Дейвид Елис
Сред лъжци (54)

Един ден по-рано
Сряда, 25 февруари

Настояваха да замине за Америка. Не Вашингтон или Ню Йорк, очевидните места, а в някой голям град в Средния запад. Рам Харун предложи града. Един от най-големите в Средния запад, с два сериозни университета с международни програми по икономика, добър достъп до други градове, в случай че му се наложи да пътува във връзка с мисията.

Мисията. Беше доста мъгляво, както и очакваше. Ако го подложеха на разпит, нямаше да може да им каже нищо конкретно. Не знаеше колко време ще прекара в Щатите, макар да подозираше, че всичко ще приключи до две години, времето, което му беше необходимо да завърши университета.

Първата му година в Щатите не беше особено интересна. Харесваше лекциите, повечето хора, които срещаше. Излиза с две жени, едната от които американка. Едва през ноември миналата година се свързаха с него.

„Има един американец“ — казаха му. Показаха му снимка и казаха, че ще отговаря на името „Лари Еванс“. Не казаха нищо повече, освен че работи с някакъв учен във фармацевтична компания, наречена „Фланагън-Макс“, чиято централа е в предградията и се опитва да открие формула за някакво лекарство. Когато задачата приключеше, Лари Еванс трябваше да даде лист хартия на Рам и вероятно няколко мостри от продукта. Не казаха нищо друго на Рам.

Но Лари Еванс разказа на Рам много повече, защото предполагаше, че Рам вече знае. Рам разбра, че лекарството ще се появи на пазара като детски аспирин, но всъщност ще съдържа смъртоносна съставка — тя ще убива, но не веднага и това беше целта. Ако децата в Западна Европа се разболеят едновременно, ще избухне протест. Това лекарство обаче, обеща Лари, ще убива бавно, с месеци, ще атакува имунната система на децата.

Лекарството може да се направи доста бързо, всеки може да направи отрова. Онова, което ще отнеме време, обясни Еванс, е продуктът така да се изработи, че съставката да не се разпознае от контролиращите агенции.

Рам слушаше Еванс, забеляза липсата на каквато и да е емоция, докато описваше пораженията, които лекарството можеше да причини. Очевидно той не беше мюсюлманин и Рам даже не беше сигурен, че е антизападно настроен. Не ставаше въпрос за идеализъм. Ставаше въпрос за двайсет и пет милиона долара.

Поради някаква причина Еванс искаше да обясни подробностите на Рам. От самото начало той искаше одобрението на Рам.

— Този тип е един от най-добрите им учени, обаче има проблем. Повече от един. Обича кокаин и обича да играе комар. Затънал е със заем от петнайсет хиляди долара, сега ми е длъжник, защото аз откупих дълга му.

— Сигурен ли си, че може да се разчита на него? — пита Рам.

— Сигурен съм. Има нужда от мен. Доставям му кокаин. Давам му умерена доза, за да не го хванат, няма да го позволя. И фармацевтичната компания — той е топ учен. Те нямат представа. Той си прави тестовете, работи си върху формулата без никой да знае.

— И той като учен няма ли съвест?

— Той няма представа, че ще убиваме някого — казва Еванс, смеейки се — смята, че става въпрос за превантивни проучвания. Да, знае, че е незаконно. Смята, че работя за чуждо правителство, но не предполага, че ще го продам на вас — Лари потупа Рам по ръката — казвам му това, което иска да чуе — толкова е затънал в наркотиците, че се хваща за всичко, ще повярва на всичко, което му кажа.

— Не съм съвсем съгласен — каза Рам.

— Виж, животът на този човек се е обърнал с главата надолу. Жена му го е напуснала, тръгнал е по лош път с наркотиците. Казвам му да направи нещо за мен, което няма да убие никого, напротив, ще се използва за спасяване на животи — и ще получи няколко милиона в чуждестранна банкова сметка, когато всичко приключи. Може да се пенсионира, да се премести на друго място, да започне нов живот. И знаеш ли какво иска най-много? Иска да му доставям повече кокаин, без да го плаща. Всеки ден.

Рам клати глава.

— Мислиш, че искам да ме хванат ли? — пита Лари Еванс. — Ако доловя дори и най-малкия знак, че този тип се отмята, ще изчезна от страната преди теб. Повярвай ми.

Часът свършва. Дванайсетте студенти в часа по Международни човешки права стават почти едновременно. Двама от тях отиват да говорят с професора, което и той прави от време на време, в съответствие с инструкциите да се държи като всички останали.

Рам излиза от класната стая и се отправя нагоре към университетската библиотека.

Приближава се към няколко кабинки, предвидени за аудиозаписи. Много от лекциите сега са на запис и много изследователски материали — особено чуждестранните източници — са само на касети. Рам минава покрай кабинките и симулира кашлица. Вижда Лари Еванс, който седи в една от тях със слушалки на уши. Рам се приближава до една чешма, пие от нея, после се обръща и влиза в кабинката, където допреди малко седеше Лари Еванс.

Него го няма. Рам издърпва стола и открива бележка под него.

Всичко, изглежда, е наред. Ясно е, че Дилън не е знаел нищо. Нещо друго се случва в компанията и то няма никаква връзка с нас. Свързано е с подкупването на сенатори и прокарването на едно от техните лекарства. Никой никога няма да го свърже с нас. Уверили са доктора. Отново е на работа, както и ние.

Въпреки това ще следя нещата. Ще те уведомя, но засега няма за какво да се притесняваш. Ако тя знае нещо, ще разбера.

Рам Харун се оглежда. Има неочаквани, непредвидени събития. Мъж на име Дилън, който вероятно е знаел, е мъртъв. Как би могъл да знае, това е друг въпрос. Няма как да е знаел, а това означава, че и Алисън Пагоне не знае нищо. Трябва обаче да се изяснят с Еванс. Ще настоява по някое време да елиминират Алисън Пагоне. Не трябва да се рискува. Не може да позволи повече грешки.