Дейвид Елис
Сред лъжци (44)

Един ден по-рано
Неделя, 21 март

Обучиха го. Учеха го да работи с оръжия, с експлозиви. Учеха го на английски — не елементарни познания, които Рам вече имаше, а жаргон и фразеология. За американската култура; за американските процедури по сигурността на летищата и в правителствените сгради, как да влиза, без да го забележат, как да извлича информация.

Казаха му, че е умен. Не беше физически силен, не беше едър, но беше изключително умен. Щеше да работи като агент под прикритие.

Рам Харун надзърта иззад рафтовете на магазина към кафенето в ъгъла. Вижда Алисън Пагоне, тя говори с Лари Еванс, човекът, който я е помолил да му даде възможност да напише за нейния процес.

Знае много за Алисън Пагоне. Знае, че е споделила с Лари Еванс неща, които не е казвала на никой друг. Знае, че в дома на Лари Еванс има купища записки и документи, свързани с Алисън Пагоне и „Фланагън-Макс“, членовете на Сената и продукта „Дивалпро“.

Приключват. Харун придърпва надолу бейзболната си шапка.

Лари Еванс излиза от магазина, приближава се до колата си и потегля. Харун знае къде отива. Знае къде живее Лари Еванс, къде паркира колата си. Знае, че в подземния гараж няма охранителна камера.

Също така знае по-кратък път до апартамента му от този, по който Еванс потегля.

Блокът му е в северната част на града, четириетажен, тухлен. Нужна е електронна карта, за да се влезе, но за задния вход трябва само ключ.

Това няма да бъде проблем. Разбиването на ключалки беше едно от първите неща, на които го научиха.

Харун спира на улицата — в нарушение е, но се налага, освен това няма да се бави много. Влиза през задния вход и застава в сянката на паркирания там камион. Гаражът е неприветлив и тъмен, има около четиридесет автомобила. Собствеността е под наем и не се поддържа много добре. Гаражът мирише едновременно на масло, бензин и газови изпарения. Миг по-късно чува да се отваря хидравличната врата. Колата на Лари Еванс минава под рампата, приближава се към Харун и той се скрива в сянката.

Колата завива през две места след камиона и двигателят заглъхва с леко гъргорене. Харун излиза от сянката. На хидравличната врата има малък прозорец, който в комбинация със слабата светлина от фаровете осветява пространството, но въпреки това е доста тъмно. Във всеки случай липсата на камери е окуражаваща.

Еванс излиза от колата, тръшва вратата, премята раницата си през рамо и тръгва. Харун се показва.

— Г-н Еванс — казва Харун.

— Какво… — Еванс инстинктивно изпуска раницата, за да освободи ръцете си.

Рам Харун се засмива.

Еванс бързо се оглежда.

— Какво… какво правиш тук? — първо внимателно оглежда Харун, после се приближава и снижава глас. — Какво има, мамка му?

— Искам да поговорим — казва Харун.

Очите на Еванс шарят из ъглите на гаража.

— Тук долу няма камери — казва Харун. — Предполагам, вече знаеш.

Еванс се мръщи, после нервно казва:

— Да влезем в колата.

Харун сяда на седалката до шофьора. Еванс затръшва вратата и нетърпеливо поглежда Харун.

— Не го прави друг път — предупреждава го Еванс. — Ще ми докараш сърдечен удар.

— Тя те харесва — казва Харун. — Вярва ти. Виждам го.

— Ти си бил… — Еванс се навежда — бил си в магазина?

— Да. Не достатъчно близо, че да ви чувам, разбира се, но по изражението й виждам, че с теб е спокойна. Тя те смята за съвестния журналист, за когото се представяш.

Еванс вдига рамене и се отпуска в седалката.

— Мамка му, казах ли ти?

— Все още си убеден, че Алисън Пагоне не знае нищо?

— Да — той поглежда Харун — да. Тя предполага, че „етичната дилема“, пред която е бил изправен Дилън, има нещо общо с подкупа. С лекарството.

