Дейвид Елис
Сред лъжци (58)

Един ден по-рано
Понеделник, 16 февруари

Вратата се отваря и Алисън излиза от ареста.

Пол Райли я чака, облегнат на колата си със скръстени ръце.

Алисън вдишва свежия въздух, без значение, че е студен. След един уикенд в затворническа килия оценява всичко.

— Съгласиха ли се? — пита тя, визирайки прокуратурата.

— Да — казва той. — Един милион долара и получаваш разрешение да се движиш в радиус от десет километра около дома си.

— Ще го преживея — отива до колата откъм страната на Пол. — Мат плати ли?

— Да. — Бившият й съпруг е внесъл сто хиляди долара, една десета от милиона, както изискваше законът.

Пътуват в колата, без да говорят. Въпреки неодобрението на Пол, Алисън сваля прозореца и се оставя мразовитият въздух да брули лицето й. Слънцето залязва и оцветява облаците в бледооранжево. Градът не се слави със залезите си, но тя ги намира за красиви. Един уикенд й е достатъчен да разбере, че не иска да остане в строго охраняван затвор.

Алисън е повече от изтощена. Почти не е спала, при всеки кратък унес вижда като в мъгла образа на Сам, който лежи неподвижен и безжизнен на пода в хола.

В относителната усамотеност в колата на Пол Алисън затваря очи и мисли за Сам. Мирисът на косата му, докосването на устните му, топлината на усмивката му. Всичко е толкова зашеметяващо. Не мисли за това какво ще последва, защото за първи път след убийството има възможност да тъжи, а това ще бъде по-трудно от всичко останало, което трябва да прави.

Влизат в един подземен гараж, Пол казва името си на един служител и показва шофьорската си книжка. Отправят се към рампата, спират, паркират и се качват в асансьора. На вратата ги посреща младеж, който ги придружава по дълъг коридор.

Вратата на офиса е затворена. Докато младежът се протяга към копчето, Пол прошепва в ухото на Алисън:

— И помни, аз ще говоря.

Когато влизат, мъжът и жената, които седят на дивана, се изправят на крака.

— Здравейте, агент Маккой — казва Алисън. — Агент Харик.

— Джейн. Хубаво е да си навън, нали? — пита Маккой.

— Много. Благодаря — тя поглежда Пол. Вече е нарушила заповедта. Сигурна е, че Пол не е изненадан.

Харик премества два стола до бюрото, така че да гледат към дивана. Прилича на шоупрограма в офис.

— Ще сключим ли сделка? — пита Маккой.

— Не сме видели крайните документи — казва Пол.

— Готови са. Утре ще бъдат подписани.

— Изглежда, клиентът ми поема голям риск — казва Пол, — а получава много малко в замяна.

Маккой се отдръпва.

— Много малко в замяна? Мисля, че абсолютен, пълен имунитет за бившия й съпруг не е малко.

— Повече от имунитет — казва Алисън. — Даже не трябва да разговаря с вас.

— Точно така, г-жо Пагоне, което означава всъщност, че ние въобще не можем да разследваме подкупа — Маккой се мръщи — и не сме особено щастливи. Има трима щатски сенатори, на които ще им се размине. Вашият съпруг — вашият бивш съпруг — им е дарил трийсет хиляди и те ще се измъкнат.

— Може да ги хванете с други средства.

— С какво? — пита Маккой. — Сам Дилън е мъртъв, г-жо Пагоне, а вашият съпруг може най-много да ни се усмихне. Сенаторите не са толкова тъпи, че да си признаят. Не можем да докажем нищо.

— Тогава оповестете разследването — предлага Алисън. — Назовете ги поименно. Това ще ги рани повече от затворническа присъда.

— Очевидно проблемът не е наш — казва Пол, като се опитва да си върне увереността.

— Значи имаме сделка? — разперва ръце Маккой.

— Ще ви дадем окончателен отговор, след като всичко бъде подписано — казва Пол. — Споразумението, писмените показания, всичко.

— Ще станат утре — обещава Маккой. — Това е невероятно бързо за Вашингтон.

Пол се смее.

— Приемам — казва Алисън.

Израз на облекчение се изписва на лицето на Маккой. Протяга ръка към партньора си, който й подава снимка.

