Дейвид Елис
Сред лъжци (61)

Един ден по-рано
Сряда, 11 февруари

— Били сте вкъщи цялата вечер — потвърждава детектив Цервонка.

— Да — казва Алисън — бях вкъщи цялата вечер.

— И за да бъдем ясни, говорим за миналата събота, седми февруари.

— Да. Бях вкъщи цялата вечер — Алисън въздиша малко отегчено. — Ще се бавим ли дълго?

— Вече ви казахме, че ако искате, можете да си тръгнете — казва партньорът на Цервонка, Джак Айкен. Изглежда по-млад и стегнат от Цервонка и беше оставил партньора си да води разговора.

Да, вече няколко пъти й бяха казали, че има право да си тръгне, защото така този разговор няма да бъде „разпит“ и няма да има нужда да й четат правата. Какво, забравили ли са, че е работила в системата почти три години?

— Ще отговоря на каквото поискате — казва тя.

Джо Цервонка е голям мъж с обрулено лице, който сякаш има и мека страна, а това я кара да мисли, че е дядо. Или просто така се държи с жените. Ако тя беше мъж, вероятно щеше да й диша във врата. Той се обръща на другата страна и започва да говори с партньора си, сякаш нея я няма.

— Просто… объркан съм — казва той — виж, дъщерята на г-жа Пагоне, Джесика, ни каза, че Алисън се е прибрала вкъщи към два сутринта в неделя.

— Да — детектив Айкен потвърждава, гледа си бележките. — Да, тя е казала „два сутринта“. Казва, че е отишла в къщата около осем и половина в събота вечер и майка й я е нямало до два сутринта.

— Това са почти шест часа, за които нищо не се знае — казва Цервонка на Айкен.

— Говорили сте с Джесика? — Алисън ги поглежда остро. — Не сте ме уведомили.

— Тя е на двайсет, г-жо Пагоне. Няма нужда да уведомяваме родителите.

— Какво ви каза Джесика? — Алисън посочва масата. — Кажете ми какво ви каза.

Айкен поглежда партньора си. Това е целта на Цервонка.

— Ами — казва старшият детектив — изглежда, дъщеря ви си спомня, че сте се прибрали в не особено добро състояние. Били сте притеснена, прашна, имало е кал по вас. Твърди, че сте повърнали, когато сте се прибрали.

— Джесика ли го каза? — пита Алисън и се прави на изненадана.

— Да. И каза, че на следващия ден сте признали, че сте излизали с г-н Дилън. Вие двамата сте имали, да кажем, романтична връзка.

— Това е объркващо — казва Айкен на Цервонка. — Г-жа Пагоне казва, че си е била вкъщи цялата вечер и че не е спяла с г-н Дилън. Дъщеря й твърди точно обратното.

— Вероятно е някаква грешка — казва Цервонка на партньора си — вероятно не сме разбрали правилно г-жа Пагоне.

Алисън мълчи.

— Добре — Цервонка продължава да говори с Айкен, — когато говорихте с Джесика, тя даде ли признаци, че е объркана?

— Не — казва Айкен, — беше напълно ясна. Минахме през това няколко пъти. Мама се прибра към два, въобще не беше в час. И после изплю камъчето — имала връзка със Сам Дилън.

— Тя знае ли, че да се лъже детектив е престъпление? — пита Цервонка.

— Достатъчно — казва Алисън.

— Да — продължава Айкен. — Знаела е, че трябва да каже истината. В противен случай възпрепятства правосъдието. Да, Джесика разбра, че може да си навлече много беди, ако лъже.

— Искам да спрете — изправя се Алисън.

— Това не е театър, г-жо Пагоне — сплита ръце Цервонка, — една от двете ви ни лъже. Вие или Джесика? Да я задържим ли за това, че е излъгала полицейски служител?

— Не я намесвайте в това. Тя няма нищо общо… — Алисън поглежда встрани.

— Нищо общо с кое? — пита Айкен.

— Нищо.

