Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Company of Liars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Сред лъжци

Преводач: Виолета Ненова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-257-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781

История

  1. — Добавяне

Един ден по-рано
Понеделник, 9 февруари

— Колкото и да е странно, напълно е вероятно. — Пол Райли говори с приглушен глас на Алисън, макар да са в конферентната зала и вратата да е затворена. — Вероятността да те оправдаят е малка. Така че рано или късно ще попаднеш в ръцете на правителството. Тогава ще очакват от теб всичко. Колкото и да е странно, така си в по-голяма безопасност, Алисън.

Алисън изпуска нещо като нервен смях.

— Времето, предполагам, е от значение — добавя Пол.

— От голямо — Алисън става от стола и започва да крачи около дългата маса. Контрастът между офиса на ФБР и кантората на Пол Райли е огромен.

— Искам да го направим сега. Казват, че ще бъде някъде през май.

— Трябва да имат някаква причина — въздъхва Пол — не че ще ни кажат.

Пол изглежда ужасно, раздразнителен е. Вероятно е напълно изтощен. От снощи, когато Алисън му се обади и през целия ден днес — наближава осем вечерта — Пол сигурно е спал два-три часа. Преди двайсет и четири часа дремеше пред телевизора, прекарваше мързеливо неделята и очакваше натоварената седмица на явявания в съда и срещи с клиенти. Вместо това, той прекара почти двайсет часа в смилане на много сложна ситуация и опити да намери решение.

— Да се връщаме вътре — казва Алисън.

 

 

Джейн Маккой седи на един от столовете в офиса на специален агент Ървинг Шийлз. Харик крачи из стаята. Шийлз говори по телефона. Главният прокурор на САЩ, Мейсън Тремънт, чете отразяването на убийството на Сам Дилън в пресата.

— Каква бъркотия — казва Тремънт. Маккой се среща с него за първи път. Той е главен прокурор на САЩ откакто новият губернатор пое поста преди около четири години. Той е първият афроамериканец на тази позиция. Говори се, че е бил много добър в набирането на средства за губернатора, но също така се говори, че е угаждал на офиса. Не изглежда зле, изискан, в добра форма, в средата на петдесетте.

— Тя трябва да приеме сделката — казва Харик и обикаля стаята. Днес носи спортно сако и вратовръзка, а това не е обичайно за него.

На вратата се чука и Алисън Пагоне влиза с адвоката си, Пол Райли. Райли е бил част от Асоциацията на армията на САЩ (AUSA), част от федералното семейство, но се бе захванал с разследването на масовия убиец Бъргос по времето, когато Джейн Маккой беше в гимназията.

Мейсън Тремънт оставя вестника. Ърв Шийлз изключва мобилния си телефон.

— Принципно имаме сключена сделка — обявява Райли, — но трябва да видим всичко в писмен вид, официално.

— Съвсем скоро ще бъде готово — казва Мейсън Тремънт. — Писмо за имунитета на Матео Пагоне, показанията, останалите документи.

— Не само имунитета — казва Алисън, — даже не трябва да разговаря с вас.

— Разбирам — казва Тремънт. — Сделката е ясна, г-жо Пагоне.

— Добре — Алисън пляска с ръце — е, кой ще ме убие?

Маккой се разсмива от открития й коментар. Взема снимка от една папка и я показва на Алисън. Снимката е на Рамадаран Али Харун.

Алисън се отдръпва — не защото е грозен, в действителност Харун е доста симпатичен, а защото е от Близкия изток. Може да си говорим за политическата коректност колкото искаме, но Алисън и адвокатът й вече мислят за едно и също и сега със сигурност подозират, че операцията е свързана с международен тероризъм.

— Този човек на снимката — казва Маккой — работи с нас.

Тя не дава повече обяснения. Алисън Пагоне трябва да знае само толкова. Рамадаран Али Харун работи под прикритие за ЦРУ, не официално, но няма нужда да го казва на Алисън. Не, Алисън Пагоне не трябва да знае името на Харун, нито с какво се занимава и кой е работодателят му. Единственото, което трябва да знае, е, че този мъж от снимката е приятел, приятел, който Лари Еванс ще изпрати да я убие по някое време.

