Дейвид Елис
Сред лъжци (56)

Четири дни по-рано
Сряда, 18 февруари

Алисън си тръгва от офиса на Пол Райли и слиза с асансьора до фоайето, после отива на асансьора, водещ към паркинга и слиза на най-долния етаж. Когато вратата се отваря, тя вижда мерцедеса на Мат Пагоне.

— Как си, Али? — пита Мат, докато Алисън се намества на седалката.

Отваря уста и през главата й минават тристате различни отговори, които може да му даде.

— Ами — казва тя, — изглежда си чист.

Мат бавно клати глава.

— Не зная какво да кажа.

— О — тя се смее тихо, — няма значение какво ще кажеш. Може би трябваше да помислиш какво да кажеш, преди да подкупиш онези сенатори и да направиш Сам неволен съучастник.

Мат мига изненадано, облизва устни. Никога, предполага тя, фактите не са му били излагани така директно.

— Всичко свърши — казва тя. — Сега никой не може с пръст да те бутне.

— Аз… — Мат докосва челото си. — Благодаря не е достатъчно.

Разбира, че е сурова с него. Така можеш да нараниш мъж като Матео Пагоне. В много отношения той е напълно разбит, но това не кара Алисън да му съчувства, защото в момента той е най-големият щастливец на света.

— Разбира се, ще ми е нужна помощта ти — казва тя. — Смяташ ли, че ще се справиш?

Мат се обръща към нея.

— Алисън — казва меко, — наистина ли мнението ти за мен е толкова лошо?

Тя спира за миг, поглежда го, после излиза от колата.