Ромен Гари
Голям гальовник (5)

5.

ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ОПИСВАМ навиците си, начина си на живот в домашна обстановка и след този въпрос за изхранването, който бе разрешен с помощта на религията, както ще се види подир малко, ще привлека вниманието върху обстоятелството, че понякога се отбивам при милосърдните курви и употребявам тази дума в нейното най-благородно значение, с цялото ми уважение и признателност, когато полагат грижи за мен.

Внезапно се чувствам оборудван изцяло, щом се сдобия с още две ръце. Една от тях, Марлиз, ме гледа в очите, докато се увива около мен, и ми говори:

— Нещастното ми мъжле.

Харесва ми. Харесва ми де ми викат нещастно мишле… исках да кажа — мъжле. Усещам, че това е изява на присъствие от моя страна.

Тя често добавя:

— Ти поне имаш поглед. На теб човек може да се покаже. Не е само онази работа. Хайде, ела да ти измия задника.

Тук възниква един извънредно тънък и смущаващ въпрос, който се чувствам задължен да повдигна в рамките на настоящото изследване. Казвали са ми, че навремето не било така. Съдържателката на кафенето от улица „Виал“, на която се изповядах, ми даде следното обяснение:

— То е поради розите. Листата им са розови, както и едноименните венчелистчета, оттам идва и поетичният образ розов лист. По мое време нямаше такова търсене, но равнището на живота се повиши поради икономическото разрастване и кредита. Благата са по-равномерно разпределени и по-достъпни. Да, равнището на живота е първопричината. Всичко се разраства, и хигиената в това число. Глезориите, запазени някога за привилегированите, днес са по-добре разпределени, по-лесно се стига до тях. Освен туй сега съзнанието е друго, налице е опростяване, а също и целеустременост да се стигне до края без усложнения. По мое време например девойката ви намекваше отдалеч със заобикалки: „Аз ли да те измия, скъпи, или ти самичък?“. Стоиш изправен, тя ти сапунисва пишката и същевременно се забавлява да ти я вдига. Рядко ти миеха задника служебно, правеха го само за привилегировани. Сега хигиената е на първо място, защото и тя е към социалните грижи и осъзнаването. Тя ви настанява на бидето и е служебно задължена, защото равнището на живота се е повишило и тия неща са всеобщо достъпни. Питайте когото искате: така стана едва отпреди петнайсет-двайсет години, с всеобщия достъп до плодовете на труда и икономическото разрастване. Едно време беше нещо изключително, за познавачите. Сега всички са познавачи, няма нищо скрито, с рекламата малко и голямо знае кое е хубавото. Рекламата изтъква всички хубави страни на стоката. Разкошът, розовият лист, стана от първа необходимост. Момичетата са наясно, че клиентът изисква розов лист, че е осведомен за стоката, за своите права.

Дори и така да е, аз не мога да свикна поради моите затруднения със самоличността. Не държа да се отнасят с мен като с различно същество, напротив, обаче се чувствам обезценен и смален, усещам се ужасно опростен, щом Клер, Ифигения или Лорета ме насадят върху бидето и вземат да ми сапунисват задника, когато аз съм дошъл заради женското присъствие. Затова все повече се изкушавам да се отърва от питона си, който отблъсква от мен неподправените и постоянни женски стойности с оглед съвместен живот. Но това решение става от ден на ден все по-трудно за вземане, понеже колкото повече се тревожа и клюмвам, толкова по-ясно усещам, че съм му необходим. Той също си дава сметка и се увива около мен с цялата си дължина и старание, но понякога ми се струва, че не ми достига и ми се искат още и още метри. Нежността е първопричина за тези неща, тя човърка и се намесва отвътре, но я няма и тогава се раждат въпросителни знаци и защо.

В резултат се образуват намотки и размотки и има дни, когато Голям Гальовник се навързва на толкова много възли, че не успява да освободи и себе си и това навява мисли за самоубийство поради Колумбовото яйце и Гордиевия възел. За да илюстрирам примера, дори един обикновен чифт обувки от всяка гледна точка се натъква на същото затруднение, когато дръпнем единия край на връзката, а се получи само още един допълнителен възел. Животът е пълен с примери, обслужването е добро. Например тъкмо най-простата деликатност не ми позволява да пристъпя към госпожица Драйфус с разкършени рамене и да й предложа съвсем естествено, тъпчейки ризата си в колана на панталона, да излезем двамата, ей така, очи в очи, като истински мъжага, който дърпа наслуки единия край на връзката, без да го е грижа какво ще стане и дали няма да се получи само още един допълнителен възел. Установявам значи, че тъкмо най-простата деликатност не ми позволява да започна пряко ухажване без заобикалки на госпожица Драйфус, понеже тя ще бъде засегната в чувството си за равноправие, ще помисли, че съм расист и че си позволявам да й предлагам това-онова, тъй като е негърка и значи „всичко може, ние сме равни“, и по този начин аз използвам нашето нищожество и общия ни произход.

Може да речете, че понякога, като дръпнеш единия край на връзката, всички възли се развързват наведнъж — прас! — както през май шейсет и осма, но през май шейсет и осма толкова се бях уплашил, че не смеех да си подам носа навън и да отида в службата, боях се да не ме накълцат, да не ме нарежат на две, три или четири, както при фокусите в цирка, където впечатлението е потресаващо, но накрая винаги показват връзката точно същата, каквато си е била преди.

Ще отбележа също за последен път, без да се ядосвам сериозно, в случай че това е психологически тест за пълната ми заетост и обществения ми напредък, че ни най-малко не се отклонявам от избраната насока в настоящия труд върху питоните, понеже бях започнал разговор с отец Жозеф относно земната храна на Голям Гальовник и това всъщност продължавам да правя.

Наистина няма нищо по-омиротворяващо и прелестно от една задоволена естествена нужда. Онзи ден направих опит в това отношение. Поех се в ръце и стиснах. Сключих ръце и стиснах много силно, за да видя какво ще бъде разчувстващото действие. Стиснах се с всичката сила, на която съм способен, затворих и очи. Много е ободряващо, нещо като предвкусване, но не може да се сравнява с Голям Гальовник. Когато човек има нужда от прегръдка за запълване на пропуските си, особено около раменете и в извивката на кръста, и прекалено осъзнава двете липсващи му ръце, един питон, дълъг два и двайсет, е истинско чудо. Голям Гальовник е в състояние да ме прегръща така часове наред и само от време на време повдига глава от рамото ми, отдръпва я леко, обръща се към лицето ми и ме гледа втренчено, като в същото време отваря широко уста. Природата е първопричина за тези неща. Въпросът за земната храна трябва да излезе на преден план в нашите задоволявания. Именно с оглед на тези няколко полезни съвети аз се заех с настоящото зоологическо изследване.