— Този тип е нещо като агент под прикритие? — пита Алисън и кима към снимката.

— Работи с Лари Еванс и още няколко човека — Маккой отговаря, макар не точно на зададения въпрос. — Той дърпа конците, г-жо Пагоне. Той ще настоява да бъдете елиминирана и ще настоява той да го извърши.

— Трябва да ме убие, но да го направи да изглежда като самоубийство.

— Да — казва Маккой, — последното нещо, което те искат, е хората да си мислят, че сте била убита. Искат да изглежда така, сякаш сте била разстроена, почувствали сте се виновна, нещо подобно.

Алисън е скептична. Маккой мислеше, че тази идея вече е приета.

— Нали сте била актриса? — Харик, който също е усетил колебанието й, пита Алисън. — Това е като да играеш. Мъжът от снимката ще дойде и ще се престори, че ви е убил. Ще го направи да прилича на самоубийство.

— Аз просто — изглежда толкова трудно за вярване, едва ли някой ще повярва.

— Кой някой — вдига рамене Маккой. — Единственото, което Лари Еванс ще знае, е това, което чуе от подслушвателните устройства. То е само аудио, няма видео. Ще чуе някой, на когото има доверие. — Маккой размахва снимката на Рам Харун. — Ще чуе, че този мъж влиза в къщата ви, ще ви чуе да викате или нещо подобно, ще чуе борба, ще чуе как този мъж ви кара да влезете в банята, ще чуе изстрел от пистолет, зареден, разбира се, с халосни патрони, но той няма да го знае — и после ще чуе доверения си партньор да напуска къщата и вие просто трябва да стоите тихо няколко часа. Лари Еванс няма да има причина да мисли, че не сте мъртва.

— Предполагам — казва Алисън.

— Тогава агент Харик и аз ще нахлуем в дома ви рано на следващата сутрин и ще ви намерим „мъртва“. През това време Лари Еванс ще подслушва. Ще ме чуе да казвам „Алисън е мъртва“ и ще чуе партньора ми да казва: „О, да, тя е мъртва, добре“. Ще стигнем до заключението, че сте се самоубили. Ще кажа високо и ясно, така че да ме чуе Лари Еванс, че вината е моя, защото съм ви притискала за информация, свързана със скандала за подкупите и защото съм заплашвала Мат. Горката аз. Горката ти.

Алисън се усмихва смутено.

— После ще ви измъкнем оттам в покрита носилка, като се надяваме, че това ще стане, преди да се появят журналисти или представители на местната власт. Час по-късно ще пиете шампанско под федерална защита. Лари Еванс ще мисли, че е свободен — вие сте мъртва без съмнение — и ще довърши операцията. А вие ще бъдете на съвсем сигурно място.

— Г-жо Пагоне — добавя Харик, — Лари Еванс вярва на човека от тази снимка. Ще повярва, че чува убийството, поставено да изглежда като самоубийство. Когато дойдем на следващата сутрин, ще го потвърдим. Няма как да знае истината.

— Не за първи път инсценираме смърт — добавя Маккой. — Фактът, че Лари Еванс ще подслушва, само улеснява нещата. Можем да използваме подслушвателното му устройство против него.

Алисън вдига ръце.

— Добре, добре.

— Сега добихте ли представа как ще се случи всичко? — пита Маккой.

Алисън кима.

— Планът има пет стъпки.

— Да. Стъпка едно?

— Стъпка едно — повтаря Алисън. — Ще кажете на адвоката ми, Пол, кога трябва да започнем. Пол ще се свърже с мен и ще спомене оръжието на убийството. Това ще ми подскаже, че е време да започнем.

— Да — Маккой поглежда Пол. — Кажете нещо от този род: „Все още не са намерили оръжието на убийството“. Нещо, което не бие на очи.

Пол кима.