— Някога виждали ли сте този човек?

Алисън поглежда снимката.

— Не — казва тя.

— Скоро ще го видите, предполагам. Той ще ви се представи.

— Това е Лари Еванс, предполагам? — пита Алисън.

— Да — усмихва се Маккой, — предполагам, че това име ще използва.

— И какво ще направи той? — пита Пол.

Маккой вдига рамене.

— Няма да ви нарани — казва тя на Алисън, предусещайки общата загриженост — ще ви следи. Може да се опита да се сближи с вас. Не сме съвсем сигурни. Предполагаме, че ще се свърже с вас, но не знаем как точно. Идеята е…

— Идеята е — казва Пол, — че не можете да гарантирате дали ще я нарани, или не.

— Не, не мога. Не мога да гарантирам — тук Маккой спира. Поне е честна, мисли си Алисън. — Но мога да кажа, че няма причина да иска да го стори. Сега вие сте известна, ще се вдигне много шум, значи трябва нещата да са много сериозни, за да го направи. А вие можете да го предразположите, да го накарате да се чувства сигурен.

— И как точно ще го направи? — пита Пол.

— Тя… — Маккой се обръща от Пол към Алисън. — Г-жо Пагоне, уверете го, че единственото, което знаете, е свързано с подкупа. Това е била „етичната дилема“. За това сте говорили със Сам по телефона или пък за това, че ви е зарязал, на което май ченгетата вярват. Което и да е от двете, стига да не е нещото, за което той се притеснява.

 

 

Тя си спомня разговора със Сам, спомня си треперенето в гласа му, нещо беше различно, не както трябва.

Сам въздъхна по телефона: „Става въпрос за нещо… нещо, за което мога да кажа, че имам… етична дилема“.

И следващото обаждане седмица по-късно, срядата преди смъртта му, деня преди коктейла, организиран от фирмата му. На телефона й се изписа, че се обажда от града.

— Не мога да обясня какво става, Алисън.

— За етичната дилема ли говориш?

— Наистина… не мога да говоря за това с теб.

— Става нещо — каза тя.

— Да. Така е. И когато му дойде времето, ще ти кажа. Не сега.

— Тревожа се за теб — каза му тя.

 

 

— За какво се тревожи Лари Еванс? — пита Алисън. — За какво става въпрос? Каква е етичната дилема, за която говори Сам?

— Не мисля, че Сам е знаел нещо — отговаря Маккой — не виждам откъде би могъл да знае. Мисля, че Сам Дилън е говорел за подкупите.

Алисън не коментира, но изглежда е съгласна с тази оценка.

— Добре — казва Алисън, — но за какво се тревожи Лари Еванс? Какво се е страхувал, че Сам може би знае?

— Това не мога да ви кажа, г-жо Пагоне. Ако се замислите, във ваш интерес е и вие да не знаете. Така няма вероятност да се подведете.

Алисън е съгласна. Става въпрос за нещо сериозно, за нещо достатъчно сериозно, след като федералното правителство ще гарантира имунитет за Мат Пагоне, ако тя им помогне. Каквото и да е, очевидно не е същото, за което Сам е говорил по телефона. Ако има престъпление от такава величина, каквото и да е то, нямаше да поставя Сам пред никакви дилеми. Той щеше да съобщи за него. Сам говореше за подкупите, за непотвърдените подозрения към Мат и клиента „Фланагън-Макс“. Да, това може да е етична дилема.

Но Лари Еванс не знаеше за подкупите, нито за закон 1551 или за лекарството „Дивалпро“. Единственото, което знаеше, бе, че Сам Дилън е получил отнякъде важна информация, която застрашава Еванс.

Определено работата е изключително важна, за да получи такова отношение от федереалните. Национална сигурност, предполага тя и потръпва.

Нещо, за което правителството е готово да наруши всички правила, за да си свърши работата. Нито тя, нито Пол някога са чували федералното правителство да обещава да не разследва, даже да не проучва заподозрян за размяна с някой друг — в този случай бивша съпруга — който да им помогне в съвсем отделен случай. Не е и технически изпълнимо като законова процедура, но на федералните ще им бъде трудно да тръгнат срещу Матео Пагоне, при положение че главният прокурор на САЩ и местният прокурор са подписали споразумения, в които се съгласяват с плана.

