Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
In the Company of Liars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2022 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
nedtod (2022 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Елис

Заглавие: Сред лъжци

Преводач: Виолета Ненова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-954-761-257-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17781

История

  1. — Добавяне

Един ден по-рано
Неделя, 25 април

Алисън заварва Лари Еванс в кафенето.

— Имам нещо за теб — казва й Лари и плъзга малък пакет по масата.

Още преди да го отвори, тя може да каже, че е книга с меки корици. Също така може да каже, че мъж е опаковал подаръка. Книжката е един от онези наръчници за позитивното мислене, които тя никога не е чела.

— Става въпрос за това, че трябва да видиш крайната цел — казва той и се смее — предполагам, че ще предпочетеш да не я четеш.

Алисън се усмихва.

— Понякога не зная какво щях да правя без вас, г-н Еванс. Струва ми се, че ти си единственият… добре — тя го поглежда — благодаря ти.

— Доста хора те подкрепят, Алисън, преглеждаш ли уебсайта?

— О, Боже, напоследък не — оценява подкрепата, която получава от сайтовете allisonpagone.com, freeallison.com, както и от още няколко, но не може да не се дистанцира от тези хора. Те не казват точно, че вярват в невинността й. Не я познават, не са запознати и с фактите или поне не с всички. Чувстват се свързани с нея, вероятно заради книгите й и не искат да се изправят пред вероятността един от любимите им автори да се окаже убиец.

— Не — казва тя, — предпочитам да научавам новините от таблоидите. Видя ли заглавната на „Weekly Inquisitor“?

Лари се смее.

— Да. „Убийца писател в любовно гнездо с Бен Афлек“. Между другото снимката те подмладява с десет години.

— Да, много съм доволна.

— Идеята ми е — казва Лари, — че много хора те подкрепят.

— Е, мисля, че списъкът не е много дълъг — въздъхва тя — имам предвид Мат. Той се държи страхотно, малко странно е при създалите се обстоятелства, но се държи страхотно. Просто… мисля, че не е сигурен, не е убеден в невинността ми. Мисля, че и адвокатът ми не ме смята за невинна. Както и ти.

Лари се мръщи при споменаването на бившия съпруг. През последните месеци той е разбрал доста неща.

— О, аз мисля, че Мат знае, че си невинна — казва той.

Няма да спори с него. Воювали са на този фронт неведнъж. Развитието на връзката й с Лари през последните месеци е доста интересна. Той дойде при нея — агресивен журналист, без много опит, което й изтъкна като предимство. Първоначално той не изпъкваше сред тълпата журналисти, които искаха историята й, които искаха да предадат достоверно убийството на Сам Дилън и процеса на Алисън Пагоне. Но после, след като задълба, зае страната на Алисън. Беше споделил информацията си с нея и скоро се доказа като човек, който не се вълнува от задкулисната страна на процеса, а иска да покаже, че Алисън всъщност е невинна.

— Ей, става въпрос за твоя живот — казва той, вдига ръка, предусеща възраженията на Алисън и вероятно не разбира колко буквален е коментарът му. — Имам нещо за теб. Вероятно не е много.

Лари показва впечатляваща способност да намира информация по случая, с която вероятно по-лесно се сдобива един журналист, отколкото адвокат от защитата или следовател. Не непременно неутрална фактологическа информация, която да се ползва по време на процеса, а подробности, слухове, неща, които биха могли да й дадат предимство.

— Все още душа — казва той. — Прокурорите знаят, че Сам Дилън ти е звънял няколко пъти преди смъртта си. Работят върху предположението, че е било заради връзката ви. Хората, които излизат заедно, си говорят по телефона, нали? Но разполагат и с друга информация — някой, който е работил със Сам — някой казва, че Сам е споменавал нещо за „етична дилема“. Което…

— „Етична дилема“? — стомахът на Алисън се свива.

 

 

Веднага го усети в гласа му. Имаше нещо различно, нещо не беше наред.

Какво има, Сам? — попита го по телефона.

Не й отговори, а това не бе в стила му. Едно от нещата, които най-много харесваше у него, беше липсата на задръжки и откритостта му към нея. Първото, което си помисли: Сам не беше доволен от връзката им, искаше да сложи край. Прималя й, стомахът й се обърна.

Свързано е с работата — каза накрая, после се опита да смени темата и заговори за вечеря. Дали искаше тайландско? Или тапас? Или гръцко?

Сам? — беше краят на януари, бяха минали само няколко седмици от новата година. Бяха заедно едва шест седмици, добре, четиридесет и пет дни, броеше ги, но бяха стигнали нива на интимност, до които никога не бе стигала с Мат Пагоне, а сега той я отбягваше.

Сам въздъхна.

То е нещо, което предстои — мисля, че може да се каже, че съм изправен пред етична дилема.

Етична дилема. Думи на адвокат, а Алисън е била на подобна позиция. Не знаеше правилата, които трябваше да спазва един лобист, не знаеше, че толкова много приличат на етичните правила, които един адвокат трябва да спазва.

За някой от клиентите ти ли става въпрос? — питаше тя.

Мисля, че е най-добре да не го обсъждаме — отговори той. — Поне засега.