— Втора стъпка — продължава Алисън. — Ще кажа на Мат, когато сме вкъщи, за да чуе и Лари Еванс, точно къде съм скрила оръжието на убийството. На Лари Еванс това ще му хареса, защото добавя нещо към идеята за самоубийството ми. Ще изпрати този — човека от снимката — да вземе статуетката с идеята да я остави до мен, когато се „самоубия“. Това е много по-убедително от предсмъртно писмо, това е изповед.

— Точно така — казва Маккой, — но всъщност по този начин ми сигнализираш.

— Добре — съгласява се Алисън, — това е стъпка три. Ще наблюдават хранителния магазин, където съм я заровила. Когато видите, че човекът от снимката взема статуетката от „Кънтрисайд“, ще разберете, че е време за плана.

— Добре — казва Маккой — и стъпка четири?

— Стъпка четири — въздъхва Алисън. — Ще дойдете в дома ми и ще се представите, сякаш не се познаваме. Ще поговорим така, че Лари Еванс да ни чуе. Ще кажете, че разследвате скандала с подкупа. Ще кажете, че ще предложите сделка на Мат — ако си признае, ще накарате областния прокурор да не ми издава смъртна присъда.

— Да.

— Ще бъда разстроена. Ще ми се иска да се самоубия. Ще кажа нещо от типа на: „Дъщеря ми вече изгуби един родител“. И очевидно пътя, който трябва да поема — като че ли съм изправена пред смъртна присъда — е сама да отнема живота си.

— Което би било страхотно от гледна точка на Лари Еванс — добавя Харик.

— И тогава — продължава Алисън, — стъпка пет, ще очаквам посещение от мъжа на снимката.

Маккой грейва.

— Ще инсценираме твоята смърт/самоубийство и ще те приберем на сигурно място.

Пол Райли прочиства гърлото си.

— Има обаче една пречка.

— Пречка — повтаря Ърв Шийлз.

— Има пречка? — пита Маккой.

— Да — казва Пол, — искаме това да се случи много скоро. Искаме да се случи сега — утре, вдругиден — или поне след обвинението й. Вашата дата за средата на май е неприемлива.

— Това е единственият начин — казва Маккой бързо. — Вече ви го казахме.

Това е единственият начин, защото ученият, с когото Лари Еванс е стигнал до споразумение, д-р Нийл Ломас, очевидно е бил изключително притеснен от смъртта на Сам Дилън и е казал на Еванс, че ще престане да работи върху формулата, ако още някой бъде убит. На теория Пол Райли е прав. Трябва да инсценират убийството на Алисън Пагоне много скоро, буквално в близките дни и да я измъкнат в безопасност. Но репортажите за смъртта на Алисън ще бъдат голяма новина в града, новина, която няма как да убегне от вниманието на д-р Нийл Ломас. А Бюрото иска д-р Ломас да довърши формулата. Според тяхното разузнаване Рам Харун най-вероятно ще достави формулата на един от най-високопоставените членове на Освободителния фронт и за тях е важно това да се случи. Д-р Ломас трябва да бъде щастлив и продуктивен.

Което означава, че Алисън Пагоне не може да „умре“, докато не се довърши формулата, а това вероятно няма да стане преди средата на май.

— Не можем да променим това — казва Ървинг Шийлз, който седи в ъгъла и е заел военната стойка, толкова типична за него. — Ако направим това с г-жа Пагоне сега, няма смисъл изобщо да го правим. Трябва да стане както говорихме — в средата на май.

Алисън Пагоне поглежда към Пол Райли. Маккой очаква да напуснат офиса и да побеседват, но със сигурност те вече са го обсъдили. Маккой никога не се е съмнявала в това.

— Добре — казва Алисън на Ърв Шийлз, — нека да бъде средата на май или когато трябва. Когато кажете. Когато Пол спомене „оръжието на убийството“.

Маккой сяда на стола си; поглежда шефа си, Шийлз, който стои намръщен със скръстени ръце. Намръщен, но доволен. Вече са сключили сделка.

