Дейвид Елис
Сред лъжци (41)

Един ден по-рано
Сряда, 24 март

— На тринайсет съм — каза Рам на баща си. — Достатъчно голям съм, за да разбера какво правиш.

В началото баща му не отговори, а го погледна подозрително.

— Търговец на килими съм — твърдеше той.

— Говориш за оръжие — каза Рам обвинително — говориш за американци, за бомби, за джихад и за Освободителния…

— Стига — прекъсна го баща му. Това продължи три седмици. Рам почти не говореше с баща си. Горчивината му не беше насочена към това, с което беше сигурен, че се занимава, а към факта, че той самият не участва. Майка му и Бени все още отчаяно му липсваха, макар и да бяха минали няколко години, и сега започваше да се чувства така, сякаш изобщо не познава и баща си.

Това — след като Рам го обясни на баща си — в крайна сметка доведе до техния разговор.

— Ще ти кажа — започна баща му, — защото си прав. Вече си достатъчно голям, но искам да разбереш едно, Зулфи.

Рам настръхна — за първи път от години насам баща му го наричаше с истинското му име.

— Искам да разбереш — каза той, — че само защото аз го правя, не означава, че ти трябва да се захванеш със същото. — После внимателно сложи ръка на рамото на Рам и го накара да седне. Обясненията продължиха няколко часа.

— Има много хора, които биха ни убили, ако знаеха какво правим — предупреди той накрая сина си.

Рам Харун изписва адреса си и изпраща съобщението.

[email protected]

 

Работата почти е свършена. Трябва да приключи след шест седмици. Въпреки това трансфер не може да се извърши, преди да приключат законовите процедури или въпросът не се реши по друг начин. Цел — средата на май най-късно.

Рам се протяга и решава да потича на студения зимен въздух. Късна зима ли е, или ранна пролет? Даже не знае. Почти не обръща внимание на подобни неща. От училището и тази мисия почти не му остава време да се наслади на престоя си в Щатите. Като цяло намираше страната за приятна за живеене. Повечето хора са приятелски настроени, щедри са. Да, има такива, които го оглеждат подозрително, единствено заради расата му. Преди две години, когато пристигна в Средния запад, разбра, че животът тук е много по-забързан, отколкото вкъщи, с много по-голям акцент върху материалните придобивки, както и че американците и неговият народ, общо взето, не са много различни. Приятелите му у дома не гледаха на американците като него, нито американците тук виждаха страната му по начина, по който той я виждаше. За американците, предполагаше той, неговият народ са банда екстремисти, които яздят камили и събират оръжие. Проблемът с американците е, че те просто не разбират основната идея: хората — неговият народ, както и другите — не са родени да мразят. Научават ги на това по-късно.

Това е проблем, който Рам Харун не може да реши. Той е част от една по-голяма машина, която се опитва да помири различни интереси. За някои той е зъл, за други е герой. Етикетите ги оставя за другите. Той трябва да се концентрира върху задачата си и ще я изпълни като добър войник. Единственото, за което се надява, е да остане жив, след като всичко свърши.