Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lincoln Myth, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Легендата за Линкълн

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-357-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5530

История

  1. — Добавяне

68

Малоун беше чул достатъчно. Саласар беше луд — беше ясно. Но беше и въоръжен. Можеха да нахлуят със стрелба и всичко да приключи много бързо, но имаше риск от косвени жертви. А можеха да подходят и по-фино.

Малоун слушаше внимателно, докато Стефани се опитваше да провокира Саласар, като го объркваше с информацията за предателството на Касиопея и Роуан. Добре разбираше какво прави тя, но не беше съгласен да стои на заден план и да я оставя да рискува и себе си, и Касиопея.

— Трябва да влезем — прошепна той на Люк.

Младият мъж кимна. Малоун посочи оръжието си.

— Но не с тези.

Люк явно го разбра. Не беше глупав.

— Предполагам, че носиш два пистолета? — попита той.

Люк повдигна десния крачол на панталона си, за да открие малкия револвер на глезена си. Едно време и Малоун носеше такъв. Люк извади оръжието и му го подаде. Малоун го пъхна в колана на Люк, в основата на гръбнака му.

„Стой пред мен“, прошепна той.

 

 

Стефани знаеше, че тук няма нищо. Преди да си тръгне от Блеър Хаус, Дани Даниълс й беше казал още нещо: по времето на Линкълн документът наистина бил съхраняван тук, но вече не беше така. Чарлс Сноу беше казал всичко на президента и той беше предал информацията на нея. Стефани беше пропуснала да съобщи тези подробности на Роуан, защото искаше да го докара тук заедно със Саласар и Касиопея. И ако предполагаше правилно — а след двайсет години в разузнаването тя беше истински експерт в това — Котън и Люк вече също бяха някъде наблизо.

— Наказанието за лъжата наистина е сурово — каза Саласар. — Винаги е било така.

— Аз не лъжа — каза Стефани. — В действителност съм единствената тук, която казва истината. Сенатор Роуан все още не ти е казал къде се намира документът. Не може да го направи, защото не знае. Аз съм единствената, която знае. Идеята беше да те докарам тук, за да се справя с теб. И той участваше в плана.

— Да се справиш с мен? — попита Саласар.

Тя го погледна в очите.

— Наказанието за убийство на мой агент също е сурово.

— Бригъм Йънг е допуснал грешка, като се е доверил на федералното правителство — каза Роуан. — Линкълн наистина е бил различен от останалите, но президентите след него не са били такива. Те всички са били змии. И тази жена е същата като тях, Хосепе. Аз никога не съм се доверявал на властта. И ти го знаеш.

— Покажи ми документа — каза Саласар.

Стефани чу една нова решителност в гласа му. Изпитание ли беше това?

 

 

— Федерални агенти! — извика Малоун, но двамата с Люк останаха скрити в тунела. — Всичко свърши, Саласар. Край с теб.

Той надникна и видя как испанецът реагира веднага, хвърля се към Стефани, хваща я за врата с едната си ръка и притиска пистолета си в сънната й артерия.

— Излезте! — изкрещя Саласар.

Малоун направи знак на Люк да тръгне пръв.

И двамата бяха вдигнали ръце във въздуха, така че оръжията им да се виждат ясно. Малоун се надяваше Саласар да не разсъждава обективно и очевидното да му се стори достатъчно.

— Хвърлете тези пистолети във водата — нареди Саласар.

Те се поколебаха за миг, после се подчиниха.

— Само вие ли сте?

— Само ние, двамата амигос — отговори Люк. — Би трябвало да е предостатъчно.

Малоун едва не се усмихна. Тази самоувереност беше неустоима.

Малоун беше застанал така, че Люк да е пред него, а револверът на гърба му да е на една ръка разстояние. Той улови погледа на Стефани и се опита да разбере какво мисли тя. После се обърна към Касиопея, която го изгледа безизразно. От нейна гледна точка нищо не беше наред.

— Трябваше да те застрелям в Залцбург — каза му Саласар. — Когато имах възможност да го направя.

— И кой те спря? — попита го Стефани.

Саласар не отговори.

Стефани посочи Касиопея.

— Тя.

Касиопея познаваше Котън достатъчно добре, за да знае, че той не се е появил без резервен план. И той, и по-младият мъж — същият, когото познаваше от Айова — твърде лесно бяха предали оръжията си. Със същата лекота можеха да останат скрити и да атакуват от засада. Вместо това сега стояха с ръце, вдигнати във въздуха, напълно беззащитни.

Или не беше така?

— Хосепе, моля те — каза тя. — Пусни пистолета. Не го прави.

— Познаваш ли Малоун? — попита той.

Тя кимна.

— Имаш ли… връзка с него?

Тя се поколеба, но нямаше друг изход. Кимна отново.

— Значи си ме излъгала за всичко! — изкрещя той. — Не си преживяла пробуждане във вярата! Думите на пророка не са те развълнували! Подиграваш се с всичко, което е свято!

— Ти не си онзи човек, когото познавах.

— Аз съм същият човек. И тогава бях, и сега съм набожен последовател на пророк Джоузеф Смит. Небесният отец ми е изпратил пророка. Той е тук, с мен, и ви наблюдава. Той ме напътства. Той никога не лъже.

— Това не е истина — извика тя.

Пистолетът се местеше от един на друг. Треперещият показалец на Хосепе беше на спусъка. Касиопея знаеше, че е отличен стрелец, но сега едва ли беше съсредоточен.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Аз си тръгвам. Не мога повече да бъда част от тази история.

