Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Company of Liars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Сред лъжци

Преводач: Виолета Ненова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-257-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781

История

  1. — Добавяне

Един ден по-рано
Понеделник, 12 април

Срещата се провежда пет етажа под офиса на Джейн Маккой. Заместник главният прокурор Уеймън Телър започва срещата веднага, щом Маккой и Харик влизат в стаята.

Уеймън Телър е афроамериканец на средна възраст, с прошарена коса, облечен е както повечето федерални прокурори, които тя познава, което ще рече официално, но безлично. Заместник-прокурорите печелят добре за държавни служители, повече от Маккой, но не харчат парите си за дрехи. Телър носи костюм и разхлабена вратовръзка. Напоследък на работното място хората не се обличат много официално, което означава, че прокурорите могат да се поотпуснат малко, когато не са в съда, но тя не забелязва голяма промяна в гардероба им. Да убедиш федерален прокурор да се отпусне е все едно да убедиш папата да танцува. Просто не е в природата им.

В стаята са още трима агенти, все колеги на Маккой, както й други двама прокурори, но Телър е главното действащо лице. Той отговаря за операция „Обществено доверие“, откакто тя започна преди три месеца. Делото е все още в зародиш, но нещата се развиват бързо.

— Агент Маккой — казва Телър.

— Казвайте ми Джейн.

— Благодаря, че дойдохте — казва Телър. — Мисля, че знаете основното, но да видим.

— Ами добре.

— Фармацевтичната компания „Фланагън-Макс“ има продукт, наречен „Дивалпро“ — започва той.

— Да — казва Маккой, — контролира високо кръвно налягане. Патентът му е на път да изтече, затова от „Ф-М“ искат „Дивалпро“ да влезе в предварителния лекарствен списък. За целта трябва да се приеме закон 1551.

— Добре — усмихва се Телър, — знаете повече, отколкото предполагах.

— Зная, че „Ф-М“ са наели Сам Дилън, а също, че от Алианса за достъпно здравно обслужване са наели Мат Пагоне да работи със Сената. Зная, че Дилън е спечелил гласовете в Долната камара, както и предварителното одобрение на губернатор Тротър. Нито един не би признал това публично, освен ако и докато Мат Пагоне не събере достатъчно гласове.

Телър подава лист хартия на Маккой.

— Това е меморандум от главния секретар, адресиран до лидера на мнозинството в Сената, Грант Тали, от миналогодишната законодателна сесия. Списък на получените гласове за закон 1551.

Маккой поглежда меморандума.

— Не са получили гласовете — казва тя. — Не са им достигнали три гласа, за да мине в Сената.

Телър кима.

— И председателят на Долната камара, с цел да помогне и осъзнавайки, че законът няма да мине на редовната сесия, поставя закон 1551 в графа, наречена „Отложени решения“. Имат време до края на годината да го приемат.

— Дава им право на вето сесия — казва Маккой — през ноември, но между май и ноември някой трябва да убеди трима сенатори да променят гласовете си.

— Точно така. Разбира се, така и става. — Телър прави гримаса. — Сенаторите Блейк, Строс и Алмундо са се отметнали. В рамките на един ден през ноември закон 1551 е подложен на гласуване в Долната камара, минал е с два гласа, после е бил гласуван в Сената и е минал само с един глас. Губернатор Тротър го е подписал на Бъдни вечер, когато никой не би обърнал внимание.

— Значи въпросът е — казва тя, — какво се е случило между май и ноември миналата година, за да накара тримата сенатори да променят мнението си.

— Точно така. Сенатор Алмундо е член на латиноамериканска фракция и е близък приятел на Мат Пагоне. Блейк също е в града, също съюзник на Пагоне. Сенатор Строс е от Юга. И тримата идват от бедни избирателни райони със застаряващо население, поради което първоначално са се противопоставили на узаконяването.

Маккой осмисля казаното. Повечето неща ги знае, но предполага, че ще последват и нови.