— „Дивалпро“ — казва Харун.

— Добре. Предполага, че Дилън е бил замесен в подкупите, но не е искал да въвлича Алисън. Вероятно защото и бившият й съпруг участва. Това е била дилемата му. Знаел е, че ако предаде Мат Пагоне, ще засегне и Алисън.

— Значи Дилън не е споменавал за нашата операция? — Харун хвърля укорителен поглед към Еванс. — Когато е казал на г-жа Пагоне, че има „етична дилема“, не е имал предвид нас.

— Трудно е да се каже. Вероятно не, но как може да сме сигурни?

— Значи Сам Дилън е бил убит напразно, без моето разрешение, без да има защо.

Лари Еванс облизва устните си. Не му харесва темата.

— Не съм казал, че съм убил Сам Дилън — казва той. — Никога не съм го казвал.

Разбира се, че не е. Твърде умен е, за да разкрива подобни неща пред Харун. Без съмнение, това е част от обучението му. Но и обучението на Харун е такова. Не признавай нищо, освен ако нямаш друг избор. Съконспираторите може да бъдат хванати и да ги накарат да се предадат един друг. Колкото по-малко се знае, толкова по-добре. Да, между Харун и Еванс има доверие, но това е всичко. От гледна точка на Еванс — защо да признава, че е убил Сам Дилън. Дилън е мъртъв. Без значение, дали е знаел нещо за тяхната операция, или не, той е мъртъв и Алисън Пагоне може също да е разбрала нещо.

— Кога ще бъде готова формулата? — пита Харун.

— Април, май — казва Еванс. — Загубихме време, след като Дилън умря. Докторът излезе от строя, но сега всичко е наред. Работи по въпроса. Разбираш ли, може да работи само на спокойствие, но казва, че е почти готов.

— Трудно ли е? — пита Харун.

— Трудната част е скриването. Всеки може да зарази детски аспирин. Трудното е да мине през проверките.

— Добре. Аз обещах формулата за април или май. Сгрешил ли съм?

Еванс вдига ръка.

— Знаеш добре, както и аз, че докторът се тревожи за Пагоне. За процеса й. Иска първо това да се изчисти.

— Това да се изчисти — смее се Харун. — Харесва ми.

— Ще я осъдят — продължава Еванс. — Тя сякаш го иска. Защитава някого. Мисля, че бившия си съпруг или вероятно дъщеря си, а може би и двамата. Но ще се остави да я осъдят, г-н Харун.

— А тя смята, че вярваш в невинността й.

— О, да — Еванс грейва — мисли ме за кръстоносец. Държа се така, както се разбрахме. Трупам факт след факт срещу бившия й съпруг и дъщеря й. Колкото повече я притискам, толкова повече се съпротивлява. Докато приключа с нея, ще се моли да я осъдят.

— Чудесно — Харун отново обмисля нещата, прочиства гърлото си. — Ами другото? За „изчистването“ на ситуацията на г-жа Пагоне. Ясно ли е, че ние ще се заемем с това, а не ти.

— Напълно — казва Еванс.

Харун го поглежда.

— Наясно сме, г-н Харун.

— Добре. Не е дошло времето, но скоро ще стане. С малко късмет ще успеем да извършим трансфера преди процеса. После, преди да се случи каквото и да е на г-жа Пагоне, ти и докторът ще се печете на някой плаж.

— Добре. — Еванс гледа, сякаш има да казва още нещо. Харун вдига вежди.

— Г-н Харун — казва той, — наистина не мисля, че Алисън Пагоне знае нещо. Не мисля, че е нужно да умира. Твърде рисковано е. Тя е известна, а докторът ще получи сърдечен удар, ако някой умре. Той ни е нужен.

Харун изслушва пламенната реч и казва.

— Аз ще реша. Парите са мои и решението е мое.

Еванс вдига ръце.

— Ще ми кажеш кога да го направим — казва Харун.