— Г-жо Пагоне — казва пак Маккой, — ако ще ви бъде от полза да го знаете, не мисля, че Сам е знаел какво става. Няма как.

— Свързано е с „Фланагън-Макс“ — предполага Алисън. — Сам се тревожеше за информацията, която току-що бе открил във връзка с подкупа. За тази етична дилема става въпрос.

— Да, така предполагаме…

— Но те са записвали разговорите му. Помислили са, че говори за другия случай, престъплението, което вие имате предвид. Смятали са, че „етичната дилема“ се отнася за него, а той всъщност е говорел за подкупите.

— Да, точно така — казва Маккой — някой, някой — Маккой спира, чуди се какво може да открие. — Чуйте, г-жо Пагоне, смятаме, че това, което току-що казахте, е вярно. Сам е бил във „Фланагън-Макс“ по време, когато други хора са правили нещо, което не трябва. Те са се притеснили, започнали са да подслушват телефона на Сам и са го чули да говори с вас за етична дилема и за прокурори, което още повече ги е изнервило.

— Лари Еванс е убил Сам — казва Алисън — в случай че той знае и за да не говори с федералните.

Маккой въздъхва. Мълчи.

Кажи го, безмълвно умолява Алисън. Кажи, че Лари Еванс е убил Сам.

Но Маккой просто е вперила поглед в Алисън.

— Значи — казва Алисън — искате от мен да накарам този тип, Лари Еванс, да повярва, че става въпрос за скандала с подкупите? Искате от мен да го убедя, че „етичната дилема“ на Сам е била свързана с подкупите.

— Да — казва Маккой — което смятаме, че е истина. А кое всъщност е истината е друга тема. От значение е какво мисли Лари Еванс.

Алисън кима.

— И той трябва да повярва, че аз не зная нищо за неговото престъпление, което май е така?

— Трябва да го убедите — Маккой сключва ръце, — като заговорите за подкупа или за това как Сам е скъсал с вас — Лари Еванс ще се зарадва да чуе който и да е от двата сценария. Не мисля, че Сам е знаел в какво е забъркан Еванс. Мисля, че и Еванс така смята. Склонен е да вярва, че нищо не знаете. Просто не е сигурен, не са сигурни и хората, с които работи. Така че — убедете го. Ако повярва, че не знаете нищо, няма да има повод да ви навреди. Предполагам, че просто ще се навърта, ще се опиша да разбере, докато всичко приключи, докато получи това, което иска. И после няма да го видите повече.

Алисън въздъхва.

— Вероятно ще успея да го убедя веднага и той ще си тръгне.

— Би било страхотно — казва Харик, — но едва ли ще стане така. Изнервили сте някои хора, г-жо Пагоне, и разбираме защо настояват да бъдете следена. Мисля, че по-скоро Лари Еванс ще души, докато цялата работа приключи.

— Когато повдигнете темата за Мат и Джесика — добавя Маккой, — защитавайте ги, закриляйте ги. Предполагам, няма да ви бъде особено трудно.

Алисън вперва поглед в Маккой.

— А вие ще потвърдите — казва Алисън, — че Лари Еванс е убил Сам.

— Да. Ще го потвърдим. Видяхте показанията ни. Дъщеря ви е чиста, г-жо Пагоне, както и вие.

— Дъщеря ми не е убила Сам.

— Това пише и в показанията ни — казва Маккой, което не е равнозначно на това да се съгласи с Алисън.

Алисън поглежда адвоката си, Пол Райли. Пол не изглежда доволен и тя му съчувства. Той представлява Алисън, не цялото й семейство. Да се тревожи за съдбата на Мат или Джесика Пагоне не е вписано в длъжностната му характеристика. Но е в длъжностната характеристика на една майка и бивша съпруга. На ФБР това им е ясно. Алисън не печели много от тази сделка. Да, показанията на няколко агенти от ФБР, които посочват Лари Еванс като убиеца на Сам Дилън, ще отърват и Алисън, и Джесика. Но също така правилно са преценили, че може да се изправи пред това обвинение. Има двама души, които Алисън може да посочи, за да предизвика други подозрения в съда. Просто така се е случило, че те са Мат и Джесика.