 

 

— Да — казва Лари, — етична дилема. Така че ченгетата и прокурорите си мислят, че вероятно е свързано с „Фланагън-Макс“. Идеята е, че Сам има „етична дилема“, защото представлява „Фланагън-Макс“, а разбира, че компанията му подкупва законодатели. То е същото като адвокат да чуе, че клиентът му е извършител на престъплението, а не може да не си изпълни задълженията, нали?

— Така е — казва Алисън.

— Но тогава пак — продължава Лари, — Сам не е адвокат, той е лобист. Трябва ли да следва същите правила? Кой знае? Аз не, но според ченгето, с което съм се сдушил, някои хора не мислят, че Сам ти се е обаждал за сладки приказки. Обаждал ти се е да прецени дали да предаде клиента си, „Фланагън-Макс“. Търсил е правен съвет.

Алисън кима, кръстосва крака. Лари я гледа, но тя нито потвърждава, нито отрича.

Само слуша.

— Смята се, че Сам ти се е обадил, защото е искал да разбере какво трябва да прави — казва Лари. — Отчасти ти се е обадил по работа, отчасти, защото ти си човек, на когото той има доверие. Но някои хора, които разследват случая, смятат, че вероятно той е споделил с теб тази информация.

— Така ли?

— Да. И тези същите хора мислят, че когато си я получила, ти си се почувствала застрашена, защото Мат Пагоне също е лобирал за „Фланагън-Макс“. Значи… Сам ти казва, че „Фланагън-Макс“ са направили някои бели и че иска да ги изпее, което вероятно ще засегне и бившия ти съпруг. Значи… — Лари вдига рамене.

— Значи аз съм убила Сам — довършва тя, — за да защитя мъж, за който вече не съм женена.

— Но който е все още баща на дъщеря ти.

— И те ще кажат това на процеса?

Работата при криминалните процеси е, че без значение колко стриктно се изисква от прокуратурата да разкрива информация и доказателства, въвеждащото изявление трябва да се пази в тайна. Не е нужно прокуратурата да обяснява на защитата как ще навърже доказателствата. Понякога теорията на прокуратурата излиза наяве в хода на предварителния процес, но не и сега. Прокуратурата е казала на защитата, че възнамерява да използва многото телефонни обаждания от Сам до Алисън в дните преди смъртта му и нейните адвокати предполагат, че го правят с цел да докажат романтичната връзка, защото Алисън така и не я признава. Сега версията, която чува, е, че може би ще използват обажданията, за да докажат, че Сам се е опитвал да предаде „Фланагън-Макс“ — и вероятно Мат Пагоне — на федералните.

Процесът започва тази седмица и Алисън не знае версията на прокуратурата.

— Хората там — отговаря Лари — не знаят накъде ще тръгнат нещата. Според някои Сам те е отхвърлил и затова си била разтревожена.

Според Алисън и адвокатите й прокуратурата трябва да каже точно това на процеса. Отхвърлена любовница, която търси отмъщение.

— Но според други, Сам ти е казал, че ще разкрие Мат и ти си направила всичко това, за да го защитиш. Мисля, че трябва да го знаеш.

— И в двата случая имам мотив за убийството — казва тя равнодушно, — или съм отхвърлената любовница, или защитавам Мат.

— Ами, да, но ако кажат, че си убила Сам, за да защитиш Мат, тогава имаш отговор.

— Имам отговор?

— Разбира се, че имаш отговор, Алисън — Лари клати глава, отпива от кафето си и протяга ръка. — Да приемем, че са прави. Те предполагат, че Мат е подкупвал сенатори и Сам ти го е казал и вероятно е щял да уведоми властите. Ако това предположение е вярно, тогава със сигурност ти би имала основание да искаш да убиеш Сам. Вероятно. Но отново — ако това предположение е вярно, не би ли могъл да се появи някой друг със същия мотив? По-силен от твоя?

— Това не е отговор — казва тя.

— Да бе, не е. Мат е подкупвал законодатели, Сам е щял да го каже и ти си единственият заподозрян?

Алисън се навежда над масата.

— Благодаря за информацията — казва тя, — оценявам всичко, което правиш за мен.

— Но ти няма да я използв…

— Мат не е подкупвал никого, Лари.

— Не знаеш. Няма как да знаеш.

— Зная, че не би го направил.

— Тогава какво ти довери Сам, Алисън?

— Нищо подобно, Лари. Той… — поглежда встрани и понижава глас — просто приключи с мен. Ясно? Заряза ме.

Няма да стане — каза Сам, докато седеше зад бюрото си с ръка на челото и гледаше Алисън в очите.

Мат… Мат е приятел. Знаеш, че е лудост. Винаги е било.

Лари мълчи. Вторачва се в кафето си, после поглежда към купувачите… от колоните се разнасят стари шлагери.

— Зная, че не си убила Сам — казва той. — Мисля, че зная кой го е убил.

— Лари…

— И мисля, че ти също знаеш.

— Трябва да тръгвам. Съжалявам — добавя тя, защото беше обещала да му разкаже някои подробности за живота си, които му трябваха за книгата. Но това е последното, за което може да мисли сега. Докосва леко рамото му и си тръгва.