— Вижте, г-жо Пагоне. Бихте ли седнали? — казва Цервонка. — Нека улесня нещата. Знаем, че сте отишли в офиса на Сам Дилън миналия петък — деня, преди да бъде убит. Знаем, че сте била разтревожена.

Алисън задържа дъха си. Не може да се контролира.

— Отишли сте първо в офиса му тук, после сте отишли в офиса в столицата. Вече ни казахте, в началото на интервюто, че не сте имали нищо общо с Дилън. Вече го казахте. Тогава защо сте си правили труда да ходите в офиса му? Лично е. Разбира се, че е лично. Добре.

Алисън сяда, както я бяха помолили.

— Нахлувате в офиса на Сам и затваряте вратата. Добре. Искате да говорите насаме, което не се е получило съвсем, г-жо Пагоне.

Думите пронизват сърцето й. Тя започва да трепери. Готова е да го каже веднага, ако е необходимо. Нещо в нея — може би просто невъзможността да говори — я кара да замълчи.

Някой е чул разговора й със Сам?

— В офиса е бил асистентът му — продължава Цервонка — вероятно в бързината не сте го забелязали. Той е чул какво става вътре.

— Не разбирам — казва тя.

— Тогава помогнете ми.

Не. Не. Нека той да води. Тя затваря очи. Те знаят, мисли тя с нарастващ ужас. Знаят, че съм накарала Сам да уволни Джесика. Знаят, че Джесика го е харесвала, а той я е отблъснал. Вероятно знаят, че Джесика е била разстроена, достатъчно разстроена, за да…

„Няма да стане“, „Мат е приятел“, „Това е лудост“.

Алисън отваря очи и вижда доволната физиономия на детектив Цервонка.

— Звучи ли ви познато, г-жо Пагоне?

Нещо не е наред. Тези думи Сам използва по телефона, когато говореше с Джесика, но изражението на лицето на детектива й показва, че той ги е разбрал погрешно.

— Зарязал ви е, г-жо Пагоне — заключава Цервонка. — Вие не сте първата. Мога да го кажа от личен опит.

Зарязал… мен. Мен, не Джесика. Сърцето й подскача. Асистентът е чул думите, но е пропуснал контекста. Не е знаел, че Сам говори по телефона, че е говорел с Джесика.

Сам ме е зарязал. Да!

— Но пък вие отричате да сте имали връзка с него — казва детективът. — Нещата не са във ваша полза, защото за нас е ясно, че вие двамата сте били заедно.

— Това е точка за Джесика — добавя Айкен — тя е казала истината, което значи, че вероятно е казала истината и за това, че сте се прибрали в два сутринта в нощта на убийството на Сам Дилън.

— Искаме да ни обясните, г-жо Пагоне. Излъгахте ни два пъти. Има ли някакво обяснение? Страхотно. Готов съм да повярвам. Но досега не сте ми дали нещо, на което да повярвам.

Алисън вдига ръка към челото си.

— Сложно е — казва тя.

— Животът е сложен — отговаря Цервонка. — Обяснете ни.

Алисън се изправя.

— Казахте, че ако искам, мога да си тръгна.

Цервонка замръзва на мястото си. Партньорът му го поглежда.

— Да — казва Цервонка, иска да е ясен по въпроса. Добрият детектив винаги иска признанията да бъдат по законовия ред. — Но сега е времето. Точно сега би трябвало да ни успокоите.

— Тогава тръгвам.

— Г-жо Пагоне — изправя се Цервонка заедно с партньора си, — бих ви посъветвал в скоро време да не напускате града.

— Бих ви посъветвала да запишете право, детектив — Алисън мята чантата си на рамо. — Не можете да ме накарате да направя каквото и да било.

 

 

Ще дойде време — казваше татко, — когато ще поискат от теб да рискуваш живота си. Тогава — добавя той — ще докажеш истинската си вярност.

Рам Харун бавно пие бирата си. Той е единственият не бял в това заведение в западната част на града. Наближава полунощ. Десетината посетители стават все по-шумни, пиянството им — все по-агресивно. Това място беше самоубийствен избор. Харун изпъква, както казват американците, като „възпален палец“. Вероятно беше само въпрос на време някой от тези пияни идиоти да го потупа по рамото и да му каже да се върне в шибаната си страна.