— Проблемът е — казва Пол, — че гаранцията за сигурността на моя клиент е малка. Не можете да предвидите какво ще направи този Лари Еванс. Може да ни кажете, че вероятно няма да убие Алисън. Можете само да предположите, но предположението не е гаранция. Този Еванс никога няма да е сигурен, че Алисън не знае.

— Какво искате да кажем, адвокат? — пита Маккой. — Съгласна съм, че вашата клиентка поема риск, но го прави заради страната си и — добавя тя, — за да не вкарат семейството й в затвора.

Пол клати глава.

— Вижте — казва Маккой на Алисън, — вие сте учили за актриса, нали?

— Да, специализирах — потвърждава смутено Алисън.

— Значи — това е ролята на живота ви.

Така е, Алисън го разбира, роля, която и преди е играла. Нора Хелмер, мисли си тя, затворник в дома си, подценявана дори когато спасява живота на съпруга си. Роля, която Алисън е играла през целия си брачен живот.

— Защитавайте Мат и Джесика — съветва я Маккой, — ако някой спомене който и да е от двамата, ако спомене евентуалното им участие — без значение дали е Еванс, Мат или г-н Райли — защитавайте ги. Настоявайте, че са невинни. Кажете, че никога няма да позволите да им се случи нещо. Бъдете сигурна, че го казвате в онези части от къщата си, където Лари Еванс може да ви чуе.

— И сте сигурни, че той ще слуша? — пита Алисън.

— Колкото съм сигурна, че сега седя пред вас — казва Маккой. — Къщата ви се подслушва, г-жо Пагоне. Това можем да потвърдим.

— Как ще го потвърдите? Не можете просто така да влезете.

Маккой поглежда партньора си. Алисън усеща, че Харик има да казва нещо на Маккой.

— Почистихте ли къщата си, след като я претърсиха? — пита Маккой.

— Разбира се, веднага.

— Добре. Ето какво ще направим. Говорих с областните прокурори. Ще им дам повод отново да претърсят дома ви.

— Каква причина?

— Ще спомена статуетката — казва Маккой. — Оръжието на убийството. Ще им кажа, че е било на полицата на Сам, което е вярно, и че сега липсва, което също е вярно. Ще поискат да направят още един обиск. Ще обърнат къщата ви с главата надолу и после ще трябва да почистите. Този път се обадете на някоя компания, специализирана в този тип почиствания. Ще дам име и номер на г-н Райли, както и конкретно време, когато да се обадите, така нашите хора — служители на ФБР, ще поемат повикването и ще почистят дома ви. Те си знаят работата. Ще ви кажат къде в къщата може да ви чува най-добре.

— Звучи така, сякаш вече знаете — казва Пол Райли.

Маккой вдига рамене.

— Предполагам, че става въпрос за мястото около телефоните ви. Къде са те?

— Има един в спалнята — казва Алисън — и един в хола.

— Добре. Той ще подслушва телефоните и ще има възможност да чува и разговорите в дома ви. Ако искате да чуе нещо, седнете в хола или в спалнята.

— И ФБР ли ще подслушват? — пита Райли.

Маккой клати глава.

— Не можем да поставяме подслушватели в дома на Алисън. Не можем да рискуваме Еванс да разбере. Той е добър. Има най-новата подслушвателна техника. Ако сложим нещо в къщата й, той може да разбере и това ще провали всичко. Затова ще трябва да разчитаме само на другите си средства за наблюдение.

— Ами ако разберат? — пита Пол.

— Няма — Маккой отклонява поглед.

— Искате да кажете, че се надявате да не разберат.

— Да, това имам предвид — Маккой разтваря ръце. — Ще го кажа за десети път. Тя поема риск, за което сме благодарни. Някога сигурно ще разберете за какво става въпрос и ще станете герой, г-жо Пагоне.

— Дотогава — казва тя — съм черната овца.

— Г-жо Пагоне — намесва се Оуен Харик, — вие сте черната овца, защото се съгласихте. Ние ще сме повече от щастливи да изложим скандала с подкупите наяве. Ще сме повече от щастливи да подадем всякакъв вид информация, свързана с операция „Обществено доверие“ на областния прокурор. Роджър Огрен със сигурност ще се хване на тази въдица, защото мотивът е очевиден. Може в крайна сметка да свали обвинението срещу вас.

