Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Company of Liars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Сред лъжци

Преводач: Виолета Ненова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-257-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781

История

  1. — Добавяне

Един ден по-рано
Неделя, 2 май

Излизаш ли с безразсъдни мъже? — попита Сам. Не първия път, когато се срещнаха — през изминалите няколко години го беше виждала няколко пъти, но сега беше свободна. Беше след Деня на благодарността, след като вето сесията приключи.

Непрекъснато, искаше й се да отговори, но не го направи. Беше достатъчно странно, че Сам е колега на Мат. Нямаше нужда да споменава бившия си съпруг. Това можеше да наруши атмосферата. Всъщност можеше ли? Можеше ли да добави елемент на опасност? Интрига?

Не съм излизала на среща от двайсет и една години — отговори тя и в крайна сметка пак спомена Мат. Беше неминуемо, но й беше все едно.

Разбирам защо може да ти изглежда странно — каза той.

Сам беше подпийнал. Краят на сесиите, дори на вето сесиите се отбелязваше по някакъв начин, а сега даже беше организирано празнично парти. Алисън бе пристигнала само преди час по покана на Джесика, но Сам и някои от останалите очевидно бяха започнали по-рано.

Защото дъщеря ми работи за теб? — попита тя.

Сам възрази. Разклати скоча и остави леда да подрънква в чашата. Костюмът му беше кафяв, под него носеше безупречно изгладена риза и яркочервена вратовръзка. Приличаше на лобист, но не беше… как да каже? — зализан. Държеше се естествено.

Алисън погледна през рамото на Сам към Джесика, която стоеше сред другите стажанти на нейна възраст и се смееха на някакъв виц.

Джесика е много талантлива — каза Сам, избягвайки темата, както беше направила тя преди малко. Усети вълна на разочарование, чудеше се дали напълно са сменили темата.

Сам проследи погледа й и обърна глава. Приближи чашата до устата си и изрече думите.

Вероятно не е…

За своя изненада тя го прекъсна, думите сами излязоха, нещо, което не й се бе случвало преди. Трябваше да се държи прилично.

Ще трябва да сме дискретни — прекъсна го тя — поне засега.

Чашата на Сам остана на устните му. Тя видя пламък в очите му, устните му леко помръднаха преди да разклати леда и да отпие отново, не отместваше поглед от нея.

 

 

Пак са тук. Имаше период след ареста, в който журналистите бяха оставили Алисън на мира. Новината беше голяма, сензационна; после всичко затихна дотогава, до наближаването на процеса, до следващия пикантен скандал. От началото на процеса миналата седмица всичко започна с нова сила, новинарските коли се редяха на улицата й, репортерите висяха на бордюра, надничаха иззад оградата на къщата й. Камерите я заснемаха всеки път, когато излизаше.

От февруари, когато започна всичко това, те я преследваха почти навсякъде; ако отидеше в някое кафене или слезеше до центъра, цялата глутница хукваше след нея и надничаше през прозорците. Поради някаква причина обаче никога не я следваха в хранителни магазини. Кой знае — може би управителят би ги изгонил. На медиите сигурно ще им е странно да я следят, докато пълни количката си от щандовете. Алисън, защо ароматният омекотител? Винаги ли си използвала „Тайд“? Защо предпочиташ „Фолджърс“ пред „Максуел“? Водещите новини по кабелната телевизия: Предаваме на живо от хранителния магазин „Кънтрисайд“, в северозападната част на града. Боб, току-що разбрахме, че заподозряната в убийство Алисън Пагоне — изчакай, Боб, имам новини — репортерката докосва слушалката в ухото си и кима победоносно — да, Боб, сега можем да потвърдим, че Алисън Пагоне реши да използва дъвки „Тридент“ за освежител на дъха и озадачи експертите, които залагаха на канелените „Алтойдс“. Заглавията във вестниците: ПАГОНЕ ХАРЧИ ЗА ПРЕСНИ ПЛОДОВЕ. ЗАПОДОЗРЯНАТА В УБИЙСТВО: „НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ НЕ Е МАСЛО!“.

 

 

С кошницата за пазаруване тя влиза в кафенето. Той е там, както всяка неделя.

— Хей, здрасти — казва й Лари Еванс. Облечен е небрежно, както обикновено, носи риза, дънки и бейзболна шапка.

— Здрасти — чака я чаша черно кафе. Тя отпива от него и енергията й се връща.

Лари Еванс вдига палци. Не е сигурна какво точно означава това, но може да се досети.

— Не ми казвай, че процесът върви добре — казва му тя.

— Мисля, че да — Лари е развълнуван. — Мисля, че ги поставяш точно там, където им е мястото.

— Както Бъч Касиди ги нареди.

— Алисън — разперва ръце Лари, — твърдят, че Сам те е зарязал и затова си го убила. Стига. Само това ли могат да кажат? Това е глупаво.

— Съдията, изглежда, е убеден.

— Добре де, може и да изглежда убедително, но без аргументите на другата страна. — Опитва се да я предизвика; дошъл е да разбере колко е упорита Алисън. — Утре започва защитата ти, нали?

— Лари — въздъхва Алисън, — имат толкова много доказателства срещу мен, физически доказателства плюс мотив. А аз какво имам? Ползвам нещо като димна завеса. Защитата ми е една голяма отклоняваща тактика.

Прокурорското дело продължи три дни и приключи в петък, като даде уикенда на разположение на новинарите да разиграят всички варианти, уличаващи Алисън в убийството на Сам Дилън.

Лари няма отговор, разбира се. Не знае как са се развили събитията. Той е оптимист и я подкрепя, но не може да обясни доказателствата, които я слагат на сцената на убийството, нито спора й със Сам Дилън преди това, да не споменаваме фиаското с алибито.

— Свидетелствай, Алисън — казва той. — Кажи им какво наистина се е случило.

Тя му се усмихва.

— Лари, искам да спечеля това дело толкова, колкото и ти. Просто се опитвам да бъда прагматична. Те имат сериозни основания и аз няма да свидетелствам, защото това може да влоши нещата.

— Как така?

— Не мога… наистина не мога да се замеся в това. Достатъчно е да кажа, че няма да свидетелствам.

— Предпазваш някого — досеща се той.

— Наистина… — Алисън въздъхва — не мога да отида там.

— Все още не си показала на адвоката какво написах, нали? — Лари ядосано тръска глава. — Тези, прокурорите, нямат идея, Алисън. Или не са разбрали, или не искат да говорят, защото ще им объркам нещата. Предполагам, че първото е вярно. Те не знаят, което означава, че можеш да ги заковеш.

— Знаеш, че това, което казвам на адвоката си, е поверително, Лари. Такава беше сделката.

— Добре, добре. Не искам да зная какво му казваш — въздъхва той тежко — въпреки това не те разбирам. Имаш билет, а не искаш да хванеш влака.

Алисън пие кафе, оглежда купувачите, безпроблемните им животи и глупавите им повърхности притеснения.

— Значи единственото, което ще кажеш в своя защита — казва той, — е, че някой непознат, неизвестен, свързан със скандала за подкупите, е убил Сам Дилън, защото са се страхували, че може да ги издаде? Това ли е?

— Не е ли убедително? — пита тя.

— Не, не е — Лари се разгорещява. — Знаеш имената и няма да ги посочиш — забива пръст в масата. — Мисля, че знаеш, Алисън. Мисля, че знаеш, а не искаш да ги издадеш. Не разбирам. Нямам представа какво се случва.

Алисън едва му се усмихва.

Определено не знаеш, мисли си тя. И никога няма да му каже.