Ромен Гари
Голям гальовник (13)

13.

ВЗЕХ ДРУГ КАРТОФ. Първопричината е слабостта, то беше по-силно от мен.

Продължих.

Три картофа. Четири.

Плувнах в студена пот, но то беше по-силно от мен. Слабостта, повярвайте ми, е нещо неудържимо.

И още един картоф, ей така, съвсем непринудено, по приятелски.

Бях напълно изумен от вътрешното си убежище. Така де, осъществявах изход. Пробив.

И още един картоф, ей така, съвсем непринудено, по приятелски.

Бях напълно изумен от вътрешното си убежище. Така де, осъществявах изход. Пробив.

И още един картоф.

Командосите на дружелюбието.

Не знам какво е станало нататък, защото почувствах земетръс, настана мътилка и когато дойдох на себе си, всичко си беше наред. Нищо не се бе случило, нищо не се бе променило. Седях си там, пред моя карфиол с оцет, а двойката беше до мен и ядеше котлети с пържени картофи.

Бях го извършил само във вътрешното си убежище. Командосите на дружелюбието бяха направили опит за излизане, но се оказаха отблъснати от самите себе си и отстъпваха навътре без пържени картофи. На това по стените му викат „въображението на власт“. По стените е написано, пред очите на всички. Може да се напише какво ли не по стените, те са държеливи. Стените са яко нещо. Доказват го рисунките и надписите върху тях.

От толкова много страх бях припаднал. Слава богу, не се проснах и никой нищо не забеляза. Късмет извадих.

Все пак съм доволен, че ми хрумна подобно нещо, необходимо е да се направи, казвам го без фалшива скромност.

После допълзях до вкъщи, изчерпан напълно от положеното усилие, и хвърлих едно око на литературата, която ми бяха донесли куриерите от службата. Вярно е, че: всичките бяха куриери от службата, но то е все едно. Та прелистих предпазливо брошурите, позивите и вестниците, оставени от тях. Казвам „предпазливо“ не защото се страхувам кой знае колко от обществената заплаха, а защото всяко нещо върша предпазливо, при мен това е принцип. Не открих нищичко, което би могло да има връзка с настоящия труд, и изхвърлих всичко на боклука. След това взех Голям Гальовник на рамене и останахме така известно време, чувствайки се добре заедно. Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхната.