Дейвид Елис
Сред лъжци (10)

Един ден по-рано
Петък, 7 май

— Едва снощи са разбрали — казва специален агент Оуен Харик.

Пъха парченце канелена дъвка в устата си и предлага на Маккой.

Тя отказва дъвката и отпива от млечния шейк. Навсякъде около сградата на федералните в центъра има ресторанти за бързо хранене, неустоимо изкушение за Джейн. Харик е маниак на тема здравословно хранене, но също така й е подчинен. Изборът на ресторанти, когато работят до късно — а това е през по-голяма част от времето — е една от малкото области, в които Джейн Маккой показва старшинството си. Харик се е спрял на пилешки сандвич и салата. Джейн, понеже започва нещо като диета, пропуска предястията и си взема само голям шоколадов млечен шейк.

Харик взема дистанционното и го насочва към видеото в ъгъла на конферентната зала.

— Готова?

Маккой изпива последната глътка от шейка си и шумно сръбва през сламката. Харик я поглежда изумено.

— Спокойно — казва тя. — Изядох си вечерята, дайте ми да си гледам филмчето сега.

— Вечеря — смъмря я той — две лъжички сладолед с мляко — насочва дистанционното към телевизора. — Светлина, камера… действие.

Картината е сипкава, черно-бяла и нищо чудно. От Бюрото винаги са насочвали вниманието си по-скоро към дискретността, отколкото към качеството при наблюдателната техника. Ако искате камера с увеличителна оптика, която да се събира в джоба ви и да улавя мигане на око от един километър, няма проблем. Но ако искате картина, която да е равностойна по качество на лятна ваканция, записана от дядо, обадете се на „Мирамакс“, не на федералните.

— Хранителен магазин „Кънтрисайд“ — казва Маккой — ъгъла на „Риордан“ и коя беше другата?

— „Епъл“ — казва Харик. — „Риордан“ и „Епъл“.

Часовникът в ъгъла на екрана показва, че записът е направен миналата нощ, малко преди полунощ. Вижда се кола, която паркира до банката срещу магазина. От колата излиза човек, отива до багажника, после тръгва към магазина, носи спортен сак. Човекът излиза от обхвата на камерата и изчезва зад магазина.

Маккой въздиша нервно.

Оуен Харик превърта доста от празното място. Джейн гледа как в ъгъла на екрана летят първо секундите, после минутите.

— Ето — казва Харик, и пуска записа. Вижда се мъжът, който излиза иззад магазина, носи сака и бързо върви към колата си. — Това е. Забави се не повече от петнайсет минути.

Джейн гледа празния екран и усеща как адреналинът й се покачва. Нервно потрива ръце.

— Добре — промърморва тя и подхвърля празната кутия от шейка в коша.

— Отивам да говоря с Алисън Пагоне — казва тя. — Утре сутринта. Приятна, ранна съботно сутрешна срещичка.

— Мислиш, че е в опасност?

Маккой вдига рамене. Повече няма да прави предположения на тази тема.