Дейвид Елис
Сред лъжци (39)

Два дни по-рано
Петък, 26 март

Алисън се качва в мерцедеса на Мат, спрян пред офиса на Роналд Макгефри. Днес за втори път се среща с него, след като първият адвокат, Пол Райли, се отказа от делото.

— Добре ли мина? — пита Мат.

— Да. Добре беше. Рон е добър. Не може да се сравнява с Пол Райли, но е добър.

— Така съм чувал — съгласява се Мат.

Слънцето залязва и хвърля сенки върху търговския район. Мат маневрира из задръстванията, иска да излезе на междущатската магистрала, за да закара Алисън вкъщи. Предното стъкло е мръсно, а водата в чистачките е замръзнала. Колата се е изцапала от солта и кишата. Мокро е, студено е, единственото, което ти се ще, е да си у дома, а сега трябва да пътува до вкъщи с Мат. Мат е от онези шофьори, които псуват по пътищата, постоянно коментира смяната на платната, бавната скорост, некадърността на другите шофьори. Седне ли зад волана, става друг човек.

Но, честно казано, напоследък Мат се държи по-добре, може би заради случилото се. Откакто са арестували Алисън, той се държи внимателно с нея, отнася се с по-голямо уважение откогато и да било. Каквото и да говори за него, той се опита да направи живота на бившата си съпруга по-лек.

— Доказателствата са косвени — казва Алисън, — имат много дребни неща, но нищо, което да свържат пряко с мен. Общо взето, това е защитата ни.

— Общо взето не включва всичко — казва Мат.

Тя не отговаря. Знае какво има предвид той и е прав. Рон Макгефри започва с формулирането на встъпителната реч. Нещата със Сам Дилън не са вървели както трябва. Скоро след ареста на Алисън се разнася слух, че федерални прокурори разследват корупционен скандал в законодателната власт. Противниците на закон 1551, който поставя продукта „Дивалпро“ на компанията „Фланагън-Макс“ в списъка на одобрените от здравната каса лекарства, вдигат шум, когато трима сенатори — Строс, Алмундо и Блейк — изведнъж променят вота си по време на вето сесията през ноември и законът бързо си проправя път до бюрото на губернатора.

Разбира се, тогава се вдигна шум. Местният вестник „Daily Watch“ публикува статии и критики за задкулисните измами. Противниците на закона, съвсем изненадани от хода на събитията, започват да разнищват факта, че един от поддръжниците на закона — Алиансът за достъпно здравно обслужване — за първи път в историята наема независим лобист, Матео Пагоне, и му плаща сто хиляди долара, за да прокара закона в сената. Това, в комбинация с всичко останало, включително внезапната промяна на гласовете на тримата сенатори, доведе до нуждата от разследване. Никой не знае точно кога щатската прокуратура е започнала разследването, но според документите, федералните прокурори представят доказателства пред Висшия съдебен съвет в началото на февруари тази година, преди около шест седмици.

На всичко отгоре, човекът, принципно отговорен за приемането на закон 1551, лобистът Самюел Дилън, е намерен мъртъв в дома си.

— Рон няма да те спомене, Мат — казва тя, опитва се да го преодолее.

— Беше глупаво — казва Мат, вероятно само на себе си, — наистина глупаво.

Мат има склонност към самобичуване, когато нещата се объркат. Той е силен, но няма себеуважение.

— Размина ти се.

Това, което той направи, беше глупаво. В крайна сметка няма никакво обяснение, макар Алисън да бе скалъпила такова. Всеки политик приема подкупи под една или друга форма, но те обикновено не противоречат на закона. Никой не може да я убеди, че държавник, който взема 10 000 долара от дадена компания при съвсем законни условия и после подкрепя закони в неин интерес, не е бил „подкупен“ в известен смисъл на думата. По някакъв изкривен начин има нещо откровено в това да напъхаш парите в джоба на законодателя. Единствената разлика, според нея, е разкриването. Законните дарения отиват в счетоводството, обявяват се публично, но на кого му пука? Кой обръща внимание на разкритията от щатската избирателна комисия?

С което не оправдава Мат, но имайки предвид мъглявината на политическите дарения и познавайки недостатъците на този човек вече от две десетилетия, Алисън може да си представи това, което е направил. Дълбоко е убедена, че няма смисъл Мат да отиде в затвора заради това престъпление. Може да му го прости, но не подкупването на тримата сенатори я безпокои.

Безпокои я фактът, че е прекалено страхлив да го направи сам.