— Бившият ви съпруг Мат очевидно ще разбере за това — казва Харик. — Ще разбере за сделката с имунитета и ще играе ролята на помощник в режисираните разговори в къщата ви за пред Лари Еванс. Има нужда от някой, на когото да казвате тези неща, съвсем логично е да е Мат. Нека дъщеря ви Джесика да стои в сянка.

— Да — Алисън твърде енергично клати глава, — тя няма да знае подробностите.

Следва пауза. Всички се гледат един друг.

— Имаме косвени доказателства — казва Пол Райли. — Днес трябваше да асимилирам ужасно много информация.

— Ясно — казва Ърв Шийлз. — Не, нямаме много време. Предполагаме, че г-жа Пагоне ще бъде разпитана много, много скоро.

— Бъдете сигурни — казва Маккой на Алисън.

— Ще се срещнем утре, когато имаме нещата в писмен вид — Алисън казва, — но ако приемете моите условия, аз ще се включа.

 

 

Ърв Шийлз е бесен. Другите си тръгнаха и оставиха Маккой и Харик да опират пешкира.

— Тази жена — казва Шийлз. — Известна ли е?

— Да, сър — казва Маккой, — четох един от нейните романи. Мисля, че беше нейният бестселър.

— Това е страхотно. Исусе Христе. Значи ще вдигнем много шум.

— Да, сър.

— Сър — прочиства гърлото си Харик. — Сър — казва той, — защо не забравим за това? Да говорим с областния прокурор. Да им кажем да свикат пресконференция, да кажем, че убийството на Сам Дилън не е решено и да накараме Лари Еванс да се чувства сигурен. Това е по-смислено, отколкото да минаваме през цялата тази шарада.

Шийлз поглежда Маккой, не Харик, задържа погледа си върху нея. Маккой има две предположения. Първо, вероятно шефът се чуди какво все още прави Харик в стаята. Шийлз дава нарежданията, Маккой води операцията. Това не е дискусия на кръгла маса, но Харик е партньор на Маккой и тя го е направила своя дясна ръка и в тази операция. Джейн е била на негово място преди и не й е харесвало да я изключват от обсъжданията.

Или второ, Шийлз е обиден. Не мислите ли, че вече ни е хрумнало, агент Харик?

— Това няма да стане — Шийлз замахва с ръка сякаш срещу муха. — Първо, ще трябва доста да се изпотим, за да склоним Елиът Райкрофт да го направи. Тази година има избори. Показно убийство под неговата юрисдикция и има съперник, ако не сте забелязали. А той е и републиканец, агент Харик, ако не сте забелязали и това. Да спечели отново изборите няма да е толкова лесно. Ще го разпънат, ако това убийство остане неразкрито.

Харик кима твърде ентусиазирано.

— И при всички положения случаят ще има сериозен отзвук. Областният прокурор ще трябва да разследва всичко преди да застане пред микрофона и да каже: „Нямаме представа какво се е случило. Прекратяваме разследването“. И през цялото това време Лари Еванс наблюдава Алисън Пагоне и се чуди, и ако ние обявим този случай за неразкрит, той ще се чуди още повече.

— Да, сър.

— И мислите — сега лицето на Шийлз почервенява — мислите, че приятелите ни във Вирджиния ще ни позволят да се доверим на областен прокурор за това?

— Разбрано, сър.

— Да не споменаваме Алисън Пагоне — добавя Шийлз — сега тя е в опасност, мисля, че ще се съгласите, агент?

— Да, сър.

— Как мислите, че ще бъдем най-ефективни в запазването на нейната безопасност, агент? Като веднага я поставим под федерална закрила?

Харик ближе раните си от караницата и се опитва да отговори възможно най-меко.

— Не, не можем да го направим — казва Шийлз, като сам отговаря на въпроса си, — защото операцията умира, ако Алисън Пагоне умре — или ако те си мислят, че тя е умряла. Д-р Ломас ще си събере багажа, няма да има формула и няма да има шанс да хванем Мухсин ал-Бакари или който и да е там. Следователно, това е недопустимо. Разбирате ли, агент?

— Да, сър.