— Матео Пагоне е изтеглил големи парични суми от личната си сметка, на четири пъти през юни, юли, август и септември миналата година — казва Телър и отваря една папка. — Девет хиляди през юни, осем хиляди и петстотин през юли, осем хиляди през август, четири хиляди и петстотин през септември.

Мат Пагоне не е глупав. Нито едно теглене не е превишавало сумата от десет хиляди долара, което автоматично би активирало справка от банката до федералното правителство.

— Това прави трийсет хиляди долара — казва тя.

Телър отваря друга папка.

— Сенатор Блейк е прекарал няколко седмици на остров Санибел, Флорида — от средата на декември миналата година до средата на януари. Хубаво място, разполагал е с лодка. Платил е с чек, чек за седем хиляди долара. Блейк е прекарал там почти три седмици, а няма нито една трансакция по кредитната му карта, нито е писал други чекове. Знаем, че е посещавал ресторантите — специално един, — знаем, че е плащал в брой и очевидно е оставял солидни бакшиши.

На Маккой й е ясно. Мат Пагоне и сенатор Блейк са изкарали хубава ваканция във Флорида. Блейк е написал чек за седем хиляди за хотела и лодката — умен ход — но е получил около десет хиляди долара в брой под масата от Матео Пагоне. Вероятно е издухал всичките пари или поне повечето във Флорида, за да не му се налага да обяснява внезапната поява на десет хиляди долара в сметките си. Не е сложил и цент от подкупа в сметката си. Просто всичко е похарчил за една дълга почивка.

— Самият Мат Пагоне е прекарал там няколко дни по Коледа — продължава Телър — с дъщеря си Джесика.

Маккой кима.

— Блейк и Мат Пагоне са вечеряли заедно веднъж, почти сме сигурни, но това е всичко. Това е единственото доказателство, че са били заедно, а има само един свидетел. Предполагаме, че Пагоне се е появил не само за една вечеря, но не можем да го докажем, защото всичко е платено в брой.

— Добре — казва Маккой. — Ами сенатор Строс?

— Сенатор Строс се е сдобил с нова кола — продължава Телър. — Изръсил се е с дванайсет хиляди, похарчил е и спестяванията си, за да го направи. Това става три дни, след като го хванахме да обядва с Мат Пагоне в „Maritime Club“ в центъра, през октомври. Не можем да открием друга причина освен обяда за идването на Строс в града. Същия уикенд той си купува нова кола. Предполагаме, че Мат Пагоне му е помогнал да си презареди сметката, с тази разлика, че парите сигурно е заровил в буркан в задния си двор.

— Разполагате ли със сметката от обяда? — пита Маккой.

— Да — Телър й подава фотокопие от сметката, платена от членския внос на Мат Пагоне към „Maritime Club“. Желирано пиле, печено говеждо, салата „Коб“. Салатата струва шест долара и освен ако не са им надписали сметката, се води за предястие. Напитките са два бърбъна и сода, един джин тоник и един студен чай.

Обяд за трима, не за двама.

— Добре — казва Маккой, като връща фотокопието на Телър, — продължете.

— Сенатор Алмундо ремонтира долния етаж на къщата си в Уест Сайд. Според сметките, изпълнителят му иска десет хилядарки. Според нас — Телър оглежда събралите се федерални агенти — работата е по-скоро за двайсет хиляди долара. Смятаме, че десет хиляди са били дадени в брой.

Не за първи път изпълнител приема пари в брой. Маккой въздъхва. Готова е за кулминацията.

Телър разперва ръце.

— Знаем, че Мат Пагоне или някой, който е работил с него, е сложил парите в ръцете им. И на тримата. Но виновниците — Строс, Алмундо и Блейк не говорят. Блейк може да покаже чека, който е написал за къщата в Санибел и лодката — няма за какво да се хванем. Алмундо твърди, че ремонтът е бил за десет хиляди, не за двайсет, а Строс отрича всичко. Тези типове са били добре инструктирани. Не са сложили нито пени в банката.