— Виждаш ли? — каза Стефани. — Оставя те, за да свършиш мръсната работа. Прави го, за да може да отрече съучастието си. Попитай твоето видение какво иска то от апостола.

Погледът на Хосепе се стрелна към статуята и остана прикован в нея.

— Наистина ли го виждаш? — попита Касиопея.

Той кимна.

— Гледката е величествена.

— Хосепе — прошепна Роуан, а в гласа му имаше съчувствие.

— Виждаш ли какво мисли за теб? — обади се Котън. — Той ти позволи да убиеш онзи агент в Дания. Нямаше проблеми, стига ти да натиснеш спусъка. А сега не го интересува какво ще направиш с нас, стига той да не участва в него.

Роуан се обърна, за да си тръгне.

— Спри! — изкрещя Хосепе.

Сенаторът се поколеба, после се обърна.

— И какво ще направиш? Ще ме застреляш ли? Аз съм член на Кворума на дванайсетте апостоли. Нали твърдиш, че изповядваш послушание? Предполагам, че то означава нещо за теб.

— Той те изоставя — каза Стефани. — Оставя те на нас. А ти не можеш да убиеш всички ни — не и преди някой от нас да стигне до теб. Наистина ли си мислиш, че съм довела само двама агенти?

В интерес на истината, Касиопея мислеше точно така. Онова, което Хосепе вече беше направил, беше достатъчно лошо. Тя не можеше да му позволи да продължи.

Саласар отново се вторачи в ангела.

„Аз бях пророк, ясновидец, носител на откровение. Аз диктувах всички Божии дела и дългът на вярващите беше да ме слушат и да изпълняват онова, което им кажа.“

Саласар знаеше, че всичко чуто е истина.

„Моят план беше да поставя основите на земно царство, което да не се подчинява на законите на нито едно правителство. Трябваше да си създадем наши собствени закони и да имаме наши собствени служители, които да ги прилагат. Когато бяха обявявани нашите закони, всички трябваше да им се подчиняват без възражения.“

Такава беше и неговата мечта.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Погледни ме.

Той се обърна.

— Там няма нищо. Джоузеф Смит е мъртъв. Той не ти дава напътствия.

„Това е богохулство. Той ме обижда. Аз съм неговият пророк. Накарай го да ми се подчинява.“

 

 

Люк беше готов за действие. По нервите му сякаш течеше електрически ток. Саласар беше способен на всичко и той трябваше да е в състояние да му отговори. Усещаше револвера, притиснат към гръбнака му. Малоун стоеше точно зад него, отляво, така че лесно да може да вземе оръжието с дясната си ръка. Но не и докато Саласар не откъсваше поглед от тях. Имаха нужда от нещо, което да го разсее — за предпочитане такова, което не включваше някой да бъде застрелян.

— Братко Саласар — каза Роуан. — Ще се моля на Небесния отец за твоята душа, защото си изгубил пътя.

— Ако го е направил, то е заради теб — каза Стефани. — Кажи ми, Саласар, кой те насърчи да събереш данитите? Кой те насочваше на всяка крачка? Кой ти даваше всички нареждания? И кой се подчиняваше? А сега се запитай — с теб или против теб е този човек, този сенатор от Съединените щати?

Саласар явно беше объркан от думите й.

— Кое от двете е вярно? — обърна се той към Роуан. — С мен ли си? Или против мен?

Саласар очакваше отговора на своя въпрос. Както и ангелът, който не откъсваше строгия си поглед от старейшина Роуан.

— Аз не съм насърчавал или оправдавал убийство — каза Роуан. — Никога не съм го правил.

„Ние не сме убили никого — каза ангелът. — Ние спасихме онези грешници от студа и мрака. Това е добро, справедливо и правилно. Той е против нас, Хосепе. Жената казва истината.“

— Аз не съм извършил убийство. Аз въздадох изкупление на грешниците. Такива са нашите закони.

— Не — каза Роуан. — Не са такива. Никой и нищо в нашата Църква не оправдава такава жестокост. Онова, което си направил, е грешно от всяка гледна точка.

Саласар остана огорчен от думите му.

— Ние имахме една велика мечта — продължи Роуан. — За нов Цион. Точно както искаше пророк Джоузеф. И все още можем да я постигнем. Но ти с твоята глупост застраши всичко.

— Къде е документът? — настоя Саласар.

— Мислех, че е тук. Но съм сгрешил.

„И сега възнамерява да те остави сам с враговете.“

Роуан се обърна и се отдалечи. Другите останаха неподвижни, без да откъсват поглед от него. Саласар продължаваше да държи показалеца си на спусъка. Погледът на Касиопея беше умоляващ.

„Направи го.“

Не мога.

„Значи не си по-добър от него. И ти ме предаде.“

Саласар не можеше да понесе тези думи. Ангелът беше с него толкова отдавна и никога не го предаде, а го доведе точно до този миг, в който трябваше да реши кое беше по-важно. Настоящият миг или вечността?

Саласар винаги беше смятал, че изборът е ясен. Повече от всичко друго той беше верен на пророците. Така че насочи пистолета и стреля.

Роуан чу изстрела, а след това усети как куршумът се забива отзад в дясното му рамо. Отначало се почувства така, сякаш някой го е блъснал с всичка сила. Едва след това от мястото на сблъсъка експлодира пронизваща болка, каквато не беше изпитвал никога преди. Той се олюля в продължение на няколко крачки, после се обърна. Болката изпиваше силите му и го изпълваше с ужас.

Саласар продължаваше да държи пистолета си насочен към него. Роуан отвори уста, за да възрази, да попита защо, да оспори смисъла на това толкова ирационално действие, но в този миг го помете втори изстрел. И светът за него свърши.