— Значи най-добрият начин да го направим е като обвиним нея в убийството. Ще стане сензация. Всичко, което се случи с нея, сега ще се гледа под лупа. Лари Еванс е достатъчно умен да го схване. И ако не се сети, Рам Харун ще му го припомни.

— Най-добрият начин да запазим Алисън Пагоне жива, е като я държим в светлината на прожекторите, което ще ни помогне да постигнем целите си.

Харик вече прилича на онези кукли с подвижни глави — така бързо кима.

— Разбирате ли, агент Харик, може би не е чак толкова добра идея да кажем на Райкрофт, че се борим с международна престъпна организация и да го помолим да подмине това сериозно убийство.

— Изяснихте мисълта си, сър — казва Маккой, като се надява да прекъсне гневното избухване. — Бяхте много повече от красноречив. Денят беше дълъг за всички ни.

Очаква обратен удар. На скалата на ходовете за кариерата този няма да й донесе много точки. Не, този по-скоро прилича на ритник в топките на шефа.

— Добре. — Шийлз прокарва ръка през лицето си. — Добре.

— Трябва да говорим с Харун, сър — казва Маккой, — всичко трябва да му бъде ясно.

— Зная. Имаме нужда от яснота — въздъхва Шийлз. — Трябва да се обадя на шефа.

— Ще се срещна с него, ако искате — казва тя. — Ще говоря с Харун.

— Не — казва Шийлз — аз се занимавам с него. Тази операция я имаме заради мен.

По принцип тази операция би трябвало да се поеме от ЦРУ или Националната агенция по сигурността или да е координирана операция между агенциите. Но Шийлз познава Харун от доста време — той е причината Харун да бъде разпределен в този град — значи логично е той да говори с Харун.

— Божичко — клати глава Шийлз, — не съм го виждал от години.

— Той не знае, нали? — пита Маккой — Не знае всичко?

Шийлз затваря очи и прави физиономия.

— Не знае, но вероятно подозира.

Това изглежда логично за Маккой. Харун е в общи линии пласьорът. Той получава формулата от Лари Еванс, той плаща на Лари Еванс и доставя смъртоносната формула на Освободителния фронт. Със сигурност Харун подозира, че ако я достави на високопоставен член на освободетата, американските специални сили ще бъдат готови да връхлетят. И трябва да знае, че може да попадне под кръстосан огън. Вероятно го е знаел още в момента, когато освободетата го пратиха в този град и той се свърза с американското правителство, за да им каже какво се случва.

— Единственото, което Рам Харун знае — казва Шийлз, — е, че д-р Ломас и Лари Еванс ще приключат с формулата и ще му дадат проба да потвърди, че отровата действа. Харун ще се престори, че я тества и ще каже на Еванс, че е приемлива. После ще прехвърли двайсет и петте милиона в сметка, която Еванс посочи. След като бъде направен трансферът на парите, Еванс ще достави формулата на Харун. Тогава Харун ще я вземе и ще я модифицира — ще я промени, така че без значение какво се случва, това да не е смъртоносната формула — и ще я достави на Освободителния фронт. На Харун му вярват достатъчно, че да я достави на един от shura majlis. Директно на Мухсин ал-Бакари. Ще пипнем Еванс и ще го тикнем зад решетките до живот, ще хванем д-р Ломас, както и лидера на Освободителния фронт.

Шийлз разтрива жилите на врата си.

— Значи, да, Харун вероятно е достатъчно умен, за да разбере, че цялата работа може да свърши със засада. Знае, че може да загуби живота си за това. Вече има инструкции как да действа, ако го заловят от американските специални части — трябва да се идентифицира като „Зулфикар“, рожденото му име, за да разберат, че е приятел. Но насред престрелката, устроена за залавянето на ал-Бакари, няма голям шанс. Сигурен съм, че го е разбрал.

— Харун си го бива — казва Маккой, по-скоро като въпрос, отколкото като изявление.

— Бива си го.

— Без съмнение ще заблуди Лари Еванс?

— Без съмнение — казва Шийлз. — Вече повече от десетилетие заблуждава Освободителния фронт.