Телър твърди, че му трябват свидетели за плащанията или по-силни доказателства. Докато сенаторите държат парите си в буркани зад къщите си или ги харчат за вечери и понита, федералните са с вързани ръце. Дори не могат да ги хванат за неплащане на данъци, защото не могат да докажат, че са получили този приход, да не говорим за обявяването му.

— Сигурни ли сте, че не Дилън е давал парите? — пита Маккой.

— Не, не сме. Мат Пагоне може да е изтеглил парите в брой, а Сам Дилън да ги е раздал. Може да са имали и някой друг, който да го направи, някой, който не би събудил подозрение — Телър се усмихва развълнувано — Бяхме на път да ги хванем.

Телър имаше предвид, че щяха да разберат, защото Сам Дилън щеше да свидетелства пред съдебните заседатели, но беше убит няколко дни преди това.

— Дилън дойде при нас — казва Телър. — Обади се и каза, че иска да говорим за „Фланагън-Макс“. Тъкмо бяхме свикали съдебните заседатели. Каза, че иска да му пратим призовка, както и направихме.

Да, в това има логика. Дилън искаше да даде вид, че е принуден да свидетелства, а всъщност той искаше да говори.

— Така значи — обобщава Телър. — Хората във „Фланагън-Макс“ се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. Сенаторите няма да проговорят. Дори не можем да потвърдим със сигурност кой им е дал парите. Вероятно е бил Пагоне или някой, на когото е имал доверие — Телър вдига рамене. — Но не знаем, Джейн. В задънена улица сме.

— Значи вие искате Мат Пагоне — казва Маккой, — това е проблемът.

— Нашият проблем, Джейн — отвръща Телър, — си ти.

Маккой вдига ръце.

— Мат Пагоне ни трябва — казва той. — Бутнем ли го, цялата колода карти се срутва.

— На мен ми трябва повече — тя клати глава, — не можем да го пипаме.

Телър кима, сякаш разбира, но всъщност не е така. Не знае. Само шепа агенти и Ърв Шийлз знаят какво се случва.

— Защо го издирват от АО? — пита я Телър. — Поне това ми кажи.

— Не мога. Съжалявам.

Не за първи път Антитерористичният отдел отказва да говори.

— Тогава да поговорим с дъщерята, Джесика. Тя е била в Санибел.

— Абсолютно не — казва Маккой. — Абсурд!

— Тогава със съпругата му — моли Телър. — Бившата съпруга, Алисън.

— В никакъв случай — казва тя твърдо. — Не може.

Телър не отговаря на коментара й, но отваря друга папка.

— Дилън е споменал на някой от офиса си, че се бори с „етична дилема“. Не даде подробности, но за нас беше ясно. Мислел е дали да предаде клиента си. Казал е на човек в офиса си, че е говорил с адвокат.

— Добре — казва Маккой, сякаш не разбира.

— Алисън Пагоне не е била просто гаджето му — добавя Телър, — била е адвокат. Бивш обществен защитник.

— Била е обществен защитник само за две години — казва Маккой. — Последните години пише книги.

— Ето две причини Дилън да й се довери, Джейн. Приятелка и адвокат. Хей, виж, ако тя няма какво да ни каже — добре. Но нека я попитаме.

— Никой няма да говори с Алисън Пагоне, Уеймън. Нито с Мат, нито с Джесика. Съжалявам, но няма друг начин. Следим ги и те трябва да си мислят, че абсолютно всичко е наред.

Прокурорът гледа агентите, адвокатите си.

— Алисън Пагоне ли уби Сам Дилън? — пита той Джейн.

Маккой се смее.

— Момчета, ако можех да ви дам тази информация, щях да го направя. Моля да ме държите в течение — става от стола. — И стойте настрана от моите заподозрени.