницата.

Първо погледнаха през витрината и опитаха да отворят заключената врата. После един от тях разби стъклото и те влязоха вътре с пистолети в ръце.

— Ти уби моите хора.

Малоун се обърна към двамата мъже.

— Ох, ужасно съжалявам. Какво да направя, за да се извиня?

— Според теб това е някаква шега, така ли?

— Не знам какво е, но вашите хора влязоха в бой. И аз просто направих така, че си получиха заслуженото.

— Искаме него — каза мъжът и посочи Кърк.

— На този свят не можеш да получиш всичко, което искаш.

— Ние ще го получим — по един или друг начин.

Малоун ги разблъска и тримата продължиха към кафенето.

Беше предположил правилно. Двамата мъже не желаеха да привличат внимание към себе си. Почти всички минувачи около него вече гледаха към полицаите и това, което се случваше в книжарницата му. За негов късмет, сградата имаше четири етажа за претърсване.

На паважа пред витрините на „Кафе Норден“ бяха извадени маси, до една заети от посетители за късна вечеря. Самият Малоун обикновено беше сред тях — беше развил този навик, след като се беше преместил да живее в Дания от Джорджия. Не и тази вечер.

— Как мислиш, още колко от тях се крият наоколо? — попита го Люк.

— Трудно е да се каже. Но можеш да се хванеш на бас, че има още.

— Не бъди глупав, Бари — подвикна след тях един от мъжете.

Кърк спря и се обърна.

— Ако проявиш уважение, ще получиш същото — каза по-младият от двамата. — Имаш думата му. В противен случай ще има изкупление.

Лицето на Кърк се изкриви от страх.

Малоун пристъпи напред.

— Предайте на Саласар, че съвсем скоро ще се срещнем.

— Той няма търпение това да се случи — отговори мъжът и добави: — Както и аз.

Двамата полицаи излязоха от книжарницата му. Претърсването не им беше отнело много време. Малоун посочи към един от младите мъже и извика на датски:

— Аз ви се обадих. Това е Малоун. Той е човекът, когото търсите, и има пистолет.

Думите му произведоха незабавен ефект. Полицаите се втурнаха към целта си. Малоун отстъпи към „Кафе Норден“.

— Какво направи? — попита го Люк.

— Малко забавих нашите преследвачи.

Малоун подмина стълбището, което водеше към трапезарията на втория етаж, и продължи на зигзаг между масите към дъното. Ресторантът беше пълен както обикновено. През витрината се виждаха хора, които се разхождаха по площада. Малоун беше редовен клиент и познаваше персонала и собственика. Затова, когато влезе в кухнята, никой не му обърна внимание. Той откри вратата в далечния край и се спусна по дървените стъпала до подземието.

В дъното на стълбището имаше три изхода. Единият беше към асансьора, другият водеше към офиса на ресторанта, а третият — към склада.

Малоун светна лампата в склада. Помещението беше затрупано с оборудване за почистване, празни каси от плодове и зеленчуци и други неща, необходими на един ресторант. По ъглите се виждаха паяжини, а в хладния въздух се носеше острата миризма на дезинфектант. В дъното на помещението имаше метална врата. Той внимателно се приближи до нея и я отключи. Следваше отново просторно помещение. Малоун светна друга лампа. На три метра над него се намираше тясната улица, която минаваше успоредно на „Кафе Норден“ от задната му страна. Мазетата под сградите отдавна бяха слети едно с друго и образуваха подземно ниво, което стигаше от дадена пресечка до следващата, а собствениците на магазините и ресторантите си деляха складовото пространство. Малоун няколко пъти беше слизал тук.

— Предполагам, че ще излезем обратно на улицата някъде, където няма да ни видят — обади се Люк.

— Това е планът.

Малоун откри дървено стълбище, което се изкачваше към нивото на улицата. Изкачи се по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж, и се озова в празно хале. В тъмното пространство наоколо се виждаха сенчести островчета от кашони, найлонови чували за боклук, плотове, манекени и голи метални рафтове. Малоун погледна навън през витрината и видя осветените дървета на площад „Свети Николай“ — бяха на една пресечка зад „Кафе Норден“.

— Ще излезем навън и ще завием надясно — каза той. — Надявам се, че така няма да имаме проблеми. Колата ми е паркирана на няколко пресечки от тук.

— Не мисля, че ще се получи.

Малоун се обърна.

Бари Кърк беше застанал зад Люк Даниълс, опрял пистолет до дясното слепоочие на по-младия агент.

— Крайно време беше — каза Малоун.