— Не…

— Обвини ви, защото му паднахте в ръцете, г-жо Пагоне. А паднахте в ръцете му, защото искахте.

— Можехме да му кажем и за дъщеря ви — добавя Маккой, като стегна още примката. — Правим това, което искате.

— Не, прави сте, разбирам — казва Алисън, — не искам да споменавате това пред областния прокурор, нито за Мат, нито за Джесика. Това — тя поглежда Пол, после Маккой — това е част от сделката, мисля.

— Да — уверява я Маккой, — няма да споменем и думичка за Джесика. Аз лично ще поема разговорите с Роджър Огрен. Ще пазим и съпруга ви. Няма да е забавно, но ще го направим.

Няма да бъде забавно. Може би Маккой има предвид, че всичко е толкова секретно, че даже не всички федерални прокурори знаят.

Ледени тръпки минават по гърба й.

— Добре. — Алисън поема дълбоко дъх. — Ще направя това, което поискате. Ще работя с този тип Лари Еванс. Ще го успокоя. Но федералното правителство ще стои настрана от Мат и Джес. И ако нещо се случи с мен, сделката си остава в сила.

— Разбира се — казва Маккой, — предвидили сме го.

— Не можем да гарантираме, че Роджър Огрен няма на своя глава да се опита да стигне до Мат — казва Харик на Пол. — Ще излязат една-две статии във вестниците — това сме го обсъдили. Подкупът лека-полека ще излиза на бял свят. Казвам го, за да сме наясно.

Алисън кима. Това бяха преговорите, които продължиха през изминалите няколко дни. Очевидно от изключителна важност за федералното правителство е Лари Еванс да доведе плана си докрай. Това означава, че той трябва да е спокоен относно Алисън. Федералните искаха да разтръбят скандала с подкупите; а заради Мат Алисън искаше точно обратното. Постигнаха някакво междинно споразумение. Историята малко по малко щеше да се появява във вестниците, но нямаше да има достатъчно сериозни доказателства, които да се предадат на областния прокурор, разследващ случая на Алисън. Няма да има имена на сенатори, телефонни обаждания и специален агент Джейн Маккой даде думата си, че ще попречи на Роджър Огрен, ако се приближи твърде много.

Той вероятно ще стигне до Мат по някое време. Но Мат ще има чудесно алиби. И може да откаже да отговаря на въпроси, свързани със закон 1551, като се позове на петата поправка. Ще се прави на ударен, както и всички покрай него.

— Роджър Огрен ще се придържа към теорията си — предполага Маккой, — че ти си наранена бивша любовница, която търси отмъщение. Историята не е лоша, ти със сигурност си се погрижила да има достатъчно подкрепящи доказателства и, виж, той ще има определена дата за процеса. Не може да започне да развива нови теории, при положение че няма време. Освен това, всеки ден ще повтарям на Огрен, че скандалът с подкупа няма нищо общо със смъртта на Сам.

— Разбрахме се за датата на процеса, нали? — пита Харик. — Ще настоявате за бърз процес.

— Да — казва тя.

— Тогава вероятно процесът ще бъде през май — казва Пол Райли.

— Чудесно — казва Маккой — времето ни устройва.

Значи за каквото и да се притесняват ФБР, предполага Алисън, то трябва да приключи до май. По този въпрос Маккой беше непреклонна, скорошна дата за процеса.

— Ние по-лесно можем да обясним нещата на Мат — казва Маккой. — Ще му кажем какво трябва да прави. Вие също можете да му помогнете, г-жо Пагоне, но говорете внимателно с него.

Алисън разбира. Мат ще схване. Работата му няма да е много сложна. Той ще бъде просто инструментът, резонаторът в къщата на Алисън, който подхваща различни теми, заради Лари Еванс. Ще предложи да си признае, ще говори за това колко глупав е бил да подкупва щатски служители, такива неща. Алисън ще го защитава, ще се държи така, че да убеди Еванс, че това убийство е било свързано със скандала с подкупите.

— Ще напиша някои неща за него — казва тя — диалог.

— Добре — Маккой поглежда партньора си за потвърждение. — Да, можеш да напишеш някои реплики за него, ако искаш. Стига да не звучи така, сякаш е изчетено на микрофона. Имам предвид, Мат е лобист и адвокат, предполагам, че ще може да се справи.