Рам пресушава бирата си в дванайсет без десет. Тръгва към тоалетната, като игнорира погледите, вероятно насочени към него. Завива по малкия коридор където са тоалетните, подминава ги, стига до изхода и излиза навън.

Там го чака Лари Еванс.

— Предполагам има отлично обяснение — казва Харун — за това, което чета във вестниците и виждам по телевизията.

— Всичко е наред — казва Еванс.

Харун се приближава към него, така че хем да не говори силно, хем да бъде разбран.

— Миналата седмица ми казваш, че има някой си Сам Дилън. Казваш ми, че ученият е притеснен. Казваш ми, че ще наглеждаш този Дилън.

— И го направих — Лари Еванс веднага заема отбранителна позиция. — Подслушвах го, наблюдавах го.

— Каза, че ще го наглеждаш. Не спомена нищо за убийство.

Лари Еванс замълчава. Очевидно нито ще признае, нито ще отрече убийството на Сам Дилън.

— Мисля, че тревогите са били неоснователни — казва той. — Не смятам, че Дилън е знаел, следователно и тя не знае. Жената. Алисън Пагоне.

— А твоят учен какво мисли за това?

— Разтревожен е. Иска да наблюдавам Пагоне, така и ще направя. Но мисля, че всичко е наред.

— Мислиш — Харун прокарва ръка през устата си и крачи в кръг. — Все още ли подслушваш дома й?

— Да. Интересно е. Май ще я обвинят за убийството.

Харун кима.

— Видях по телевизията. Днес са я разпитвали.

— Ще я арестуват — Еванс пъха ръце в джобовете си. — Тя така мисли. И сякаш иска да се случи.

— И защо ще иска да я арестуват за убийство? — обръща се Харун към Еванс.

В отговор той вдига рамене.

— Мисля, че защитава дъщеря си.

— Но защо?

— В това е въпросът — приближава се Еванс. — И двете са били там онази нощ. Нощта, в която той бе убит.

— Алисън Пагоне и дъщеря й?

Еванс кима.

— И двете. Алисън каза на дъщеря си, че тя е убила Сам. Призна си онази вечер.

— Това не звучи логично. Защо го е направила? Да признае убийство, което не е извършила?

Лари Еванс се смее.

— Ти си го убил, нали? — казва Харун.

— Не съм казвал такова нещо, г-н Харун. Никога не съм казвал подобно нещо. Единственото, което трябва да знаеш, е, че никога няма да свържат убийството с мен.

По пътеката залита някакъв пиян, пее си сам, не забелязва двамата мъже, които стоят в тъмнината.

— Твърде дълго стоим тук, отвън — казва Харун. — Няма ли полицията да открие подслушвателите в дома на Алисън Пагоне?

— Не. Градските ченгета? Те и представа няма да имат. Обещавам. Дори и да ги намерят, никога няма да ги свържат с мен.

— Добре. И какво точно предлагаш да правим?

— Засега седим мирно. Ще наглеждам Алисън Пагоне. Така или иначе, обещах на учения. Ще я наблюдаваме. Няма да правим нищо около две седмици. Аз и ти няма да се виждаме. Моят учен не прави нищо. Ще слушам и ще гледам какво се случва.

— Добре. Сега ме чуй внимателно. — Харун застава на няколко сантиметра от Лари Еванс. — Никой друг да не умира, докато аз не кажа. Аз ще реша кога и как и аз ще го направя, ако се наложи. Не трябва да допускаме повече грешки.

Получената критика не се харесва много на Лари Еванс, но е ясно кой е шефът тук. Харун може да прекрати тази операция по всяко време и Еванс ще трябва да се сбогува с двайсет и петте милиона долара.

— Така иска и докторът — казва Еванс, — никой друг да не умира. Така че не се тревожи. Никой няма да я убие.

— Освен и докато аз не кажа — Рам Харун поглажда палтото си и изчезва по пътеката.