Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Company of Liars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Сред лъжци

Преводач: Виолета Ненова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-257-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781

История

  1. — Добавяне

Един ден по-рано
Събота, 17 април

— Агент Маккой.

— Агент Маккой? Роджър Огрен е. Виждам, че не прекарвате уикендите си по-добре от мен.

— Вероятно малко по-добре от теб, Роджър. Процесът започва след няколко седмици и, моля те, казвай ми Джейн.

Маккой пъхва телефона под мишница и се протяга за чийзбургера на бюрото си. Отслабва, а не може да си го позволи — решението е малка бърза закуска по средата на деня. Няма да казва на никого.

— Да, точно така — казва Огрен. — Процесът започва след по-малко от две седмици. Дали знаеш за някои скрити изненади?

Маккой се задавя със сандвича.

— Не, поне засега не — казва тя.

— Много си скромна, Джейн.

— Не, не съм.

— Ако не ме лъже паметта — казва той, — вие подслушвате Алисън Пагоне. Може да чуете всичко с това шикозно оборудване.

Маккой стиска сандвича и по панталона й потича горчица.

— Мамка му — казва тя, не на Огрен.

Маккой не искаше да говори за подслушването нито с Роджър Огрен, нито пък с който и да било друг държавен или щатски служител, но Роджър настояваше. Скоро след като Алисън Пагоне попадна в тяхното полезрение във връзка с убийството на Сам Дилън, прокурорите и полицията издадоха разрешително за обиск на къщата й. Маккой предполагаше, че няма да забележат подслушвателните устройства, но нямаше как да е сигурна. Тя и Ърв Шийлз го бяха обсъдили. Определено не можеше да разгласят слагането на микрофоните, защото очевидно подслушването щеше да се обезсмисли. Тогава и двамата решиха да отидат при областния прокурор, Елиът Райкрофт, и да му кажат. Заплашваха го, придумваха го и в крайна сметка успяха да го убедят, че не може да каже на хората в офиса си нито думичка. Разговорът мина ужасно.

Не й харесва фактът, че Огрен повдига темата, но не е изненадана.

— Със сигурност е казала нещо, Джейн. Нещо, което мога да използвам.

— Не обсъжда делото вкъщи — казва Маккой, — поне нищо съществено, нищо, което да ви интересува.

— Нищо, което да ви интересува — иронизира той.

— Вероятно — Маккой изтрива панталона си, но няма смисъл. Ще трябва да пере довечера, това са единствените й свестни дънки.

— Виж, тя очевидно не мълчи в къщата си — пояснява Маккой, — но дискусиите по делото ограничава до офиса на адвоката си. Няма много посетители, а повече от ясно е, че няма да започне да говори за делото пред когото и да е. Ако имаше нещо, щях да ти кажа, Роджър. Правила съм го преди, нали?

— Именно затова се обаждам.

— Е, няма нищо ново за докладване. Разследвам я за нещо, което не е свързано с това убийство. Не съм чула нищо в къщата, което да представлява и най-малък интерес за теб. Честна скаутска.

— Била си скаут?

— Да, за около два дни. Не ми хареса. Хей, Роджър?

— Да?

— Нали си мълчиш за това? Нали никой друг от вашия офис не знае за микрофоните?

— Да, Джейн — отвръща Огрен с неприкрита снизходителност, — трая си.