— Може да се справи — уверява ги тя.

— Но чуйте, г-жо Пагоне, ако искате да пишете диалог, трябва лично да му го предавате. Никакви имейли, никаква обикновена поща. Размяната трябва да става само на ръка.

Алисън кима.

— Мат ще ме взема от адвокатската кантора и вечер ще ме кара вкъщи. Може да закусваме заедно през уикендите, нещо такова. Ще имам достатъчно възможности да го поканя.

— Колата на Мат няма да се подслушва, нали? — пита Пол.

— Не — Оуен Харик клати глава. — Ще наблюдаваме къщата му и ще сложим някой в гаража му в центъра. Никой няма да се доближава до колата му. Така е по-сигурно.

Маккой вдига вежди и маха ръка от коленете си.

— Мисля, че това е всичко. Мисля, че за последен път говорим насаме, г-жо Пагоне, докато влезем в действие. Ще ви предадем документите чрез г-н Райли. Ще се свързваме с вас чрез г-н Райли или чрез Мат. Ще говорите с Пол в офиса му или с Мат в колата му. Иначе имайте предвид, че може да ви подслушват.

— Ами дъщеря ми?

— Дъщеря ви няма как да знае за всичко това — простичко казва Маккой.

Алисън се съгласява, макар вече да е достатъчно опасно.

— Нали дъщеря ми не е в опасност? Нали?

— Не би трябвало, г-жо Пагоне. Ако вие сте в центъра на вниманието, тогава и семейството ви попада там. Всичко, което се случи на вас или на тях, ще се превърне в национална новина. Чуйте. Нека си изясним нещата.

Алисън сяда обратно, тя иска и се нуждае от това уверение.

— Да си представим, че сега съм Лари Еванс, малко вероятно е вие да знаете нещо. Просто трябва да ви наглеждам. Всеки акт на насилие срещу дъщеря ви, Мат или вас самата само ще усложни нещата. Еванс се надява това да се окаже незначителен проблем и вие ще му помогнете да повярва в това.

— Няма да докосва дъщеря ви — казва Харик. — Няма причина. Този тип е пресметлив. Няма да поеме ненужен риск.

— Алисън в крайна сметка е изложена на риск — Пол Райли слага ръка на стола на Алисън. — Тя е изложена на риск и ако този тип намери начин да я убие, ще го направи. Той е професионалист, вие вече го казахте. Ще намери начин да изглежда като случайност.

Маккой прави гримаса. Алисън знае какво си мисли, не може да го отрече.

— Ще го направя — казва Алисън. — Готова съм — поглежда Пол. — Ще го направя.

 

 

Маккой се отпуска в един стол в офиса на Харик.

— На нищо не приличаш, Джейн.

— Така се и чувствам. Виждаш ли Алисън?

— Да. Тази жена е разбита — съгласява се Харик. — Мисля, че е обичала Дилън.

— Точно сега е толкова мотивирана. Опитва се да защити семейството си. Все още не е имала възможност да усети болката.

— Умна е — казва Харик. — Почти през цялото време говори за Мат и неговия имунитет…

— При положение че единственото, за което е загрижена — довършва Маккой, — е Джесика. — Тя посочва към папката, в която е споразумението — става въпрос единствено за тези показания, които сочат Лари Еванс като убиеца. Става въпрос единствено за това да държи Джесика настрана от обвинението в убийство.

— Да — Харик слага ръце на коленете си. — Шийлз ни вика.

— Зная, зная — Маккой вдига ръка към лицето си.

— За стотен път ти казвам, Джейн — настоява Харик, — вината не беше твоя.

— Добре — Маккой се измъква от стола. — Алисън Пагоне не може да умре — казва тя, докато Харик я бута по коридора — дори всичко да върви по план, ако позволя да загине още един цивилен… аз… просто не може да се случи.

— Няма да умре — обещава Харик.

— Мислиш ли, че ще се справи, Оуен? — Маккой мрази това чувство на уязвимост, но не може да го пребори. Има нужда от подкрепа — мислиш ли, че ще се справи?

— Мисля, че няма избор — Оуен слага ръка на гърба й, — тя е майка — простичко казва той.